Да деконструираме терминологията на управляващата коалиция и да се върнем към истинския смисъл на понятията

Няма никакво „ротационно правителство“ - има съвсем редовен и избран от правителствената коалиция Министерски съвет

Коалиционните партньори, които излъчиха и подкрепят настоящето правителство – ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, съчиниха цял речник на политическия новговор в опита си да замаскират като нещо друго своето най-тривиално коалиционно партньорство. То не е „сглобка", то не е „ротация", „не-коалиция", то не е чудо. Гузни са. Особено ПП-ДБ, които бяха превърнали демонизирането и сатанинското обругаване на ГЕРБ и ДПС в партиен занаят. 

С типичната за жълтоповетния провинциализъм хунвейбинска арогантност те бяха въздигнали във височайш морален императив анти-ГЕРБ и анти-ДПС реториката. Два свята имаше в тяхната инфантилна политическа космогония: на „добрите сили“ (техният) и на „лошите“ (светът на всички останали, но най-вече на ГЕРБ и ДПС). Колко отровна злъч, колко гъгнива злоба, колко трескава ненавист, гнойна омраза, грозни клевети, долнопробни ругателства и най-банална простащина изляха през последните десетина години тези клети партийци, техните хранени хора, експертни и медийни активисти срещу всеки и всичко, които не се вписваха в техния фалшив „свят на добрите“ и неговия още по-фалшив „морал“.

Всичко това вече е на бунището. Защото днес те управляват, кадруват, бюджетират, че даже и Конституцията променят, в коалиционен сговор с ГЕРБ и ДПС. Както, прочее, преди това го правеха с БСП, в които на един по-ранен етап също привиждаха „Мордор“. Въобще, социалният опит сочи безпрекословно, че като чуете от тази политическа среда - „никога с тези, те са токсични“, трябва да сте сигурни, че не е далеч времето, когато ще се прегърнат с тях, ще влязат в коалиция и ще управляват заедно. Виртуози на моралния релативизъм, идеологическия опортюнизъм и ситуативните принципи.

Част от един своеобразен обществен екзорсизъм би било да деконструираме терминологията на управляващата коалиция и да се върнем към истинския смисъл на понятията.

Първо, няма никаква „сглобка“. Това е обикновена фикция, съчинена от гузни партийни съвести. „Сглобката“ е коалиция. По смисъл, съдържание и форма. В политическата и конституционна теория има различни видове коалиции. Хомогенни и хетерогенни в идеологическо отношение коалиции. Има и предизборни коалиции, които преустановяват функционирането си след изборите. Както и политически коалиции с по-трайно съществуване, базирани на споразумение и общо ръководство. Има тематични и ad hoc коалиции, които предполагат общи действия само по определен кръг от въпроси, при запазване на самостоятелното действие на коалиционните субекти по всички останали. Има правителствени коалиции, които се сформират на базата на споразумение или пък без споразумение, а чрез фактическо гласуване на подкрепа за дадено правителство. И така нататък.

Каква коалиция е „сглобката“? ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС в настоящето Народно събрание са сформирали правителствена коалиция - съвместно излъчиха и съвместно подкрепят правителството на Николай Денков. Тази коалиция е хлабава, но съвсем класическа. Имат съвместна законодателна политика, в т. ч. се обединиха и като конституционно мнозинство, което прие изменения и допълнения в Конституцията. Видимо имат определена степен на съгласуваност по политически и държавни въпроси. Но над всичко е общото политическо доверие, което гласуват на правителството. Никакво значение няма дали се обичат и дали се карат - важно е как гласуват.

Второ, няма никакво „ротационно правителство“. Има съвсем редовен и избран от правителствената коалиция Министерски съвет. Наличието на политически договорености, според които ще бъдат извършвани кадрови промени в правителството през определен период, е нещо съвсем естествено. Говоренето за „ротация“ е пропагандна формула, чиято елементарна цел е да заблуждава поне част от масовата публика, че няма коалиция и че всяка от партиите ще управлява самостоятелно през определен период от време. Глупости!

Заявените от правителствената коалиция промени в МС се очаква да включат и фигурата на министър-председателя. Щом е така, единствено коректното от конституционно гледище е да се говори за прекратяването на пълномощията на настоящето 102-ро правителство и за избирането на ново 103-то правителство. Това е така, защото, за да има нов министър-председател, настоящият трябва да подаде оставка пред Народното събрание. Приемането на неговата оставка от Парламента ще има за последица прекратяването на пълномощията на целия Министерски съвет (чл. 111, ал. 1, т. 2 КРБ). След това следва да бъде задвижена процедурата за съставянето на ново правителство по чл. 99 КРБ. Президентът в разумен срок ще трябва да проведе консултации с парламентарните групи.

През последните години сме свидетели на опити да се разтяга понятието „разумен срок“ според конюнктурни и ведомствени хрумвания. Някои твърдят, че понеже не бил записан изричен срок, то значи срок нямало. На такъв конституционен нихилизъм трябва да се сложи край. Дори в цивилистиката липсата на изричен срок за едно задължение се подчинява на принципа, че онова, което се дължи без срок, се дължи веднага. Какво остава за публичното, конституционното право, което регулира далеч по-значими и по-сложни обществени отношения. Само че, в публичното право се говори за „разумен срок“. Неговата продължителност не се определя своеволно, а произтича от легитимната цел на конституционната процедура и спецификата на конкретните политически обстоятелства. В случая целта е преодоляването на правителствената криза и избирането на ново правителство.

Какво означава това на практика? Ако, например, парламентарните партии водят преговори, но все още няма обявена обща воля от едно мнозинство да състави правителство, то тогава би било в рамките на „разумния срок“, ако Президентът проточи консултациите, изчаквайки развитието на преговорите. Но ако е ясно, че има сформирано парламентарно мнозинство и воля за правителство, то би било извън „разумния срок“, ако Президентът бави процедурата по някакви свои съображения. При всички положения, за определянето на продължителността на „разумния срок“ трябва да се имат предвид като ориентир и 7-дневните срокове, предвидени за другите етапи на процедурата. След като държавният глава връчи мандат на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата парламентарна фракция, в 7-дневен срок този кандидат следва да представи проект за състав и структура на МС. Ако го стори, на ход ще е Парламентът. Ако тази опция не се реализира - било защото не бъде внесен проектокабинет в НС, било защото НС го отхвърли - се преминава към втората по численост парламентарна група.

С оглед на конкретния казус - публично заявена политическа договореност за ново правителство с министър-председател от ГЕРБ (г-жа Габриел), то най-нормално е това да стане още с първия проучвателен мандат, който следва да се връчи именно на ГЕРБ като най-голяма парламентарна група. Всичко друго би било глупава бутафория в името на партийни и лични комплекси и зловредни обсесии. Ако искаме нормализация на политическия живот, първото, което трябва да направим, е да върнем нормалния смисъл на политическите понятия и на конституционните процедури.