„Всяка страна си получава цирка, който заслужава“. Тази мисъл на американската писателка Ерика Джонг като че ли плаче днес у нас за перифраза: „Испания си има коридата, Италия - папската институция, Америка - Холивуд“, а България - изборите и предизборната кампания.

И ето, нашенската циркова програма стартира на консултациите на президента с политическите партии. Като атрактивна водеща в нея се очерта една детска лекарка - д-р Дариткова, която сега е началник на мнозинството законотворци в Народното събрание и следователно - главен законодател в държавата. Шефката на парламента г-жа Караянчева също беше номинирана за водеща. Но г-жа Дариткова я „отвя“ пред публиката, както се казва, защото в своето изказване наложи за предстоящите избори лого - кратко и ясно: „Екзотика“.

Как го наложи? Като заяви на всеослушание, че не ще „екзотични идеи“ за промяна в зависимото от нея изборно законодателство. А къде го наложи? В медиите, естествено. Те всички излязоха с думата „екзотика“ (и производните u) в заглавията за предстоящия вот.

Говоренето на д-р Дариткова не е юридическо, упрекнаха я прависти. Е, вярно, че не е юридическо, но пък е житейски правдиво.

Някой сеща ли се за по-точна дума от „екзотични“, с която могат да се опишат необичайните, странни и горещи събития от предишните президентски и парламентарни избори? 

Какво е, ако не екзотично „усещането за търговия с гласове“, както някои сдържано го наричат? Става дума за това усещане на хората, че техният глас няма значение и резултатът е предрешен, което остава непоклатимо от уверенията на прокурорите и МВР, че вотът не е подменен? 

Какво е, ако не екзотика очевидният хаос в изборния ден, мъртвите души в списъците, сгрешените протоколи, които показаха телевизиите, блокиралите сайтове на ЦИК, заключените в Арена „Армеец“ бюлетини?... Нали си спомняте за онзи надраскан протокол от Перник, в който кандидат на управляващата партия фигурираше с 11 гласа, а на сайта на ЦИК те бяха 112? Или другия, в който гласовете за кандидата на управляващите бяха 73, после ставаха 61, а накрая 134, колкото е сборът на двете числа? Имаше досъдебни производства за тях, но да сте чули за присъда след това? Или за касиране на изборите? Веднъж само, май. Такова безобразие и вдън тропическите гори не може да стане.

По изборите имаше и други екзотични неща. Протоколите на две различни секции в Перник имаха еднакви серийни номера. Според Изборния кодекс (ИК) номерът на всеки протокол на СИК е уникален. Но и този казус утихна в съда.

Ами хилядите пленници в „Армеец?“ Повечето бяха от СИК - припадаха, викаха Бърза помощ... чак до сутринта, когато въведоха данните от техните протоколи и ги пуснаха на свобода. Не е ли екзотично приключение това? Телевизиите показаха и чувалите с бюлетини, разнасяни насам-натам от депутати. Реагираха ли ЦИК и МВР на това? Колкото мравка на птича песен в саваните.

Надпечатаните над 400 000 бюлетини в Костинброд прокурорите определиха като престъпление и поискаха да бъде осъдено длъжностно лице, но съдът го оправда с аргументи, които после и от тях бяха споделени. Екзотичното в това решение е умножено по 10.

А с каква ли екзотика ще ни шашне идущият напролет изборен ден? - ден, в който купувачи на гласове ще се вихрят заедно с пандемията? Фантазията ни е бедна. Карантинираните щели да гласуват с „мобилна кутия“, гласуването щяло да е в 2 дни, ръчното ведно с машинното, а видеонаблюдението при броенето на бюлетините - нерегламентирано. Екзотика ли? Ще бъде сигурно нещо невиждано и в дивите екваториални гори.

Караянчева е възмутена: „Насажда се едва ли не твърдение, че предстоящите избори ще бъдат опорочени!“.
„Насажда се твърдение“? А то не е ли вече убеждение? И не е ли вече вкоренено в съзнанието на електората, който цяло десетилетие наблюдава подвизите на изборджийската мафия? И не е ли потвърдено? И от самия Цв. Цветанов, който доскоро въртеше изборните машинации с помощта на кметове и полицейски началници? А и от „Конрад Аденауер“, фондацията-майка на днешната власт: „Изборните власти нямат достатъчен капацитет“, пишат германците. Представете си как би звучала същата оценка, дадена не с дипломатически немски, а с нашенски екзотични изразни средства.