Дружеството на образованите българки се създава през 1924 г. в Първа девическа гимназия в София

Г-жа Петрова е първата председателка на елитната организация

Тя е съпруга на Асен Петров, най-видният хирург в началото на ХХ век

ДБВО? Малцина са тези, които биха могли без затруднение да разгадаят съдържанието на тази абревиатиатура. А то е: “Дружество на Българките с Висше Образование” - първата професионална организация на женския интелектуален елит в България. Инициатор за създаването на ДБВО и негова първа председателка от 1924 до 1926 г. е Елена Григорова Радева - Петрова.

Тя е родена през 1874 г. в Тулча, Северна Добруджа, Османската империя. Завършила е Киевската Фундуклеева гимназия с отличен успех. Нейните финес, природна интелигентност и ученолюбие са забелязани от известния “френски българофил” професор по славистика Луи Леже, който нарича нашето Освобождение през 1878 г. “Възкресение от мъртвите”. С неговото съдействие любознателната Елена Радева се записва, учи и завършва Висшето женско педагогическо училище в парижкото предградие Севър, Франция от 1894 до 1897 г. След завръщането си в България веднага е назначена като учителка по педагогика в Първа Софийска девическа гимназия, където преподава на девици от “каймака на цялата млада България”. Избрана е в настоятелството на гимназията и в ръководството на Добруджанския женски съюз.

Още в началото на трудовия си стаж съдбата е отново благосклонна и щедра към Елена Радева. Тя среща мъжа, когото достойно следва в живота им и който още по-достойно я подкрепя в нейните битови и обществени изяви. Това е хирургът Асен Петров, вече известен с лекарската си намеса при вероломното посичане на бившия министър-председател Стефан Стамболов. Покушението е извършено на 3 юли 1895 г.. в центъра на София, близо до дома на доктор Петров и той е първият, който оказва медицинска помощ на жертвата. За да спре по единствения възможен начин голямата загуба на кръв по принуда ампутира почти отсечените с разбойническия ятаган ръце на експремиера. На операцията е присъствал лично Джеймс Баучер, кореспондентът на вестник “Таймс” в България, който с телеграми разпространил новината по целия свят.

Доктор Асен Петров е роден на 15 март 1862 г. в Плевен. Завършва медицина в Монпелие, Франция през 1889 г., завръща се в България и през 1896 г. вече е Ръководител на Хирургичното отделение при Александровската болница. Като такъв остава до края наживота си - умира внезапно на 21 февруари 1920 г. През своя 52-годишен житейски път той е постигнал изключително високи професионални резултати и с участието си във войните от 1912-1918 г. е проявил героическо себеотрицание, за които професор Параскев Стоянов по повод смъртта му е заявил: “В летописите на българската хирургия името на този великан ще бъде записано на първо място.”
Елена и Асен Петрови имат четири деца: Мария - филолог, Любчо - починал на две години, професор Марин Петров (1904-1981), Ръководител на Първа хирургия в Александровската болница и Милка Петрова-Коралова (1906-1944), публицистка, преводачка, издателка, редакторка, авторка на емблематичната книга “Сама по света”, съпруга на писателя Емил Коралов.

Елена Григорова Радева - Петрова напуска този свят през 1926 г. като остави великолепно родословие и име на една от първите жени с висше образование в новородената България.

Зората на равноправието

Екатерина Златоустова основава ДБВО

Екатерина Златоустово (1881 - 1952) е родом от Варна.

Екатерина Златоустова е друга видна българска интелектуалка от началото на миналия век.

През май 1924 г. Тя и Живка Драгнева основават Дружеството на българките с висше образование (ДБВО), в което първоначално са привлечени колежки и ученички от Софийската девическа гимназия, а по-късно и дамския интелектуалният елит от художнички, музикантки, медички, архитектки, юристки, филоложки. Основната идея около която всички тези жени са обединени е именно утвърждаването на образа на образованата жена и улесняването на нейното професионално реализиране. Екатерина използва своя влиятелен пост в МНП, за да установи дейността на сдружението, както и да предотврати реформите в девическото образование и статута на учителните през 20-те години.

Участничките в ДБВО се противопоставят остро на опитите да се ограничи достъпът на българките до висше образование, както и на този до труд. Те ясно заявяват, че образованието е сфера 'отвоювана' за реализация на 'втория пол', която следва да бъде пазена като пример за женската активност, за разлика от области като наука, съдилища, дипломация, банки, където жените все още не успяват да намерят своето място като равностойни на мъжете. ДБВО става член на Международната федерация на университетските жени - културна, феминистка и пацифистка организация, която е част от разклонената мрежа на Обществото на народите. В този период Златоустова е в активна и непрестанна кореспонденция с федерацията, присъства на нейните форуми в Брюксел, Прага, Будапеща, Стокхолм и се стреми идеите є да достигнат и до българската интелигенция.