Френска целувка

Eманюел Беар е сред най-енигматичните и разкошни френски звезди. Тя е класическа европейска красавица, която напомня за златните години на екранен възход на Стария континент. Снима се от дете и е печелила повечето важни европейски награди, сред които френският еквивалент на “Оскар” - статуетката “Сезар”. През 90-те тя пробива и в Холивуд с роли в хитове като “Мисията невъзможна”, където партнира на Том Круз.
Позната е още с ролите си в “Нели и г-н Арно” и “Осем жени”. В момента приключва работата по новия филм “Пътници в нощта”, който скоро трябва да излезе и в българските кина и да зарадва многото фенове на тази класна френска екранна дива.

- Еманюел, наскоро бяхте специален гост на ежегодното “Рандеву с френското кино” в Ню Йорк. Върна ли се усещането за филмова нормалност в тези смутни пандемични времена?
- Точно с такива събития и инициативи се връща усещането, но не трябва да се заблуждаваме - все още преминаваме през това страшно трудно време за киното. Не само за киното, но нашата сфера беше особено силно ударена. В един момент дори не можех да си представя как отново ще се снимат и представят пред публика филмите. Но нещата се подобряват, а се надявам скоро наистина да имаме възможност да оставим този мрачен период зад нас и да се видим на кино.

- Вие сте от малкото звезди, които много често работят с дебютиращи режисьори. Какво ви привлича към подобни по-рисковани проекти на по-неопитни филмови автори?
- Обичам младите режисьори и творческото партньорство с тях. Сработването с режисьора като цяло е изключително важно за всеки сериозен филм. Привлича ме страстта на младите творци, те могат да ме мотивират с тази свежест и дори невинност, която излъчват на снимки. Те са смели, понякога несръчни, но винаги готови да открият нещо непознато, да покажат нещо невиждано.
Разбира се, аз съм работила с множество големи и опитни режисьори като Жак Ривет, Андре Тешине, Клод Соте, Франсоа Озон, Браян Де Палма... Но обичам да предизвиквам себе си и да скачам в дълбокото. Киното трябва да е авантюра.

- Френските филми винаги са били по-еротично заредени от типичната Холивудска продукция. Как сравнявате двете национални кино традиции, след като сте играли и от двете страни на Океана?
- Много пуритански настроени хора често се опитват да редуцират някои европейски филми до броя на сексуалните сцени в тях. Но това е изкуство. Ние искаме да говорим за страст. А няма как да говорим за страст без сексуалност, тела, кожа... Това би било доста нечестно.

- Един от големите дебати в Холивуд е за дискриминацията срещу по-възрастни актриси. Как гледате на този разговор?
- Сигурна съм, че има много легитимни основания за тези аргументи. Но аз не се оплаквам от липса на работа. По едно време си мислех, че ще умра на снимачната площадка. Правех по три филма на година. После играех на сцената в пиеса в продължение на пет месеца. Преди си казвахме как всичко става по-трудно след навършване на 40 години, но днес се пишат невероятни роли за по-възрастни жени. Няма проблем с остаряването. Нямам драма и фрустрация с напредването на времето.
Още от 20-годишна знам, че младостта ще спре и ще свърши някой ден. Винаги съм била подготвена за този момент.

- Какво беше вашето детство във Франция?
- Израснах в семейство на особен вид бляскави хипита, малко напомняха на Генсбур. Майка ми беше модел и муза на легендарния режисьор Жан-Люк Годар, а баща ми - певец и поет.
Детството ми мина в Южна Франция. Живеехме от земята, от слънцето, усещахме ритъма на природата. Да си кажа честно аз до голяма степен пораснах без филми, без театър, без нищо в културен план. Помня как като дете просто тичах полу-гола и боса през полетата. Оттам ми остана комфорта да съм в своето тяло. Голотата никога не ме е притеснявала, не съм като повечето хора в това отношенише.

- Звучи много идилично...
- Но не беше точно така. Бях доста палаво дете, изключиха ме от пет училища. На 14 години се преместих при баща ми в Монреал, където се запознах с великия режисьор Робърт Олтман, а той ме посъветва да стана актриса.

- И оттогава работите постоянно. Има ли умора?
- Никога не съм го разглеждала така. Сякаш нямах избор. Просто винаги съм работила, така ми се струваше нормално, естествено. Желанието ми да бачкам беше вдъхновено от желанието ми да бъда независима. Работата ти дава тази еманципация. Но после се влюбих и в самата актьорска професия, за мен това е нещо невероятно и просто не исках да спирам да играя.

- Какви роли харесвате най-много?
- Винаги съм предпочитала образите на сложни жени, с недостатъци, често дори на ръба на лудостта. Играла съм жена, която прави опит за самоубийство, била съм в ролята на гневна проститутка, на майка, която губи ума си след смъртта на сина си. Харесва ми трудната и крайна природа на по-острите образи.

- А какво правите в свободното си време?
- Когато остане такова съм просто една щастлива домакиня. Чистя къщата си, която често потъва в паос. Обожавам да чета, да си стоя у дома, да слушам музика. Времето с моите деца също винаги е било безценно през годините.

- Имате ли тайни за добър безупречен външен вид?
- Баба ми доживя до 109 години. Домът ми е пълен с живот. Прекераха много време във ферма до Париж, с децата и домашните любимци. Това дава дълголетие също. Да си заобиколен от семейство, да се чувстваш обичан... това са “тайните”, поне важна част от тях. Баба ми е пушила и пила цял живот, но също така е обичала цял живот. Истината е в обичта.