Едуар Филип - Буферът на Макрон

Протестът на “жълтите жилетки” във Франция от последните седмици прикова вниманието на световните медии. Стотици хиляди обикновени френски граждани излязоха по пътищата и булевардите на големите градове, за да изразят недоволството си срещу провежданите под управлението на президента Еманюел Макрон и неговия министър-председател Едуар Филип икономически реформи.

Катализатор на гнева на “жълтите жилетки” беше в частност увеличаването на цените на някои горива, заложено като част от усилията на френското правителство за намаляване на вредните емисии. Амбициозна цел, която се сблъска с икономическата действителност, че гръбнакът на френската икономика – и най-вече дребните и средни селскостопански производители - разчитат предимно на евтиния дизел, който беше най-много в мерника на предвидените реформи. И понеже както казват “за французите революцията е рефлекс”, всичко тръгна от един гневен шофьор, който преди няколко седмици засне в кабината на камиона си клип, в който размахвайки задължителната за професията си жълта светлоотразителна жилетка, призова сънародниците си да я използват като символ на недоволството си от икономическите реформи на правителството.

Така в края на октомври Гислен Кутар от южния френски град Нарбон публикува записа си във “Фейсбук” и оттам се роди гражданско движение, което за няколко седмици организира блокади на пътища и магистрали, с многохилядни демонстрации, и с цената на серия погроми в Париж, принуди Еманюел Макрон не само да оттегли предложения скок на цените на горивата, но и в отговор на исканията на протестиращите (не на погромаджиите) да обещае увеличаване на минималната работна заплата във Франция със 100 евро на месец, гарантирани от държавата, посредством данъчни реформи в полза на някои работодатели.

Отстъпки, посрещнати от “жълтите жилетки” с викове “Не е достатъчно”, но при всички положения след обръщението на Макрон към нацията този понеделник, последвало пореден уикенд на погроми в Париж, напрежението дава вид да започна да стихва. Пък и празници идват! Макар че след случилото се на коледния базар в Страсбург във вторник вечерта, настроението вероятно няма да е много приповдигнато. Някои чужди наблюдатели ехидно обръщаха внимание вчера, че мобилизирането на френските органи на реда срещу демонстрациите на “жълтите жилетки” последните седмици са създали допълнителен риск за сигурността, позволил предполагаемото терористично нападение. Което несъмнено и самите французи осъзнават.

Преди това да се случи обаче, идеите как да пребори “извънредното икономическо и социално положение”, в което е изпаднала Франция, изложени от Еманюел Макрон в понеделник тази седмица, бяха защитени ден по-късно в парламента от министър-председателя Едуар Филип. За когото може и да не се чува много отвъд пределите на Хексагона, но който докато началникът му го раздава световен лидер, икономическа мощ и двигател на задълбочената интеграция на ЕС, е натоварен със задачата Франция да отговаря на имиджа и целите Макронови. Доколко се справя със задачата, свидетелства, че по данни от началото на месец декември 26 процента от французите одобряват работата на Едуар Филип като министър-председател, докато тази на Макрон получава положителна оценка от едва 23 на сто. От юли насам това представлява спад с 23 пункта за премиера и с 18 за президента – разбирате, и двамата не са особено популярни. Но пак изправени пред всенародната любов от последните седмици, Едуар Филип идва преди Еманюел Макрон в сърцата на французите. И понеже за споменатия по-горе кръстник на “жилетките” Гислен Кутар от Норбон знаем малко, а за президента на Франция е изписано достатъчно, предишното изречение си е повод да разкажем с няколко думи и за френския премиер.

Едуард Филип е роден на 28 ноември 1970 г. в Руан, където получава началното и основното си образование. Средното си завършва в тогавашната столица на ФРГ Бон през 1988 г. преди да бъде приет в престижния Институт за политически изследвания в Париж, който завършва през 1992 г. След година казарма като младши артилейски офицер, Едуар Филип влиза в Националната школа за администрация на Франция, откъдето се дипломира през 1997 г. Интерес към политиката бъдещият премиер проявява още през студентските години като активист на левицата, преди да се преориентира напълно. Следвайки кариера на адвокат, през 2002 г. Едуард Филип участва в учредяването на дясната партия Съюз за народно движение (ЮМП) по покана на Ален Жупе, и когато през 2007 г. последният е назначен за министър на екологията под Никола Саркози, става негов съветник. Кмет на Хавър между 2010 г. и 2017 г., Едуар Филип влиза в парламента на Франция през 2012 г., но накрая на мандата си решава да не се кандидатира отново, за да запази поста си на градоначалник. Макар и член на “Републиканците” (преименуваната ЮМП), след победата на Макрон на изборите през май 2017 е назначен за министър-председател на Франция.

 

Адвокат на атомното лоби

Си е много сериозна титла. Особено във Франция, страната с най-много ядрени централи в Европа – 58 на брой. За любителите на статистиката, на второ място идва Русия с 36 на Стария континент и общо 41. Между 2007 г. и 2010 г. Едуар Филип е директор на комуникациите на френския енергиен гигант “Арева”, понастоящем преименуван на “Орано”, който специализира в АЕЦ. Множество тревоги от обвързаността на Едуар Филип с ядреното лоби бяха изказани след назначаването му за премиер на Франция през 2017 г. предимно от природозащитни организации.

 

За него

Верен малък войник

Изморен, Макрон реши да се откаже от увеличаването на таксите и натовари лично Филип да го обяви. Споменатият се погрижи да изпълни нареждането, верен на ролята си на верен малък войник, която се опитва да поддържа откакто е встъпил в длъжност. Но ако го изпраща на огневата линия, за да не се излага, държавният глава трудно може да си позволи да го използва за бушон.

Луи Озалтер, журналист, “Ла Мариан”

 

Буди тревога

В продължение на седем години (б.р. – като кмет на Хавър) Едуар Филип действаше на основата на остаряла система, насочена предимно към мръсните енергийни източници. Един ден ми каза: “между гарантирането на заетостта и опазването на околната среда винаги ще избера заетостта”. Това предполага, че самият той не вярва, че двете могат да вървят ръка за ръка. (...) Разтревожен, че това му отношение ще се пренесе на национално ниво.

Алексис Дек, общински съветник от Хавър, май 2017 г.

 

Риск за Макрон

Макрон би трябвало да се оттегли и да позволи на Едуар Филип да бъде истински министър-председател, по модела зададен от Дьо Гол. Може в крайна сметка да се окаже, че Филип, който съвсем не е случаен, има по-добри рецептори как да се справя с всекидневните политически въпроси от президента. Съществуват и видими опасности. Филип може да се превърне в по-популярен от него. Възрастта на Макрон го поставя в неловка ситуация, ако се опита да го играе на по-опитния държавник.

Джон Личфийлд, британски журналист

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети