Поезията е бутиково изкуство – само душевно извисени личности и духовно богати наши съвременници ценят магията на поетическото пречистване. В това се убеди публиката, уважила премиерата на новата стихосбирка на Елисавета Шапкарева „Корен от мандрагора“ (изд. „Изида“, 2023), състояла се на 27 март 2023 г. в НЧ „Николай Хайтов“ –  София. Очевидно поетесата върви по стъпките на великата си баба Елисавета Багряна, защото през последните години издаде няколко книги, стана член на Съюза на българските писатели и на Българския П.Е.Н.-център.

Израстването на Елисавета Шапкарева е видимо в новата ѝ книга, обединила изминатото време и съхранената чувственост в едно лаконично и афористично изображение.

За стила на авторката и вложените послания в книгата говори доц. Людмила Малинова: „След две книги с хайку, две с лирика и множество стихотворения в сборници и антологии, Елисавета Шапкарева споделя духовния си свят в поредната лирическа сбирка – „Корен от мандрагора“. Още в първите ѝ стихосбирки – с хайку, впечатлява умението ѝ да възприема света и да го осмисля по свой специфичен начин, пречупен през една асоциативност, която ражда нова образност и живописни словесни платна. Животът в тези миниатюри пулсира сред природата, изтъкан е от трева, дъжд, вятър, птици, дървета, утро и нощ, слънце и звезди, откроява се образът на планината. Жената съзерцава и изживява сама срещата с пъстрия свят, отекващ у нея.

Понякога в стихосбирките ѝ той отеква и с красотата на звуковете, усетен е като „музика от Йоханес Брамс“; а човешката взаимност е почувствана като песен, „като адажиото от Албинони“, дори слънчогледите „звънят в тишината“.... Новата стихосбирка впечатлява още със заглавието, открояващо афинитета ѝ към особените растения: магнолия (екзотично, впечатляващо с хубостта си, символ на дълголетието – от „Тихо“, 2002 г.); мирта – вечнозелено, символизиращо славата, мира любовта, използвано в някои религиозни ритуали (книгата „Клонки от мирта“), мандрагора ...  още от древността му приписват магическа сила, слага се в талисмани... Всички те асоциират с красотата, вечността, любовта, граничността, ритуалността... В самата им „фонетика“ има нещо магично, сякаш отвеждащо извън дверите на познанието, към необяснимото и непознатото, екзотичното и привличащото...

Но изненадващо книгата започва с размисли за дякон Левски, а в друга творба, споделяща миг от живота, се откроява асоциацията, свързана с Ботев – припомнени са два недостигнати върха в историята и в съкровения свят на българите. Сякаш родолюбивата ѝ кръв избива от родовите ѝ корени, за да се превърне в слово-памет“.

Публиката беше очарована от професионалния рецитал на проф. д. изк. Цонка Великова, която чрез глас и визия адекватно на емоционалния заряд на творбите изгради чувствената вселена на поетесата. 

Романтичната класическа атмосфера беше дело на Кристиян Симеонов – флейта. Книгата е издадена с подкрепата на Министерството на културата – програма „Помощ за книгата“.

От новата книга „Корен от мандрагора“

Елисавета Шапкарева

раните ми зарастват
все по-бавно и
по-трудно

не обръгва тялото
не обръгва душата
и дали не стават
по-чувствителни

а белезите остават
все по-дълбоки
и да ги поизгладят могат
само младите души
на внучките ми

благословени да са

майките...
колко ни липсват
дори и когато
са с нас

как ни „тормозят“
със своите грижи
и своята
свята любов

как ни напомнят
че ставаме същите...