Евродепутатите настояват пред Европейската комисия да проучи как новинарските медии в ЕС получават финансово подпомагане, да изработи насоки за всички като използва най-добрите практики за публично финансиране. Целта е да се подпомогнат журналистите в условията на пандемията, но и да не се допускат сливания на новинарски медии, което се оправдава с последиците от кризата, но в дългосрочен план може да бъде пагубно за плурализма и безпристрастността на информацията. Българският евродепутат Елена Йончева е сред основните инициатори на спешните мерки, които Брюксел трябва да предприеме в помощ на европейските медии.

- Госпожо Йончева, инициатор сте на правила за помощ за новинарските медии, които също са в икономическото менгеме на пандемията. Ще има ли бърз отзвук предложението на евродепутатите в Европейската комисия?
- Резолюцията беше подкрепена действително от огромен брой евродепутати - 577, от всички политически групи. Това е призив към Европейската комисия и държавите членки за допълнително финансиране на новинарските медии не само заради кризата от COVID-19, а за финансиране, за да могат медиите да съществуват независими от икономически или политически натиск. Това е втората такава резолюция, която е продължение от предишната от миналата година, на която аз съм съавтор и съдокладчик от страна на групата на социалдемократите и поставяме много сериозно въпроса за свободата на медиите. Настояваме Европейската комисия да изработи законодателство, което да защитава свободата на медиите и в България, включително. Това най-накрая ще се случи, защото очакваме следващата година Европейската комисия да излезе с такъв законодателен пакет, който е базиран на тези резолюции, които вече са гласувани в Европарламента преди дни, буквално в четвъртък миналата седмица.

- Какво ще се промени в медиите на Европа, в частност на България?
- Европейските договори по никакъв начин не регламентират свободата на медиите. Това се счита за ангажимент на националните правителства, но виждаме какво се случва през последните години не само в България. Успяхме да убедим Европейската комисия, че трябва да има такова законодателство. Ще отчетем най-общо какво ще съдържа то - става дума за правила, които да регламентират показването на реалния собственик на медиите. Ето, в България ние имаме закон за това, но в същото време не е ясно зад официалните собственици не се крият други лица, политически партии или отделни политици.

- Или неправителствени организации, например.
- Точно така. А това е важно за читателя, за зрителя, защото по този начин той ще знае политиката, която води съответната медия. Доколко представлява интерес на една определена група или партия, или защитава действително обществените интереси. Очаквам анти слап законодателство (anti SLAPP law, en, законодателство срещу правен тормоз, б. р.) още тази година в края. Това е законодателство, което да позволи на журналистите да се съсредоточат върху своята работа и разследващите материали, а не да влизат в спирала от съдебни дела. Това е важно за защитата на журналистите от съдебно преследване заради работата, която извършват. В резолюциите настояваме да има прозрачност на финансиране на медиите, защото медиите или голяма част от тях в някои случаи зависят от финансирането на държавата или на Брюксел, но когато няма ясни и прозрачни критерии, това превръща медиите в пиар агенции. Важна е прозрачността по отношение на собствеността на медиите, прозрачността и механизмите, по които се разпределят средствата на медиите. Ние настояваме те да не се разпределят от правителства, независимо кой е на власт, иначе всяко правителство ще бъде изкушено да превръща медиите в свои пиар структури. Целта ни е тези средства да бъдат разпределяни от независим и обективен орган, който да не е свързан с някакви местни или външни влияния.

- Заедно с внушителната група от 577 евродепутати, вие искате нов Фонд, който да е за медиите в ЕС. Как ще функционира той?
- Ние настояваме за Фонд на ЕС за културни и новинарски медии, който да е постоянен. Ще искаме държавите-членки чрез данъчната политика да подпомагат медийното производство. Настояваме ЕК да въздейства на отделните страни да подпомагат производството на новинарски услуги. Искаме да има средства за разследващата журналистика, защото това е трудоемко и скъпо занимание, този сектор изисква много човешки и материални ресурси. Секторите на културата и творчеството, от които неразделна част са новинарският медиен и аудио-визуалният сектор, са сред тези най-силно засегнати от последиците от COVID-19. Най-вероятно те ще се възстановяват с по-умерени темпове, отколкото икономиката на съответните държави, пише в резолюцията. Пандемията внезапно спря инвестициите в рекламата, които са основен източник на приходи за целия сектор. Според първоначалните оценки приходите от реклама са намалели с между 20% и 80%. Помощта е необходима сега. Но тази помощ трябва да направи така, че медиите да са независими от икономически и политически интереси и натиск.

- Когато говорим за медии с ясни собственици, ето пример с в. „Труд“ - собственикът на вестника е ясен, известен. Самите журналисти, фотографи в редакцията ни, нашите кореспонденти, са познати лица в гилдията, от читателите ни. Но неравнопоставеността, поне според мен, идва от изкуственото противопоставяне на електронните и печатни медии, защото „Труд“ има и сайт. Но както се случи многократно през тези дни, имахме поредица от DDoS-атаки и сайтът спря работа. Така информацията, макар и за кратко остана само на хартия. Водещи американски журналисти вече апелират за целенасочена помощ за изданията на хартия, има ли Брюксел позиция по този важен въпрос за бъдещето на конвенционалните медии?
- Това е много важна тема и ние трябва да обединим усилия, но смятам, че медиите трябва да имат своя материален носител като печатните медии. Ще поставя въпроса отново пред еврокомисар Вера Юрова този четвъртък, дали Европейската комисия ще предприеме специални мерки по отношение на печата. Въпросът със собствеността е много важен, защото медията не е развлекателна индустрия. Медията не е просто бизнес. Медиите са основата, на която функционира едно демократично общество. Няма как да говорим за върховенство на закона, ако нямаме действително свободни медии. Професионални медии. Като казваме професионални медии, имаме предвид медиите, които следват професионалните принципи на журналистиката. За да бъдат наречени медии, те трябва да проверяват информацията.

- Не е ли точно това в основата на т. нар. фалшиви новини - тенденциозното противопоставяне на уж модерните срещу традиционните медии, които следваме ноторното правило, че „може да не съм съгласен с мнението ти, но ще защитавам правото ти да го изказваш“, по Волтер?
- Именно. Или имаме медия, или нямаме медия. Медията трябва да отговаря на конкретни условия. Не може просто всеки да се превърне в медия. Не всичко написано и казано е медия. Има стандарти, по които една платформа се счита за медия или не. Това е професия и фактът, че владееш словото, не те превръща в медия, защото в това слово може да си вкарал лъжи и манипулации, това слово може да е чиста проба пиар стратегия. Използването на слово не те прави медия.

- Да притежават атрибутите за медия - екип, лица, ясни автори?
- Да, всичко това, което се изисква от професионалните стандарти. Защото днес в България имаме платформи, които се наричат медии, даже се наричат информационни агенции. Те се превръщат в източник на лъжлива информация и по този начин създават опасни обществени явления и процеси, които не отговарят на действителността. Затова искаме от Европейската комисия да изгради механизъм за регулиране, не да ограничава свободата на информация, а да има професионални критерии за това какво е медия. От тази година Европейската комисия обвързва върховенството на закона и с медийната свобода. Функционирането на медиите ще бъде обект на върховенството на закона. И пред госпожа Юрова ще поставя и този въпрос - не просто да се дават констатации за състоянието на медиите, включително и в България. Необходими са още две важни стъпки, които Европейската комисия трябва да направи - първо, да даде конкретни насоки какво трябва да се промени и време за тяхното изпълнение и второ - да има мониторинг и върху конкретни медии. Защото да кажеш, че България е на 112 място по отношение на свободата на медиите е вярно, но имаме медии, които са на 20 място. Зато трябва да се каже кои медии къде се намират в тази скала. В България имаме медии, които са на 20 място, но и такива, които са на 190 място. Когато се дават насоки и се прави анализ, той трябва да бъде много конкретен, за да можем да постигнем работеща промяна, а не просто поредната тема за дискусия.

- Или просто поредната европейска хранилка за фирми, та дори било те и да се водят медии.
- Точно така.

- Оптимист ли сте, че Старият континент ще запази най-старите медии - печатните, които засега остават най-сигурния „архив“ на информация за след 10, 20 или 50 години и които са тази, да я наречем, историческа памет, за случващото се днес, което след един век ще е в учебниците по история?
- Важно е, много е важно да обърнем внимание на този въпрос. Тази тема касае и книгите, които също е важно да имат своя хартиен, материален носител.

- Малките пазари като България и не само са най-уязвими в кризата. Предвиждат ли се работещи правила в тази посока? Медийният пазар във Франция или Германия е различен от този у нас или в Хърватия и в Словакия, например?
- Настояваме Европейската комисия да обърне внимание не само във финансирането, но и в бъдещия закон, как ще бъдат подпомагани малките медии, регионалните медии. Защото те са уязвими, имат малко приходи от реклами, те зависят много често от местния бизнес, а местния бизнес зависи от местната власт и се получава един такъв кръг, в който става почти невъзможно съществуването на журналистиката. Имам предвид създаването на журналистически продукт, който да отговаря на критериите за такъв, а това е на път да изчезне в някои държави, особено е чувствително това в държавите с малък пазар, какъвто е пазарът в България. А когато и в условията на малък пазар има тенденция към авторитарно управление, към силово управление, тогава съдбата на тези медии е ясна - те изчезват.

- Как ще се гарантира, че Закон за свободата на медиите няма да обслужва бюрократите и лобистите в Брюксел?
- Хубавото е, че подкрепата за това законодателство идва от цялата палитра на политическите семейства - има представители на различни политически течения. Социалдемократите, моята група, винаги са много чувствителни към тази тема. И ако Европейската комисия направи просто закон, с който да вкара демокрация, а не решения за медиите, просто ще има сериозен натиск от страна на Европейския парламент. Всичко това е една голяма битка, защото има много интереси в Европейския парламент. Тук са европейската десница, има леви, либерали, евроскептици. Всеки един дава приоритет по конкретни теми и затова смятам, че тази тема няма да бъде оставена. Ние вече убедихме Европейската комисия, че има необходимост от такъв закон. И това е добрата стъпка.

Нашият гост
Елена Йончева е е една от най-известните ни телевизионни журналисти, работила от най-горещите точки в света. През 2012 г. със своя екип снима в продължение на 16 дни живота в Халеб по време на гражданската война в Сирия. Известна е с репортажите си от конфликтите в Косово, Алжир, Чечня, Израел, Афганистан, Ирак, Венецуела, Колумбия и др. Автор е на четири документални филма за събитията в Украйна. Била е депутат от гражданската квота на ПГ “БСП за България”, в момента е евродепутат в групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите.