Редят се една след друга годините, които ни делят от драматичните събития пред Народното събрание. И колкото повече се отдалечаваме от паметните 10 и 11 януари 1997 г., толкова повече „героични“ разкази на „очевидци“ изместват истината за случилото се. Полицаи и политици разправят какви герои са били - едните се хвалят, че не допуснали окървавяване на площада с протестиращите, а другите се хвалят с бинтове по главите. И едното, и другото изкривява историческите факти - това заявява пред „Труд“ ген. Димитър Владимиров, който е шеф на НСО тогава и ръководи операцията по охраната на властта и нейните сгради.

- Ген. Владимиров всичко започва от едно протестно шествие в студената и гладна Виденова зима и завършва с опит за погром в Народното събрание, където се намират депутатите от всички партии. Вие какво си спомняте оттогава? 
- Спомням си събитията в тяхната последователност, спомням си и отделни ярки картини от тях, свързани с известни и неизвестни лица.

- Коя е картината, която споменът праща най-напред пред очите ви? 
- Пред очите ми са няколко депутати от СДС, които се показваха в критичните моменти от прозорците на парламента и подкокоросваха нарастващото на площада пред него множество. Сред протестиращото множество имаше и нормални хора, но и ултраси, и агресивно настроени. Депутатите се показваха на прозорците на стаята на СДС на втория етаж на Народното събрание, като вдигаха два пръста в един популярен навремето знак - за да активизират тези, които напираха към сградата, която ние от НСО охранявахме. Видях как една екзалтирана група от протестиращи тръгна буйно, прескачайки и бутайки загражденията и направи опит да влезе при депутатите. Иван Костов, който беше най-изявеният от лидерите на СДС тогава, също видя това, хвана ме за ръката и ми каза: „Моля ви, не ги пускайте, те ще ни убият!“ Той си даваше сметка, че ако нахлуе тълпата, няма да има значение кой е от БСП и кой от СДС!... Това беше моментът, в който ние отвътре започнахме да правим от мебелите барикади, а момчетата от НСО по мое указание влязоха в стаите на всички парламентарни групи и заеха позиции до прозорците, през които тези отвън можеха да влязат. От СДС си позволиха даже да помагат на няколко протестиращи да нахлуят в сградата през тяхната стая. Но аз в тази стая разположих 8-9 човека - да не пускат непознати да влизат и да излизат от нея. Междувременно и самите депутати от СДС се уплашиха - разбраха, че Народното събрание наистина е застрашено от погром и от палежи.

- Но вие импровизирахте ли в този момент? Не действахте ли по план, съгласуван с МВР, със столичната полиция, с общината? 
- Имахме план. Още на 9 януари по сигнал за подготвяни масови протести и безредици, екипът на НСО съгласува действията си със столичния кмет г-н Краус тогава, както и с Красимир Петров, шефа на СДВР. Обиколихме целия маршрут на предстоящото протестно шествие и планирахме отцепване на сградата на Народното събрание откъм бул. „Левски“, ул. „Оборище“ и „Царя“. На 10 януари сутринта обаче, като отидох в парламента, видях, че загражденията не са поставени според плана, а са съвсем близо до сградата. Побеснях! Качих се веднага на колата и отидох в МВР при вътрешния министър Николай Добрев, лека му пръст: Попитах го рязко: „Г-н министър, защо нарушавате плана?! Затова ли го правихме, да го нарушавате?“ Той изрази недоумение отначало: „Какъв е проблемът?“ Обясних, че при така поставените заграждения прозорците могат да се чупят с хвърляне на камъни отвън и тъй нататък. Тогава министърът ми каза: „Г-н генерал, ръководството на СДС ми обеща, че протестиращите няма да атакуват Събранието.“ Запитах: „Г-н министър, вие вярвате ли им?“ Три пъти го запитах и той три пъти ми отговори: „Да, вярвам им!“ Предупредих го: „Добре, после да не се разкайваме за тази вяра“. И се върнах в парламента. В 11 часа дойдоха митингуващите. Бяха премръзнали - беше страшен студ, някои бяха и гладни, имаше озверели хора направо! Като видях това, извиках допълнително около 60-70 служители на НСО в парламента и разположих един автобус откъм Светия синод - да е готов за евакуация. Не беше трудно да се предвиди, че ще има атака. На площада имаше вече 30-40 хиляди души.

- 40 хиляди протестиращи?!
- Да, площадът беше почернял. В парламента пристигна новоизбраният президент Стоянов. Той още не беше встъпил в длъжност, а президентът Желев беше в Париж. Аз го придружавах обикновено в чужбина, но този път той замина сам, защото се очакваха екстремните събития. Вдигнахме на ръце президента Стоянов.

- Този момент е запечатан от камерите.
- Да, вдигнахме го и той през високоговорител помоли протестиращите да не предприемат екстремални действия.

- Послушаха ли го? 
- Не. Защото в този момент дойде жандармерия. Спряха пред входа на парламента с много коли и хората на площада се възбудиха... настръхнаха... Започнаха да викат, да клатят загражденията, бутнаха някои, промушиха се през други, обградиха парламента отблизо и блокираха изходите. Единственият свободен изход остана южният, където имаше три кордона полицаи с шлемове и щитове. Аз влязох в стаята на БСП и ги предупредих да се изнесат през този изход по най-бързия начин. Не ме послушаха. Георги Първанов излезе само, вън го чакаше Станишев и с една бяла лада заминаха някъде. После Първанов ми каза, че са имали среща с дипломати, инак и той нямало да ме послуша и щял да остане в стаята... Но това беше по-късно.

- Върнете се към събитията от 10 януари.
- Тогава, гледам - тича моят шофьор към мен и вика: „Г-н генерал, влизат, влизат! В парламента влизат!“ Затичахме се към служебния вход, към прозорците на зам.- председателите на парламента Куртев и Нора Ананиева. Видяхме как един със скиорска шапка строши с каратистки удар прозореца на Ананиева и влезе през него, други го последваха, предверието взе да се пълни с народ... Момчетата от НСО ме питат: „Какво да правим, г-н генерал?!“ Аз се оглеждам като удавник за сламка и съзирам шкафовете с пощенските кутии на депутатите. С тях наредих да запушат подстъпите към сградата.

- Направили сте от шкафовете барикади?
- Ами да! Страшно щеше да е, ако беше влязла тълпата. В нея имаше и явни провокатори. После разбрах, че са били ултраси от футболните агитки, организирани от хора от СДС. Когато ние с депутатите се барикадирахме, те почнаха да влизат през един счупен прозорец на ДПС. И по прозорците на СДС се бяха накачили - висяха по первазите и се радваха на приветствията отвътре в стаята. Президентът Стоянов, Иван Костов, Георги Първанов и министър Добрев се бяха събрали по това време в кабинета на Куртев на съвещание. Докато се съвещаваха, по техния прозорец хвърляха железни болтове и камъни. Аз влязох при тях и ги помолих да минат зад шкафа, който е далеч от прозореца, за да не ги ударят с някой камък. Те ме послушаха, макар че Костов каза нещо ядно... Добре, че ме послушаха. Показателно беше това, което се случи след края на срещата им. Аз излязох да им осигуря изход и казах на събралите се: „Ако обичате, тук са Костов, Стоянов, Първанов и министър Добрев, спрете да хвърляте камъни“. А те, вместо да се отдръпнах, почнаха да крещят: „Абе, какво ни интересува, бе! Кой е тоя Костов, кой е тоя Стоянов, всички да вървят на... - и се опитаха да ме ударят. Някой викна: „Не закачайте генерала, той е добър човек“, но се чуха викове: „Не ни интересува кой е добър, искаме кръв!“ Тълпата беше озверяла! Бронираният автомобил на НСО, който возеше Костов, беше потрошен зверски, вандалски... не че вандалите са знаели, че е негов... те трошеха наред.

- Разкажете ни сега за някоя героична постъпка на депутат по време на обсадата?
- Подигравате ли се?

- Ни най-малко. В медиите тези дни се появиха доста разкази за героични постъпки. Самите герои разказват.
- Четох някои и се чудех да се смея ли, или да плача. С годините героите от онзи януари се множат, а истината се смалява. Това, което помня аз, беше, че на стълбите до стаята на БСП беше седнала Клара Маринова с още няколко техни депутати и пееха „Партизан за бой се стяга“. Повдигаха си бойния дух. Но аз им викам: „Абе, я недейте много да пеете, че като влязат онези отвън, не знам как ще се оправяме...“ Добре че барикадите спряха тълпата и опитът за погром не успя. Правехме барикади и от креслата, на които чупехме краката, за да ги ползваме за защита, ако потрябва. Не потрябва. Само неколцина влязоха, аз ги изпъдих и те си излязоха. Тоя със скиорската шапка, дето влезе през прозореца на Ананиева, беше отблъснат от моя шофьор, който хвърли по него един пепелник. Видях после на запис, че му е потекла кръв от челото, може би пепелникът го е улучил. Но имаше и хора от НСО с разбити глави... Като цяло, тежко ранени и през двата дни на безредици нямаше. Нямаше и политически героизми, за каквито разправят. Един депутат - той е вече покойник и няма да му кажа името - тръгна да излиза и вика: „Г-н генерал, ние трябва да си разкопчаем панталоните и да излезем при тълпата като мъже!“ И излезе, въпреки че го спирах. „Не ме е страх!“, вика. Две наши момчета го покриваха да не го набият, докато избяга по улица „Оборище“. Нашите момчета покриваха и други депутати. По моя заповед всеки депутат, които излизаше при протестиращите, беше придружаван от двама-трима служители на НСО. От СДС почти всички излизаха по някое време да окуражават протестиращите иззад загражденията. От БСП не смееха...

- А полицията какво правеше в това време? 
- Полицията около входовете на парламента се смеси с тълпата, не я удържа, но общо взето, си вършеше работата. Що се отнася до жандармерията, която пристигна шумно и се настани вътре в парламента, тя повече пречеше, според мен. Но министър Добрев каза на полицаите: „ Каквото ви каже ген. Владимиров, ще го изпълнявате! Той ще реши кога да изведем всички депутати“. Добрев беше много свестен човек. Заслужаваше уважение - и не само затова, че върна мандата на БСП след месец и така предотврати още безредици. Беше честен по характер и широко скроен.

- Кога изведохте депутатите от окупираното Събрание? 
- Към 3,30 часа през нощта. „Как ще стане?“ - пита ме министърът. „Това е измислено от римско време още, му викам. - Прави се кордон от полицаи с щитове. И депутатите минават по него до автобуса, който съм приготвил до стадион „Васил Левски“ още преди обяд. Имаше и няколко коли, готови да ги изведат от конфликтната зона.

- Бивш депутат от СДС разказва, че сте извели под кордон депутатите от БСП, ДПС и групата на Жорж Ганчев, а тези от СДС сте оставили на произвола на съдбата. На Филип Димитров му счупили главата. Снимката му с кръв на бинта обиколи света.
- Абсолютно не е така. Жорж Ганчев, лека му пръст, много го беше страх и се държеше близо до нас. Някои депутати от СДС тръгнаха да си излизат сами, въпреки моите предупреждения, че тълпата не прави разлика между червени и сини. Един излезе, върна се и ми вика гордо, важен: „Г-н генерал, мен никой не ме закача“. А аз тогава бях напрегнат и никому не цепех басма. „Че кой ще ви закача вас - викам. Те хората не ви познават. Вие сте световно неизвестен. И аз за пръв път ви виждам сега.“... Като цяло, в тази нощ депутати от всички партии минаха през шпалира, за да се приберат. Друг въпрос е, че полицаите разтуриха по едно време шпалира, като хукнаха в тъмното по преките улички да гонят разни агресивни протестиращи. Погнаха например този, който строши с камък прозореца на Нора Ананиева, а после и стъкло на автобуса. Но колко души са отнесли по някой удар с палка по тъмните уличките и кои са те, аз не знам. Предполагам, че и Филип Димитров е сред така пострадалите. Някой ми каза, че поискал охрана, тръгнал с нея, а след това се е изсулил някъде в тъмнината. Много депутати бяха, нямаше как да изпратя по двама-трима служители на НСО да ги изпращат от врата до врата. Представа нямам кой къде и от кого е ударен. И дали геройски се е държал или обратното... Важното е, че жертви нямаше - вижте тези дни в Капитолия какво стана... На сутринта, докато се бръснех, за да се върна в парламента пак, мернах Филип Димитров по телевизията и си казах, грях ми на душата: така става, като се подстрекава тълпата... тя губи контрол и става страшна и сляпа. Виждали сме много пъти това.

- Как беше в парламента на сутринта? 
- Пред парламента имаше няколко протестиращи. Спрях при тях и ги попитах: „Е, добре, какво направихте? Строшихте няколко коли на НСО и сега ремонтите пак вие и аз ще ги плащаме!“ А те отговарят: „Ама ние сме недоволни, г-н генерал, ама не трябваше да чупим, вярно.“ Та така приятелски си поприказвахме. Това е то голямата история. Тя се състои от историите на малките хора. А малките хора могат да бъдат големи понякога. Както и обратното.

Нашият гост
Димитър Владимиров е роден на 15 юни 1949 г. в пернишкото село Главановци. Завършил ВИИ “К. Маркс” (1975). Работи около година в завода за електронни преобразователни елементи, а после в МВР, където се издига от оперативен работник по издирването до началник на отделение (1976-1989). В йерархията на НСО минава по всички стъпала. Ръководи я от 1992 до 2004 г., като стига до чин генерал-лейтенант. Сега управлява VIP International service - Bulgaria, която осигурява персонална охрана на наши и чужди политици, бизнесмени и културни дейци.