ГЕРБ увеличават подкрепата си и почти сигурно ще отнемат първото място на ИТН

Ясно е, че трети парламентарни избори ще има, но все още под въпрос е форматът им. Преди няколко дни парламентът гласува и прие изборите за президент и вицепрезидент да са на 14 ноември. Ако има втори тур на вота, той ще се проведе на 21 ноември. Сега е на ход президентът, който трябва да реши дали да насрочи и поредните парламентарни избори на същата дата.

На Националния съвет в четвъртък БСП реши, че е безсмислено да продължат с усилията си за сформиране на кабинет, след като и трите партии на протеста им отказаха. Идеята на столетницата бе да забави връщането на мандата, за да може да се приеме актуализацията на бюджета. 

Видно е, че следващите парламентарни избори ще бъдат обвързани с президентските, а Радев ще се опита да избере по-доброто за него, което определено не е вот 2 в 1. Макар на този етап да се очертава като фаворит, за което говорят и действията на други партии (преди няколко седмици ИТН обявиха, че ще подкрепят президента, а БСП обявиха подкрепата си към него още през месец април), е много рано да се правят прогнози - другите партии още не са обявили кандидатите си.

Наблюдаваме една негласна уговорка между Радев и т.нар. протестни партии (и БСП, но там е съвсем явно), които взаимно се опитват да напомпат рейтингите си. Някои открито го подкрепиха за втори мандат, други не пестят похвалите си към него. Радев също непрекъснато насърчава действията им, като критиките му по-скоро могат да бъдат определени като съзнателно демонстрирана бащина загриженост. Разривът в отношенията им може да настъпи именно заради предстоящите избори. Всички партии, включително и БСП, са за избори 2 в 1, които обаче не са по вкуса на Радев, защото така съществува реалната опасност да се размие вотът за него заради други кандидати от протестните партии.

Ще има ли размествания на поредните за тази година парламентарни избори?

Вероятно не, ако говорим за сериозни разлики в процентите. По-интересен е въпросът дали няма да сме свидетели на промяна в последния играч – ИБНИ да отпаднат, а на тяхно място да влязат ВМРО и/или „Възраждане”. Коалицията между Манолова и Хаджигенов все по-застрашително се приближава към критичния минимум, необходим за влизане в парламента, като причините са много – желанието им на всяка цена да играят съществена роля в евентуално управление, неистовите мераци на техни депутати за постове, провалите им в персоналната му война срещу главния прокурор.

ВМРО вече обяви, че на тези избори ще се явят самостоятелно. Според Красимир Каракачанов „търсенето на коалиции в последния момент преди изборите, се оказа неудачно. Така че, изводът на всички колеги в ръководството е, че трябва на тези избори, както на изборите през април, да се явим самостоятелно”, допълни той.

От „Възраждане” имат все по-сериозни амбиции с всеки следващи избори. На последните те завършиха с резултат 3.01%, на съвсем малко гласове от обединението „Българските патриоти - ВМРО, НФСБ и "Воля”, които завършиха с 3.14%. През април партията на Костадин Костадинов получи 2.45%, а четири години по-рано партията едва събираше 1%.

Вероятността поне една от двете партии да влезе в парламента се увеличава от няколко фактора – ВМРО има последователна политика по темата за Македония, благодарение и на твърдата им позиция последното правителство на Борисов наложи вето върху началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС.

Освен по тази основна за страната ни тема, ВМРО има не по-малко принципна и непроменима през годините позиция и по отношение на други важни теми. И макар, ако съдим по резултатите от последните избори от април и юли, патриотичната идея да е дискредитирана, това е само на пръв поглед.

При „Възраждане” ситуацията е малко по-различна. Те често биват определяни като русофили, а лидерът им – за новия Волен Сидеров. Според едно от последните социологически изследвания обаче, направено съвместно от "Маркет Линкс" и БТВ, „Възраждане” ще е част от следващия парламент с 4,3%.

ГЕРБ вероятно ще увеличат подкрепата си и почти сигурно ще отнемат първото място на ИТН. През последните месеци партията на Борисов трупа все повече активи, дори без да е нужно да прави каквото и да е – разбра се, че едно е да призоваваш за промяна, друго е да успееш да консолидираш протестиращите под едно крило, съвсем отделно да градиш, а не да изчегъртваш. Второто място е по-трудно определимо. ИТН загуби много от поведението си, в частност това на Трифонов, през последните месеци, ДБ продължават да се изкачват, а Корнелия Нинова вероятно има последен шанс да запази поста си. Битката за второто място ще е титанична.

Можем да заключим, че последната година е по-скоро пропиляна. Много по-лесно е да се изброят нещата, които се усложниха, отколкото тези, които се подобриха. Страната ни е пред прага на сериозни предизвикателства, които е невъзможно да бъдат преодолени от разнородните партии на протеста. Да, част от „суверена“ търси промяна, но не с цената на несигурност, сътресения и кризи.