Екстремните жеги водят до недоспиване

Мозъкът е много чувствителен на топлина

Френски учени предупреждават, че спим все по-малко

Екстремните горещини не се отразяват добре на съня и има риск заради промяната на климата все повече хора да страдат от недоспиване, съобщи АФП.

„До около 28 градуса по Целзий може да се спи добре, но след това става много по-сложно“, обяснява Армел Рансиак, изследователка в сферата на неврологията в Колеж дьо Франс.

Мозъкът, в който невроните, регулиращи температурата и съня, са тясно свързани, е много чувствителен към топлината. Високата температура активира системите за стрес.

Една от предпоставките да попаднете в обятията на Морфей е да се понижи вътрешната телесна температура.

„Когато е много горещо, кръвоносните съдове в кожата се разширяват по-неефективно и се губи по-малко топлина, което забавя съня“, обяснява Армел Рансиак.

Високите температури през нощта също така увеличават броя на събужданията и намаляват часовете дълбок сън, който се смята за най-възстановяващ за организма.

„Накрая сме склонни да се събуждаме и трудно да заспиваме отново“, защото човешкото тяло се опитва да „прекъсне етапа на топлинна опасност“, обяснява изследователката.

Макар че не всички хора се нуждаят от еднакъв брой часове сън всеки ден -това зависи и от възрастта, обичайно човек спи между седем и девет часа.

Според проучване, през първите две десетилетия на 21-ви век хората са загубили средно 44 часа сън годишно в сравнение с минали периоди.

С повишаването на температурите заради климатичните промени този дефицит може да се увеличи още повече и да достигне между 50 до 58 часа годишно до края на столетието, сочат данните от това изследване на Копенхагенския университет. То се основава на наблюдение на над 47 000 доброволци от четири континента, на които са поставени специални проследяващи гривни.

Прекаленото недоспиване нарушава способността на организма да се възстановява. „Сънят не е лукс, балансът му е много крехък и лишаването от него има вредни последици“, подчертава Армел Рансиак.

В краткосрочен план „основните ефекти са когнитивни: сънливост, умора, риск от злополуки на работното място, загуба на търпение и други“, казва пред АФП д-р Фабиен Сове, главен лекар в Института за биомедицински изследвания към френските въоръжени сили.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Наука