Ще има ли мнозинство в 50-ото Народно събрание и какви са възможните конфигурации за съставяне на правителство? Това е ключов въпрос в настоящата ситуация след резултатите от поредните предстрочни парламентарни избори. Важно е и кой ще оглави Министерския съвет като премиер. Дали това ще бъде Бойко Борисов, който дълго след изборите запази мълчание? Тези неясноти се опитахме да изясним със социолога Елена Дариева от агенция „Насока“.

- Госпожо Дариева, има ли шансове за формиране на мнозинство в 50-ото Народно събрание?
- Ниската избирателна активност на изборите в неделя, в съчатение с разпиляването на вота, доведе до още по-голяма фрагментация в 50-ият юбилеен парламент. ГЕРБ очаквано стана първа политическа сила, но задачата им да сформират мнозинство около себе си остава все така трудно разрешима, доколкото фрагментацията в парламента предполага обединението на повече политически сили, поне три. Ако победителят на вота обаче, не съумее да състави правителство, това ще се върне като бумеранг към него и може да доведе до друг предсрочен вот.

- Какви са възможните конфигурации за съставяне на правителство?
- ГЕРБ-СДС и ДПС като двете най-големи групи в новия парламент събират 115 гласа. Налага се те да търсят подкрепа за сформиране на мнозинство най-вероятно в лицето на ИТН. Възможно е да видим и формула програмно правителство с мандата на ГЕРБ-СДС. Що се отнася до другите алтернативни конфигурации извън първите две политически сили, то те по-скоро са обречени на неуспех. Доколкото ГЕРБ, по всичко личи, са готови да предложат на доскорошните си партньори от ППДБ от собственото им лекарство, т. е. карантината или изолацията, да ги поставят в положението, в което бяха те преди 4 години. Заключението е, че всички политически формации имат проблем с избора на потенциални партньори.

- Политическо, програмно или експертно правителство да очакваме?
- Има очаквания за по-скоро политическо правителство, особено големи са шансовете то да се реализира с първия мандат. Но в същото време е ясно, че няма мнозинство с трети участник. Ако преговорите се провалят, то явно ще се стигне до съставяне на мнозинство с втори мандат, този на ДПС. Но ако се стигне до там, формулата за съставяне на кабинет вече няма да бъде партийна или коалиционна, а по-скоро ще се търси подкрепа за експертно или програмно правителство с ясни приоритети и програма. Вероятно и с планиран срок на действие, с някакъв дефиниран хоризонт.

- Прогнозирате ли цял мандат?
- Достигнахме до етап в българския политически живот, в който заради фрагментацията все по-трудно ще се съставят правителства. Техният живот ще бъде все по-кратък. Ние все по-често ще ходим на избори. В бъдеще правителство ще се съставя дори не от три, а от четири или повече политически формации. За съжаление това е пътят, по който вървим. Примери за идентична ситуация в чужбина можем да дадем, но за съжаление там коалиционнната култура е на друго ниво, така че са нерелеванти за българския политически контекст.

- Какво осигури според Вас място в парламента на партия като „Величие“?
- Разочарованието и търсенето на политическа алтернатива. Това са факторите, които повишиха шансовете не само на „Величие“, а и на други политически формации. Вие видяхте, че Радостин Василев също се представи доста добре. Всичко това стана възможно и благодарение на ниската избирателна активност. Тези фактори в съчетание направиха възможно попадането на „Величие“ в парламента. Наказателният вот на 9 юни беше съсредоточен именно в тези по-малки системни партии. Това, наред с активността от едва 34,41% за Народно събрание, е ярък сигнал за българския политически елит. Кампанията на повърхността в официалните медии протече по-скоро вяло. Но в онлайн пространството протекоха много динамични и интригуващи процеси. Това способстваше именно попадането на „Величие“ в парламента. Всъщност, партиите от моментния вот миналата година започнаха да набират скорост в интернет и в социалните мрежи. Така беше и в трите избора в пандемични условия през 2021 г., когато прекият контакт с избирателите беше нарушен. Сега политическите формации познават по-добре силата на виртуалната кампания и част от тях явно много по-добре. Имам предвид „Величие“ - вече имаме нова киберпатия.

- Агитацията течеше агресивно в интернет в деня на вота, нужна ли е законова поправка, с която и социалните медии да подлежат на регулация?
- Не само агресивно, но често ставаме свидетели на много фалшиви новини, внушения, нападки. Смятам, че трябва да се предприемат мерки в тази посока най-малкото и да се ограничат манипулациите в изборния ден в социалните мрежи.

- Дали тази партия може да бъде привлечена в своеобразна сглобка?
- От изявления в последните дни на неформалния лидер Ивелин Михайлов и Николай Марков, аз лично останах с впечатление, че са склонни да проявяват извънредно голяма гъвкавост. Може да станем свидетели на нови извивки в коалиционните похвати и прояви на консенсусно поведение. Нищо не изключвам в тази посока.

- Защо лидерът на първите на изборите Бойко Борисов толкова дълго запази мълчание?
- Да, оглушително мълчи. Възможно е да обмисля следващите си ходове. Може дори да са предприети някакви стъпки в тази посока. Първите обаче са в дълг към своите избиратели и към избирателите като цяло. Особено в периода, в който трябва най-активно да се говори. Неслучайно стартираха призиви от страна на втория да се иницират някакви действия. Сега му е времето!

- Ще го видим ли като премииер?
- По време на кампанията наистина се чуха подобни заявки от знакови лица на ГЕРБ. Самият Борисов също много пряко се ангажира в тази кампания. Той лично обикаляше страната. Именно сега не трябва да мълчи. Лидерската отговорност предполага и лидерски ангажимент.

- Ако не той, какъв трябва да е профилът на премиер и съответно кои са възможните лица?
- ГЕРБ са традиционна партия с моного богата банка кадри. В редиците им има изключително подходящи лица. И Габровски, и Росен Желязков могат да бъдат титуляри, но бе създадено друго очакване в аудиторията. Именно затова очакваме с такова нетърпение отговора.

- С оглед на това, че ГЕРБ нямаше премиер, въпреки че спечели и предишните избори, и заради неосъществената ротация - сега може ли отново човек от друга партия да оглави правителство с техния мандат, например Делян Пеевски?
- Най-малкото заради горчивия опит, подобна възможност ми се струва все по-малко вероятна.

- Като говорим за политически лидери, нужна ли беше оставката на Корнелия Нинова в този момент?
- Оставката на г-жа Нинова беше поискана и след това беше подадена. Така че, можем да определим реакцията като закъснала. Но е в правилната посока, показва готовност да се понесе политическа отговорност за ниския резултат. Разцеплението в ляво обаче, поне на три субекта, доведе до това, че голяма част от левите хора останаха непредставени в парламента. Затова оставката е само първата крачка. Необходими са мерки за оздравяване на партията.

- А тази на Христо Иванов?
- Неговата оставка определям като навременна. Той показа бърза реакция и да отиде напред. С отказа си и от депутатската банка, той показа решимост и твърдост. Неслучайно тя предизвика вълна от съпричастност.

- А според Вас какво отблъсна тези стотици хиляди избиратели на ППДБ да ги подкрепят?
- Наистина ерозията при тях е най-значима, на първо място взаимодействието с ГЕРБ, неосъществената ротация, както и кампанията. В нейната визуална страна от ППДБ заложиха на жанр, който е спорен и се оказа нож с две остриета. Карикатурите може да забавляват чуждите симпатизанти, но отблъснаха техните. ПП от началото на кампанията не успяха да се измъкнат от обяснителния режим, спомняте си записите, които имаха за цел да ударят по техните пренеции за морал, почтеност и прозрачност. Пак в началото на кампанията грешката на СО с реорганизацията на движението в центъра на София, което породи протести и то именно от сегмента избиратели на ППДБ.

- За кого се разпиляха гласовете им?
- В най-голямата си част избирателите им не излязоха да гласуват на 9 юни. Сега е време за постелекторални анализи.

- На какво отдавате рекордно ниската избирателна активност, наказаха ли избирателите политиците?
- Това е основното, за което трябва да говорим. Мантрата „Всички са маскари“, която много често се чуваше в предизборната кампания, успя да откаже избиратели да отидат до урните. Така спечелиха партиите с твърди ядра - ГЕРБ и ДПС, които взеха първото и второто място. Но в ситуация на подобна критично ниска активност, нараства тежестта на контролирания и купения вот. Очакваме анализ на неправителствените организации, които следят за честността на изборите. А ние, социолозите, очаквахме, че съчетанието на двата вида избори ще стимулира активността, че парламентарният вот ще изстреля и евровота нагоре, но уви. Според ЦИК избирателната активност в неделя е безпрецедентно ниска. Да, ниската избирателна активност е ярък знак към политическата система че повече така не може.

- Какво би накарало избирателите да отидат до урните?
- Избирателите обикновено отиват до урните, когато им се представи някаква голяма цел, когато политическите партии покажат, че познават техните проблеми и имат готовност да ги решават Нищо такова ние не видяхме.

- Какво говорят 80% сгрешени протоколи и колко поевтиня депутатското кресло?
- Очаквахме голям брой невалидни бюлетини, защото опитът показва, че когато се гласува на национални избори с преференции и избирателите, и СИК-овете допускат много често грешки. За съжаление имахме съчетание на два избора с преференциално гласуване, затова стигаме до тази социална картина. На фона и на ниската избирателна активност, можем да кажем, че се наблюдава една дефлация в политиката. Малкият брой действителни гласове влияят на цената на депутаския мандат, който пада под 8 хиляди гласа. За сравнение през 1990 г. за едно депутатско място бяха необходими близо 23 хиляди гласа. Ако не отидем толкова далеч, преди 10 години цената на депутатското кресло беше над 12 хиляди гласа. Затова може да говорим за дефлация в политиката, един изключително тревожен процес.

- Партии, които не влязоха в парламента веднага започнаха нова предизборна кампания, чакат ли ни нови избори?
- Старата максима твърди, че всеки, който иска мир, трябва да се готви за война. По същата логика тези, които искат в страната да се установи редовно управление, трябва да се готвят за нови избори. По отношение на партиите, които не влязоха в парламента и тяхната готовност сега да започнат с предизборната си кампания, е знак, че са узрели с идеята, че каммпанията започва на средващия ден след вота. Добре е, че има ентусиазъм и че идеята за по-добро представяне не угасва. Но успехът зависи от други фактори. Те трябва да произведат разказ за бъдещето, който да звучи убедително, да се фокусират върху конкретни групи хора, които представляват. Тогава ще могат ясно да разкажат не просто специфичните интереси, но и ценностите и целите на тези групи.

Нашият гост
Елена Дариева е социолог с над 20-годишен опит в електоралните, социални и маркетингови проучвания.
Автор на множество публикации по темите за европейската интеграция, младежките политики и политическите нагласи. Научните є интереси са свързани с разработването на нови индикатори за маркетингови проучвания, както и с изследването на ценностните нагласи и начина на живот на младите хора у нас.
Магистър по социология от СУ “Св. Климент Охридски”.
Управител и основател на социологическа агенция “Насока”.