Президентът на Франция Еманюел Макрон пристига в понеделник в Москва за среща с държавния глава на Русия, Владимир Путин, в контекста на кризата около Украйна. Разговорът ще е тет-а-тет, но в “пълна координация” с позициите “на европейските партньори”, гласеше официалното съобщение на Елисейския дворец от петък. Като държавен глава на страната председател на Европейския съюз, темата на визитата на Макрон ще е потърсените от Русия гаранции за сигурността, които Кремъл иска да получи от Запада. И несъмнено нещо повече.

В навечерието на посещението в Москва, Париж обяви, че Макрон е имал персонални телефонни разговори с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и министър-председателят на Великобритания Борис Джонсън, с които са координирали общите позиции на ЕС и Алианса по отношение на “руската заплаха” за Украйна, и поддържането на открит дипломатически диалог. Срещата на Еманюел Макрон с Владимир Путин в понеделник, ще бъде последвана от спирка в Киев, за разговори и снимка с украинския президент Влодимир Зеленски, несъмнено с надеждата че “рандевуто” от предишния ден ще е допринесло по някакъв начин за избистряне на истеричната ситуация.

С двойната совалка, Макрон несъмнено взема точка на британския премиер Борис Джонсън, който също се разходи за няколко часа до Киев миналата седмица, но “международното положение” не предполагаше да стигне до среща и с Путин. В крайна сметка в цялата война на думи, заплахи със санкции, военни маневри и т.н., Русия комуникира със “Запада” основно на ниво САЩ, НАТО и Европейски съюз. И колкото и да се опитва да капитализира от украинската криза Джонсън, в опит да укроти общественото мнение у дома покрай скандалите “Партигейт”, които са на път да му костват завинаги политическата кариера, Кремъл откровено го игнорира като фактор.

А с посещението си в Москва Макрон успява да “изпревари” и друг частен стратегически играч в отношенията на Русия с Европа - Германия. Визитата на канцлера Олаф Шолц в руската столица е насрочена за 14 февруари - несъмнено без да се търси евтина символика с Деня на влюбените - но както и да го погледнем топлината по празници идва с газа. И с един конкретен “Северен поток 2”. Още повече че мнозинството социологически проучвания в Германия от последните месеци показват, че общественото мнение въобще не е настроено към конфликт с Русия заради Украйна. Което беше открито демонстрирано с предоставената военна помощ - от Киев поискаха 500 бронирани машини и получиха 5 000 каски. Германски.

Но да се върнем на визитата на Макрон. Президентът на Франция също има “частен интерес” в отношенията с Кремъл. “Френска Африка”. Където французите загубиха десетки войници в близо 10-годишна “антитерористична операция” в Мали, в която въвлякоха и европейските си съюзници от НАТО. Преди да бъдат изтикани миналата година от военната хунта в Бамако, която успя в тяхно присъствие да направи преврат и да ги замени с руските наемници от групировката “Вагнер”. На френските новинарски телевизии им отне дни да се “светнат” да спрат да излъчват кадри от празнуващите по улиците на Уагадугу военния преврат в Буркина Фасо отпреди две седмици. Хората развяваха националното си знаме, наравно с това на Русия. Неуспешният опит за преврат преди седмица в Гвинея-Бисау окончателно затвърждава тенденцията, че Париж изпуска влиянието си върху държавите от Икономическата общност на Западноафриканските държави - CEDEAO /ECOWAS - успоредна на Африканския съюз организация, създадена с Договора от Лагос от 1975 г. и обединяваща предимно страни, свързани с френската колониална история на Черния континент.

Което предполага, че колкото и да е все още относително лицемерно хладен сблъсъкът между Русия и Запада около границите на Украйна, контактът между Кремъл и Париж в Африка си е “топъл-топъл”. Като мач на Хабиб Нурмагомедов с когото и да е, ако ми простите широката алюзия. И да продължим по същество, без да забравяме централния персонаж.

Еманюел Жан-Мишел Фредерик Макрон е роден на 21 декември 1977 г. в Амиен. Завършва философия в парижкия университет “Нантер” и защитава магистратура по публична администрация в едноименната Национална школа, която закрива през април 2021 г., като част от реформата му във френската държавна служба. В политиката влиза през 2012 г. когато тогавашният президент на Франция, Франсоа Оланд, го назначава за свой съветник, преди премиерът Манюел Валс да го повиши в министър на икономиката. Макар и бивш член на социалистическата партия, Макрон решава да създаде свое политическо обединение “Напред Републиката” и на 17 април 2017 г. е избран за президент със 66,1% от гласовете на втория тур на вота срещу Марин Льо Пен.

В предизборна кампания, но не съвсем

Първият тур на президентските избори във Франция е насрочен за 10 април, с активни предизборни кампании на основните опоненти на Макрон, интриги, сблъсъци, дебати... Единственото нещо, което липсва е държавният глава. Който на два месеца и половина от вота още не е обявил официалната си кандидатура за втори мандат в Елисейския дворец. Но както опонентите му посочват, използва всички възможни държавни ресурси, за да обикаля страната и говори с електората. Докато същевременно използва пандемията от коронавируса и международното положение, за да укрепва политическия си имидж. Още повече, че последните социологически проучвания във Франция показват, че дори със сигурна победа на първия тур, кандидатът на френските консерватори Валери Пекрес има много реални шансове да го победи. Особено след размиването на електората на крайната десница между “професионалния националист” Марин льо Пен и публициста Ерик Земур.