Година и два месеца преди президентските избори в Северна Македония вече можем да говорим за основните съперници

Най-неприятният въпрос към председателя на Македонската академия на науките и изкуствата е дали има връзка с легендарната фамилия Коцареви от Охрид

До президентските избори в Северна Македония има около четиринадесет месеца. Най-вероятно те ще се проведат през април 2024 г., защото конституционните пет години изтичат тогава. По стечение на обстоятелствата отразявах за БНТ последния вот на 5 май 2019 г., когато в крайна сметка за държавен глава бе избран кандидатът на управляващата партия Социалдемократически съюз (СДСМ) Стево Пендаровски.

Големият проблем тогава бе дали избирателната активност ще надмине долната граница от 40 на сто, за да бъде изборът легитимен. За интервю при Пендаровски в централата на СДСМ бяхме половин час преди края на изборния ден и от спокойствието, с което той ни посрещна, ни стана ясно, че „цензът“ с избирателната активност е преодолян и че се очертава изборна победа. Половин час по-късно неговите сътрудници внесоха предварителните резултати от гласуването, които показваха, че той е следващият държавен глава на Република Северна Македония.

Оттогава внимателно следя проявите на Пендаровски като президент. Смея да твърдя, че още от първия ден, в който влезе в работния си кабинет и в резиденцията под хълма „Водно“ край Скопие, той започна кампанията си за втория мандат. И с поведението си, и с изказванията си, с колебанията и премереността си следваше линията на това да се харесва на своите избиратели, които пет години по-късно да гласуват отново за него. Дали ще бъде предложен и подкрепен от СДСМ, или ще излезе на пистата под някаква друга форма, не е толкова важно. Той вече е на нея и дори бих могъл да кажа, че води с поне една обиколка на основния си претендент, който и да бъде той.

Стево няма сериозни гафове, в един момент прояви известни колебания по патриотичната линия, когато се опита да се намеси в спора чий и какъв е Гоце Делчев, но бързо се окопити и се върна в щампата. Внимателен е с албанците, без гласовете на които нито един президент не е успявал. След като обиколи всички съседни столици, така и не намери време да дойде на двустранно посещение в България, въпреки че му беше ред. Пристигна само веднъж за няколко часа за участие в многостранен форум, свързан с европейската интеграция на Западните Балкани. „Ако е за история, не ме чакайте в София, но за европейската перспектива на държавата ни ще дойда“, бяха думите му по този повод. Като гледам какво ни чака в двустранните отношения със Скопие, не вярвам да се създаде ситуация Пендаровски да върне визитата на Румен Радев, който пък бе един от малкото държавни глави, присъствали на инагурацията му седмица след изборната му победа. Прие хората от незаконната ОМО „Илинден“ и изпрати шефа на кабинета си на онзи цирк с клуба в Благоевград, но все не намира време да се срещне с българите в страната си.

Така може би Пендаровски ще бъде вторият политик от Северна Македония, който за цял мандат не рачи да отскочи до София на двустранна основа. Първата бе вече покойната Илинка Митрева, която като външен министър на страната си за четири години нито веднъж, дори и под хитроумната формула за участие в многостранен форум, не дойде в София. Нейните аргументи за това не бяха политически, а семейни. Но тя е друга тема.

И сега, за евентуалния съперник на Пендаровски. Няма нужда да го търсите сред изявените симпатизанти или активисти на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Но той дава ясни и постоянни сигнали, че иска да е тяхната номинация. Става дума за председателя на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) академик Любчо Коцарев. И ако доскоро неговата кандидатура може би бе сред един по-широк списък, от който да бъде изтеглена печеливша карта, тези дни стана безпощадно ясно, че академикът дава сериозна заявка, която едва ли ще може да бъде пренебрегната от лидера на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски.

Коцарев е човек на точните науки, цялата му академична биография е свързана с тях. Той не е човек на хуманитаристиката. Но мандатът му начело на МАНУ, приемана като една от най-консервативните и ретроградни институции в държавата, ще се запомни с активни публични изяви тъкмо в хуманитарните сфери. И по-точно, в защита на собствената си странна представа за патриотизма и македонизма. И ако в началото на мандата му като пръв академик между равни изказванията и текстовете му бяха приемани като несръчен опит за навлизане в непозната територия, сега вече те носят посланието за амбиция за политическа кариера.

Неговите изследвания и позиции са толкова близки с тези на Мицковски и компания, че човек се чуди кой на кого е повлиял и кой на кого е внушил крайностите в тълкуванията. Преди няколко дни Коцарев за четвърти път се обърна пред общото събрание на академиците с предупреждението, че предстои „Македонски холокост“ и че македонците са на изчезване, ако не се промени линията на поведение на управляващите. Има и други не по-малко странни и страшни перспективи за гражданите на Северна Македония и за държавата им, но това са теми, които обществото край Вардар само трябва да разреши. Ако има сила и желание за дебат, разбира се.

Нас ни интересува нещо друго, съвсем актуално. Коцарев препоръча всички 120 депутати от парламента да гласуват против конституционните промени, защото ако те се случат, това означава, че европейската перспектива пред страната е провалена. „Ако сега кажем „не“, Македония ще има повече шансове да бъде равноправна членка на ЕС и да не се разпадне. Ако позволим конституционни промени, това означава да отворим широко вратите за други безмислени искания, което ще ни изправи пред други, по-големи изкушения“. Според академика промяната на конституцията с вписването на българите в нея е първото, но не последното искане, като другите, по-заплашителни и по-сурови искания щели да дойдат в преговорния процес. Колко познато звучат тези пророчества, чувани и от лидерите на опозицията в държавата. Каква ментална хармония и вербално единство между академизъм и политика, толкова ясна, че за никого вече няма съмнение, че академик Любчо Коцарев ще бъде кандидатът за президент на ВМРО-ДПМНЕ. Прецедент вече има: преди четири години срещу Пендаровски също бе номиниран човек на науката - професорката по конституционно право Гордана Силяновска-Давкова. 

И понеже съм сигурен, че оттук нататък академикът ще излиза все повече в светлината на прожекторите, препоръчвам на онези колеги, които ще искат да му задават въпроси, да го попитат само: каква е неговата роднинска връзка с прословутата фамилия Коцареви от Охрид, чийто представители и до днес се свързват с чистото и ясно българско чувство. Ще посоча само един от тях - Илия Коцарев, кметът на Охрид по време на Втората световна война и един от спасителите на българските войници в нейния край, случай, описан и представен  като истинска „Охридска балада“.

За академик Коцарев по-неприятен въпрос от този няма. Но за нас остава задължението да се запитаме още веднъж - каква е тази държава, в която обществото приема за нормално да получиш номинация за президент само ако си краен антибългарин и родоотстъпник. Ами ако спечелиш?