Църквата и армията са институциите, одобрението към които е по-висок дял от неодобрението през декември, сочи изследване на Екзакта Рисърч Груп . То е проведено в периода 7-13 декември 2017 г. Интервюирани са 1000 пълнолетни българи в 125 гнезда, в 92 населени места. Информацията е набрана чрез пряко полустандартизирано интервю по домовете.

Българската православна църква е най-одобряваната институция в края на 2017 г. от 52%. Жените, хората на възраст над 59 години, високообразованите респонденти, жителите на столицата и на градовете в страната по-често дават положителни оценки за работата на БПЦ.

Армията е на второ място по одобрение след БПЦ (с 42%), като положителните оценки за нея леко нарастват през последните месеци. Одобрението към парламента остава ниско и без промяна през последните шест месеца – 20%, а неодобрението нараства с 5% и вече е 71%.

Няма обществена група или прослойка, сред която одобрението към парламента да надвишава неодобрението. Макар съдът да остава най-слабо одобряваната институция у нас, в настоящото изследване регистрираме слаба положителна промяна. С 3% расте одобрението към съда и с 5% намалява неодобрението към тази институция. С 2% намалява и неодобрението към работата на прокуратурата. По отношение на полицията е налице еднозначно негативна тенденция – и одобрението спада, и неодобрението расте през последните месеци.

Една трета от българите одобряват едновременно работата на правителството и на премиера. Негативните оценки за правителството остават повече от положителните (55% : 35%). Промените в рейтинга на кабинета, обаче, които регистрираме в края на календарната 2017 година, могат да се определят като по-скоро положителни. През последните месеци правителството добавя 5 пункта одобрение и в момента е подкрепяно от 35% от българите. Леко се свива и неодобрението към кабинета. Крайно негативно отношение към кабинета регистрираме сред избирателите на БСП (91% от тях не го одобряват). Една пета от българите са на мнение, че външната политика на сегашния кабинет става по-успешна. 8% от българите са оптимисти за бъдещето на българо-македонските отношения след подписването на спогодбите за двустранно сътрудничество. 20% посочват, че са песимисти.

Най-много оптимисти има сред високообразованите и заможните българи, сред жителите на градовете-областни центрове, сред привържениците на ГЕРБ и на ОП.

Обществените оценки за работата на ръководителите на държавни институции

Мая Манолова е най-одобряваният ръководител на държавна институция у нас. Работата на националния Омбудсман е одобрявана от 71% от българите. Президентът Румен Радев е одобряван от 70% от българите. Президентът е одобряван от 96% от левите избиратели и от по около 60% от избирателите на другите формации, което го прави влиятелен политик. 54% от българите одобряват работата на Патриарх Неофит. За последните шест месеца премиерът Бойко Борисов печели 8% одобрение. През декември положителни оценки за работата му дават 45% от българите. Критично настроените са 48%. Премиерът получава безусловна подкрепа от избирателите на ПП ГЕРБ – одобряват го 95% от тях. Новоизбраният председател на Народното събрание Цвета Караянчева е одобрявана от 29% от българите, като неодобрението към нея през декември възлиза на 32%. Ресурс за Цвета Караянчева са онези 39%, които в момента заявяват, че тепърва ще формират мнението си за нея като председател на парламента.

Обществените преценки за работата на председателите на парламентарни групи

Цветан Цветанов е най-одобряваният председател на парламентарна група в българското Народно събрание. Одобряващите го са 31%, а негативно настроените - 59%. За последните месеци Цветанов печели 11% одобрение.

Корнелия Нинова е одобрявана от 29% в качеството си на председател на ПГ на „БСП за България”. Неодобряващите я са 60%. За последните шест месеца с 10% расте неодобрението към работата на Корнелия Нинова, а в същото време с 3% намалява одобрението й. Корнелия Нинова е добре приемана от 89% от избирателите на БСП. Леко нараства одобрението към работата на председателя на ПГ на ОП Волен Сидеров.

Обществените оценки за работата на министрите

Томислав Дончев, Красимир Каракачанов, Красен Кралев и Лиляна Павлова са най-одобряваните министри от кабинета през декември. Трима от тях: Томислав Дончев, Красимир Каракачанов и Красен Кралев имат положителен рейтинг – добрите оценки за работата им имат превес над негативните. Най-изразителен е ръстът на одобрение (от по 8%) към вицепремиера и Министър на външните работи Екатерина Захариева и към Министъра на икономиката Емил Караниколов. С по 7% повишават одобрението за работата си министрите Красимир Каракачанов, Валери Симеонов, Красимир Вълчев, Николай Нанков и Нено Димов. През изминалите месеци заедно с одобрението, расте и неодобрението към Нено Димов, Емил Караниколов, Бисер Петков и Валентин Радев. С по 6% нараства одобрението към работата на Владислав Горанов, както и към Теменужка Петкова.

С нисък рейтинг на одобрение са министрите Румен Порожанов, Боил Банов и Нено Димов.

Кои са най-одобряваните български политици през декември 2017 г.?

Топ 10 на най-одобряваните български политици през декември включва:

Мая Манолова със 71% одобрение;

Румен Радев със 70% одобрение;

Йорданка Фандъкова с 62% одобрение;

Томислав Дончев с 47% одобрение;

Бойко Борисов с 45% одобрение;

Красимир Каракачанов с 44% одобрение;

Красен Кралев с 38% одобрение;

Лиляна Павлова с 37% одобрение;

Георги Първанов с 35% одобрение;

Владислав Горанов с 34% одобрение.

Електоралните нагласи в края на 2017 г.

Ако парламентарните избори се провеждаха в края на 2017 г., то ГЕРБ биха получили около 28%, а БСП – 21% от вота. ОП са трета политическа сила с малко над 6%, а ДПС са четвърти също с около 6%. Това кой би бил трети и кой-четвърти е трудно да се предвиди в извънизборна ситуация. ри нови избори ГЕРБ може да разчита на вота на 89% от избирателите си от март 2017г., а БСП – на 91%. Това са двата най-мобилизирани партийни електората. Непосредствено след тях се нареждат избирателите на ДПС – 84% от които биха повторили своя вот. Над две трети от бившите избиратели на ОП биха подкрепили отново тази патриотична формация. „Воля” са запазили около 60% от избирателите си от март 2017 г. като една трета от бившите им избиратели днес са разочаровани.

Нужни ли са предсрочни избори?

62% се обявяват против предсрочни парламентарни избори с аргумента, че те са ненужни на страната. 22% подкрепят евентуалното провеждане на предсрочен вот. Половината от симпатизантите на левицата искат предсрочни парламентарни избори. Показателно е, че близо половината от недоволните от кабинета не виждат в предсрочните избори решение на проблемите. Един от основните аргументи на българите, които не желаят предсрочен вот е, че не виждат кой би могъл да управлява страната. Едва 24% от интервюираните преценяват, че сегашното управление има управленска алтернатива като 16% от тях я виждат в лицето на БСП. 63% от избирателите на БСП вярват, че могат да управляват страната по-добре от ГЕРБ.