Елизабет Олсън: Имам привилегии, но се скъсах от бачкане за тях

 

Не мога без театър и вкусна паста

Никой не очаква арт кино от супергероите на „Марвел“

Известността е заплаха за човешката идентичност

Елегантната Елизабет Олсън отдавна засенчи славата на своите сестри – прочутите близначки Ашли и Мери-Кейт Олсън. Красивата Елизабет вече се наложи като сериозна драматична изпълнителка, която винаги може да предостави своя талант и на големите сезонни блокбастъри. Елизабет Олсън привлече вниманието на зрителите, медиите и критиците върху себе си с роли в римейка на Olodboy и новата версия на „Годзила“. Това и отвори вратите към свет на мащабните, високобюджетни комиксови екранизации на „Марвел“ и тя стана част от екипа на „Отмъстителите“. В Wind River тя беше стегната и чудесна в образа на новак-агент във ФБР (Олсън), разследващ убийство на местно момиче в отдалечен индиански резерват. Олсън блестя в продължението на „Доктор Стрейндж”, както и в супергеройския сериал „WandaVision“. Тя е една от най-изящните и атрактивни музи на „Марвел” с желание още дълго да остане в топли отношения с гигантската компания, но през април ще я гледаме в друга светлина в новия сериал на HBO „Любов и смърт“.

- Елизабет, завръщате се в света на драматичните сериали с новата поредица „Любов и смърт“, която тръгва в края на април? Разкажете малко повече за проекта?
- Това е история за примерната домакиня Кенди Монтгомъри има кратка афера с Алън Гор, съпруг на нейната приятелка Бети. В един петък, 13 юни 1980 г., Монтгомъри се отбива до къщата на Гор в Уайли, поддържано предградие в Далас, за да вземе бански за дъщеря си, тъй като децата от дветe семейства ходят заедно на тренировка по плуване. Срещата им води до повдигане на болната тема за  Бети – аферата между съпруга й и най-добрата й приятелка. По-късно същата вечер тялото на Бети Гор е открито в напоеното с кръв мокро помещение на къщата й с 41 рани от брадва.

Точно сюжет като за мен. Едновременно голямо удоволствие и предизвикателство беше да играя ролята на Кенди Монтгомъри и нямам търпение да видя реакцията на публиката, когато се срещне със сериала през април. 

- Вие сте важна част от така наречената „обединена филмова вселена“ от супергеройски заглавия на гигантите „Марвел“ и „Дисни“. Какво казвате на хората, които смятат, че тези продукции всъщност не са никакво кино, а просто „увеселителни паркове“ и „шаблони, които постоянно се преправят леко“?
- Ако трябва да съм честна винаги се фрустрирам се, когато хората подценяват „Марвел“ и изкарват филмите на компанията като някаква по-нисша форма на изкуство. Не казвам, че правим независимо арт кино, но тоталното пренебрегване на тези продукции не взима предвид огромния труд на екипите по декора, дизайнерите на дрехи, операторите... Смалява се тяхното творчество. А те вършат наистина невероятни неща. Филмите за супергерои не заслужават тази омраза.

От гледната точка на актьорите разбирам да има критика. Изпълненията в тези филми са от различен тип. Но съм готова да защитавам труда на колегите си. Все пак трябва да кажа, че в момента и за мен магията на „Марвел“ се е позагубила и се вдъхновявам от други неща.

- И все пак какво според вас стои в основата на феноменалния финансов успех на „Отмъстителите“?
- „Отмъстителите: Краят” сложи епичен завършек на велика история, развивана в продължение на години и базирана образи, обичани от милиони хора по цялата ни планета. Имаше невероятно очакване и то се оправда. Всеки искаше да изживее това епично заключение в кино салона, на голям екран, със своите близки и приятели.

- Как се чунствате като важна част от актьорския екип на някои от най-гледаните и успешни филми в историята?
- Аз съм една невероятна късметлийка. Ролята на Алената вещица беше страхотна възможност за мен и се радвам на топлия прием. Режисьорите Антъни и Джо Русо свършиха непосилна работа. Сценарият на Кристофър Маркъс и Стивън МакФийли наистина е грандиозен, в същото време личен и не се ограничава от всякакви жанрови граници. А какво да кажем за моите колеги от актьорския състав - Робърт Дауни джуниър, Джош Бролин, Скарлет Йохансон, Крис Еванс, Марк Ръфало, Крис Хемсуърт, Джереми Ренър, Пол Ръд, Брадли Купър, Джон Фавро, Мишел Пфайфър, Дейв Батиста, Тилда Суинтън и Гуинет Полтроу. Фантастично е да съм в този екип, в този отбор. Защото ние сме един отбор. Такива неща се случват рядко в кариерата на един актьор.

- Как сравнявате Англия и Америка?
- Останала съм с впечатлението, че британците работят, за да живеят, а американците живеят, за да работят. Говоря най-вече за хората в Лос Анджелис и Ню Йорк - градовете, които познавам най-добре. Определено има разлики в житейската перспектива и настройка.

- Имахте много силна роля в трилъра „Дивата река”, където играете агент на ФБР. Как подходихте към тази роля?
- По това време не бях се снимала във филм от известно време и си бях казала, че ще бъда селективна и предпазлива относно ролите, които приемам. Предложението за участие в "Дивата река” бе от онези, които е трудно да отклониш. Кога друг път ще имам възможността да изиграя кадър на ФБР в класен трилър като този? Може би ще имам. Но няма как да знам. Доста е предизвикателно да вляза в образа на млад федерален офицер. Особено в контекста на това, че съм жена.

- Какви са вашите забележки към състоянието на шоубизнес днес?
- В личен план славата и ангажиментите, които идват неизбежно с натрупването на популярност могат да имат дълготрайни психологически и емоционални ефекти. Могат да изкривят житейската ти перспектива, да размият идентичността ти, да те накарат да си повярваш прекалено много без реални аргументи. Разбира се, голям проблем е и инвазията на медиите в личния ти живот, очакванията на обществото да се държиш по един определен начин, липсата на анонимност. Лично аз не съм особено привързана и към цялата идея за промотиране на филмите с постоянни медийни изяви. Мразя да позирам и никога не съм била позьорка, въпреки че съм в шоубизнеса от много години. Но това е пътят, който сме избрали и все пак не бива да се оплакваме твърде много и твърде безпричинно. Истината е, че в крайна сметка ние сме едни много привилегировани хора, целунати от съдбата и късмета. И не трябва да го забравяме. Но и не трябва да се подценяваме. Аз работя здраво, играя от четиригодишна. Не съм някаква глезла. Аз съм бачкаторка.

- Без какво не може Елизабет Олсън?
- Хубавата храна. Обожавам качествената кухня. И определено не мога да живея без паста. И без театър. Театърът е истината. Един сценичен актьор никога не може да дублира удовлетворението от играта пред жива публика с филмови и телевизионни изяви. Магията се случва на сцената.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта