Във водите му се крие град на 2000 години 

Екзюпери се вдъхновява за рисунката на боа, глътнала слон от местен пейзаж 

Магия ви кара да се влюбите във водите му

Да посетиш езерото Атитлан в Гватемала и някое от заобикалящите го селца е като пътуване назад във времето. Докато се разхождате край крайбрежната алея на град Панахачел можете да разгледате традиционните носии на местните наследници на маите, които се носят във всекидневието и днес, да чуете неразбираемата реч на поне три живи древни езика - на обитаващите крайбрежието му от древността племена цутухил, качикела и киче, да се полюбувате на заобикалящите водите му три вулкана, да видите гледката, от която се е вдъхновил Екзюпери за своята прочута рисунка на боа, глътнала слон или просто да се насладите на пъстротата и красотата наоколо.

Пътуването към загадките на езерото Атитлан започват от град Панахачел, до който се стига по удобен, широк път от старата столица на Гватемала - Антигуа. Още докато пътувате по него ви става ясно, че контрастите в страната от Централна Америка, като в много други бивши колониални държави, които не са отхвърлили съвсем ярема на богатите експлоататори, са част от ежедневието. На всеки няколко стотин метра край пътя са приседнали жени, които вършат някаква домакинска работа - бродират, плетат или просто се грижат за десетките деца край тях. Мястото за отдих не е избрано случайно. Малчуганите махват и се усмихват на всяка преминаваща кола с надеждата местните богаташи или туристите да спрат и да им подарят я лакомство, я пари. Децата обаче са почти безброй в протежение на десетки километри, затова и се съмняваме, че повечето от тях имат късмет.

Така или иначе пътят си отдъхва на едно възвишение, с подредени една до друга сергии с най-разнообразни шарени ръчно тъкани и бродирани дрехи и сувенири. И оттам за първи път пред очите на пътника е открива панорама към езерото Атитлан и заобикалящите го три вулкана с височина от 3000 до 3500 метра.

Още от пръв поглед оставате омагьосани и влюбени в езерото. И затова местните разказват легенда. Според тях още при първото пристигане на завоевателите испанци край брега на Атитлан един от войниците се влюбил в местна индианка, която перяла край брега. По това време тази любов била невъзможна, а командирът на испанците им бил забранил всякакви авантюри. За да я спечели въпреки всичко испанският войник помолил местна шаманка да омагьоса един златен пръстен, който след това подарил на красивото момиче. Магията била толкова силна, че въпреки риска девойката се влюбила в испанеца. Историята завършила трагично, тъй като военоначалника ги хванал и в яда си, че не са спазени заповедите му, обезглавил девойката. Видял обаче златния пръстен на ръката й и решил да го вземе като плячка. Малко след това започнал да изпитва необяснимо влечение към собствения си войник. Изплашен от нетипичните за него дотогава хомосексуални чувства той се досетил, че бижуто от скъпоценен метал играе някаква роля в тях и го хвърлил насред езерото, за да се отърве от проклятието. В резултат на това магията се предала на Атитлан и всеки, който се докосне до води на езерото е омагьосан и влюбен до живот, твърди легендата.

Явно това се е случило и с писателят Антоан дьо Сент-Екзюпери, който включва една от живописните панорами край езерото във вечната си книга “Малкият принц”. Гледката към селото Серо де Оро (в буквален превод от испански - хълм от злато) от алеите на Панахачел сигурно и днес ще ви се стори позната, тъй като нейно точно копие е рисунката в книгата на боа, глътнала слон. Всъщност авторът катастрофира със самолет в Гватемала в края на 30-те години на миналия век и остава в региона на Антигуа дълго, за да се възстанови и излекува. Тогава е замислена и вдъхновена от околните пейзажи и легенди и книгата “Малкият принц”.

Въпреки че водите на езерото изглеждат напълно неподвижни всъщност за селата край него животът не винаги е безопасен. Само преди няколко десетки години заради обилни дъждове нивото на езерото се вдига дотолкова, че залива част от селата, а сега туристите акостират с лодки директно върху някогашен градски парк, който се вижда под бистрите води в краката им. Всъщност през 1996 година е открит и мистичен град, погълнат във водите на Атитлан. Преди над 2000 години той е бил изграден върху остров в езерото, който днес не съществува. След като няколко години е можел да бъде посещаван свободно от водолази, които да се насладят на запазените му на 30 метра под водата 18 стели, заради разрушенията, които са нанесли недобросъвестни туристи, сега за да се види освен добра екипировка и дълбоководен опит се изисква и специално разрешение.

Дамата от монетата

Концепсион Рамирес през 1959 г. е избрана за лице на 25 сентаво 

И днес красавицата омайва туристите с усмивката си

Сантяго де Атитлан се гордее и с едни от най-красивите жени сред наследниците на маите. И това е категорични доказано през 1959 г., когато една от местните девойки е избрана за лице на монетата от 25 сентаво, с която Гватемала иска да покаже гордостта от културното си наследство. След дълъг кастинг в цялата страна изборът се свежда до 3 момичета, чиито събирателен образ днес е на една от страните на монетата. Една от тях е 17-годишната тогава Консепсион Рамирес. Въпреки, че са минали десетилетия дамата и днес омайва с чар, усмивка и много дългите си плитки, които сплита пред туристите, демонстрирайки традиционна местна прическа. Днес дамата се прехранва от бакшиши за снимки с туристите и от типични поли и блузи, които изработва заедно с наследниците си. Те са обагрени с всички цветове на дъгата, а най-често изобразяват птици, част от местните легенди и нещо като тотемен символ на праотците й.
Съселяните й толкова се гордеят със своята красавица, че на центъра на Сантяго де Атитлан е поставен паметник на монетата от 25 сентаво, която макар и да няма кой знае каква парична стойност и се равнява на родните 5 стотинки, за местните е повод за гордост. Както и местните традиции и култура. Докато се разхождате из населените места край езерото ще откриете, че всяко село има собствени носии и цветове, които и днес носи в ежедневието. Туристите също могат да се сдобият с всякакви ръчно изработени дрехи и сувенири на невероятно изгодни цени. Просто защото тълпите туристи за щастие засега избягват езерото Атитлан и не са успели да заменят културата и митовете на местните с ширупотреба.

Гостува всяка година в различен дом 

Божеството Машимон пие ром и пуши пури 

Племето цутухил почита дървената статуя и се грижи за нея като за жива 

В едно от крайезерните села - Сантяго де Атитлан, се почита странен култ. Божеството Машимон всъщност представлява дървена статуя, която се облича в традиционни местни дрехи и се почита от маите цутухил по меко казано шокиращ за европееца начин. Според преданието култът към него датира от дълбока древност като е съчетал по-стари практики с навлизащото християнство и след насилственото включване на католицизма в местните вярвания се видоизменя. На Машимон наследниците на маите и до днес се молят за всичко, от което имат нужда. Интересно е, че за разлика от други божества, също като в древната гръцка митология, Мащимон има напълно човешки черти. Не са му чужди пороци и завист, също като на обикновените хора. Затова е напълно прието да се помолите пред него да умре ваш враг, неприятел да бъде сполетян от нещастие или нещо друго достатъчно гадно, а в същото време да измолите здраве и късмет за вас и близките ви.

Колкото повече пари му дадете, толкова по-сигурно е, че ще обърне внимание на молбата ви. Защото статуята не само е алчна, но и има нужда от доста средства за издръжката си. Тъй като се храни и пие като човек. Местните, които се грижат за него денонощно постоянно му дават да опитва отбрани деликатеси, да пуши пура, която изгаря почти магически пред очите на посетителите и да пие ром, който изчезва като по чудо в дълбините на статуята.

Издръжката на божеството излиза скъпо, затова домът му се сменя всяка година. За местните е въпрос на чест да го приютят. И въпрос на доходи, защото освен молбите гостите заплащат и всички снимки на Машимон. Хората, които се грижат за него всяка година са различни, но задължително от богато семейство, за да може то да поеме разходите по удоволствията на божеството-статуя. Самият Машимон е облечен в местни шарени дрехи и окичен с гирлянд от пари. Не му липсва и джоб, в който шаманът бързо прибира даренията.

Еклектиката в “дома” му е пълна. В съседство на статуята, настанена в центъра на съответното помещение, е положена легнала статуя на Исус Христос, но разположена в прозрачен саркофаг, украсен с разноцветни лампички, каквито ние слагаме на елхите на Коледа. Статуи на католически светци са “украсени” с вратовръзки и очичени с пари, както ние бихме казали - като сгоден... селянин брат му. Стаята е пълна с изкуствени и живи цветя, а в нея ароматът е толкова непоносим, че туристите с мъка издържат няколко минути в помещението.