Експерти възраждат древно изкуство от Помпей

Произвеждат шалове, боядисани както навремето в античния град

За оцветяването се използват растения

Нов проект в археологическия обект Помпей възражда древни техники за боядисване на текстил, за да покаже друга страна на всекидневния живот в града преди той да бъде разрушен от вулкан през 79 г. сл. Хр., предаде АП.

Вдъхновението за начинанието идва от фрески, открити в археологическия обект, изобразяващи крилати купидони, които боядисват платове, събират грозде за вино и правят парфюми.

“Това е много близо до действителността”, казва за изображенията директорът на археологическия обект Габриел Цухтригел.

За целите на проекта той се е обърнал към майстор Клаудио Кутули. Той живее в Умбрия и в собствената си линия дрехи залага на багрила, които прави от растения.

Кутули използва корена на rubia tinctorum - род растения за прочутото помпейско червено. За кафявото той разчита на орехови люспи, за черното и сивото - на бъз, а за кехлибарени, жълти и зелени нюанси - на кардамон.

С цветовата палитра от Помпей Клаудио Кутули рисува шалове с мотиви, заимствани от фреските на Къщата на Вети, включително и купидоните. Богатият дом, както и останалата част от Помпей, е погребан под пепел.

Половината от печалбата от продажбата на шаловете ще помогне за финансирането на по-нататъшните усилия за възстановяване на някогашния обширен град, където градинари наскоро са пресъздали разсадник, включващ растения, използвани за боядисване преди разрушаването на Помпей.

Историкът Маурицио Бартолини казва, че в боядисването често са намирали приложение корени, кори и цветя. От шипката, например, е получаван един от най-използваните цветове - нежно розово.

Фреските в археологическия обект показват богати жители на Помпей с ярки одежди в лилаво, зелено, розово, синьо и жълто. Нюансите са постигани чрез изваряване на боядисаните тъкани в облицовани с метал вани. Това се правело в работилници, ръководени от роби, които, за разлика от богатите, носели обикновени кафяви туники. “Условията са били доста неприятни за робите, които са работили тук”, казва археологът Софи Хей.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Наука