България закъснява с Плана за възстановяване и развитие, а в същото време правителството се лута, казва евродепутатът Емил Радев. В същото време страните от ЕС са твърде заети с икономическите последствия от коронавируса, а на този фон нито ЕС, нито Украйна са поканени да се включат в преговорите между американските и руските дипломати в Женева. Не бива да сме изолирани от тези процеси, когато става въпрос за напрежение в района на Черно море, по границата между Полша и Беларус или дори в Централна Азия, още коментира Емил Радев.

- Седмицата у нас започва с Консултативния съвет по национална сигурност при президента Румен Радев за Западните Балкани и РС Македония, господин Радев. Но има ли някакви притеснителни сигнали във връзка с националната ни сигурност, което не се знае, че се налага заседание на КСНС? А от друга страна правителството вече обяви, че премиерът ще е на визита в Скопие на 18 януари?
- Факт е, че България е подложена на сериозен външен натиск във връзка с РС Македония. Това пролича още преди повече от година, когато в приетата от Европейския парламент резолюция за върховенството на закона у нас беше използван несъществуващ термин като т. нар. „македонско малцинство“. И макар, че дадохме ясно да се разбере, че такова малцинство няма и всякакви интерпретации по темата са тенденциозна атака спрямо страната ни, представители на крайно левите и зелените политически сили в ЕП продължават да се опитват да прокарват подобни тези. Само преди малко повече от месец отново имаше опити въпросът за т. нар. „македонско малцинство“ да се вкара в доклада на Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права към Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП, която посети страната ни през септември миналата година. Спекулациите с несъществуващо малцинство са, меко казано, неуместни както в дебатите, които бяха предмет на посещението на евродепутатите, така и относно преговорния процес на РС Македония с ЕС. Безспорно темата провокира политически страсти, но на този етап няма събития, които да се разглеждат като заплаха за националната сигурност и гражданския мир в страната ни. Смятам, че въпросът категорично стои на дневен ред, но в друг контекст - като тест за способността на политиците да отстояват националните ни интереси.

- Тогава има ли смисъл от подобно заседание на КСНС или както много анализатори вече посочиха, това е трик на „Дондуков“ 2 и в частност на президента Радев да изведе темата за РС Македония, но се получава „твърде неадекватен опит“?
- Очевидно е, че тези, които сега държат кормилото на властта, трудно удържат на натиска, защото се правят опити да се търси политически компромис по една от малкото теми, по които досега имаше обществен и политически консенсус. Докато в българското общество се водят разгорещени спорове по всякакви теми - от ваксинацията до новогодишната заря, то нагласите по отношение на позицията на България спрямо РС Македония винаги са изглеждали ясни и устойчиви във времето. При такъв обществен консенсус не може да има каквито и да било съмнения относно позицията на страната ни, относно националния ни интерес. И нещо, с което политиците са длъжни да се съобразяват - има подписан договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество с набелязани стъпки, които проправят път за подкрепата ни за членството на РС Македония в ЕС.

- А погледнато от настроенията сред висшите представители на ЕС - не е ли малко плоско България да се поставя като спирачка за старта на преговорите на Скопие, а и на Тирана, при положение, че разширяването на ЕС точно сега, в пандемичните години в месеците на икономическа несигурност и криза, не е да го кажем по-меко, сред приоритетите на Съюза?
- Та нали именно ние - в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС, поставихме присъединяването на Западните Балкани сред приоритетите на Европейския съюз?! Явно бързо се забрави и дългогодишният спор с Гърция за името на Северна Македония. За всички е ясно, че интеграцията ще донесе икономически и геополитически ползи за целия регион, но нека не е за сметка на нашата история, на българското самосъзнание. И ако на някого отвън тези доводи изглеждат като дипломатически инат или безплоден спор за миналото, то действащият договор за добросъседство е здрава и обвързваща правна основа, за да защитим националните си интереси.

- Как ще се развиват отношенията между Вашингтон и Москва през 2022 година, според Вас? Пак от тази седмица ще са световните новини около преговорите и с НАТО, включително. И защо Брюксел, защо лидерските лица на Европейския съюз стоят повече като пасивни наблюдатели, когато точно държавите-членки имат интерес от добър диалог, от намаляване на напрежението по оста САЩ-Русия?
- В Женева започват преговори между американски и руски дипломати в опит да се предотврати поредния риск от въоръжен конфликт на нашия континент, възникнал вследствие на разполагането на руски войски близо до границата с Украйна. За съжаление, нито ЕС, нито Украйна са поканени да се включат в преговорите. С право върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел се възмути при посещението си в Украйна, че „вече не сме във времената на „Ялта“-красноречив начин да напомни, че моделът на преговори днес би трябвало да се различава от прословутата среща на върха, определила сферите на влияние след края на Втората световна война. Категорично споделям позицията, че ЕС не бива да е пасивен наблюдател. И докато през идните дни и седмици се провеждат поредица от срещи във връзка с Украйна-включително Съвет НАТО-Русия и разговори в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, ЕС трябва да извоюва своето лидерско място на масите за преговори и дискусии по темата. Не бива да сме изолирани от тези процеси, когато става въпрос за напрежение в района на Черно море, по границата между Полша и Беларус или дори в Централна Азия. За целия ЕС и в частност за България е важно, Черно море да не е зона на геополитически и, не дай Боже, военни сблъсъци, а енергийните източници да не се използват като инструмент за извиване на ръце.

- При цялата турбулентност в света, как изглежда България отстрани? Защо се създава усещането, че сме влезли в една международна изолация и тотално неглижиране от страна на партньорите ни в НАТО, от държавните ръководители на страните от ЕС?
- За огромно съжаление, през последните месеци България подава доста разнопосочни сигнали, което не е добър знак за нашите партньори в НАТО и ЕС. Само преди броени дни например министър-председателят Кирил Петков трябваше да опровергава позиция на своя собствен министър на отбраната и доскорошен служебен премиер Стефан Янев срещу разполагането на допълнителни войски на НАТО у нас. Сами разбирате, че това няма как да не повлияе на нашите партньори и на доверието в България.

- Колко опасно е забавянето на Плана ни за възстановяване и развитие? Оставаме ли „под черта“ за европейските средства?
- До края на годината трябва да договорим поне 70% от парите по плана за възстановяване, а той още не е одобрен и не се знае кога изобщо ще стане това. Правителството на ГЕРБ, изготвило първоначалния план, беше съгласувало предварително с ЕК над 90% от заложените проектни направления, така че да няма изненади, когато документът бъде внесен. За съжаление, служебното правителство направи доста промени, отдалечи се съществено от този вариант и не съм оптимист, че новата версия на плана ще бъде приета безпроблемно и достатъчно бързо. Що за промяна е, ако пропускаме реални възможности да бъдат инвестирани свежи пари в икономиката ни?! Докато България се лута, гражданите и бизнесът не могат да получат необходимата им подкрепа в труден момент. Предстои да се вземат важни решения, от които отново зависи как ще се защити националния ни интерес, защото по всичко личи, че се иска закриването на централите в Маришкия басейн в много по-кратки срокове. Химера е да си мислим, че със завод за горене на отпадъци могат да се постигнат показателите за производство на ток, който да е достатъчно евтин, за да отговори на нуждите на потребителите. Технологично все още нямаме възможност да съхраняваме електроенергията от ВЕИ, за да балансираме системата. Същевременно ЕС е на път да одобри като чисти енергийни източници газта и атомната енергия, така че не е далновидно да изпадаме в крайности, особено при тези цени на тока, които буквално поставиха бизнеса на колене, а това рефлектира върху всички по веригата. Уви, докато другите държави вече използват европомощта за стабилизиране на икономиките си, нашият план за възстановяване пак е в идейна фаза, а кризата расте и хората изнемогват.

- Чухме многократно за амбициите за строителство на още мостове по Дунав - три или четири поне, за няколко тунела под Стара Планина, за пътни, жп и въздушни връзки с РС Македония, но понеже това са инфраструктурни проекти, които неминуемо минават през междудържавни проекти, колко реалистично е те да се случат в т. нар. близко бъдеще? Например, за мостовете по Дунав трябва да имаме съгласувани проекти с властите в Букурещ, нали така?
- Оценявам ентусиазма, но нека първо да се довършат проектите, за които има европейско финансиране. Знаете, че ако не се реализират в срок, може да загубим осигурените средства, какъвто риск има за магистрала „Струма“. Надявам се, че все още помните как при Тройната коалиция магистрала „Хемус“ беше извадена от оперативната програма и така се оказа, че единственият шанс Северна България да има това стратегическо трасе са средствата от националния бюджет. Важното е да не губим европари и да не пропускаме нито една добра възможност по линия на европейската солидарност за развитие на инфраструктурата в страната ни. Затова на този етап да говорим за обекти, за които не са направени проекти, не е ясно с какви средства ще се финансират и които дори не зависят изцяло от България, тъй като трябва да се вземе предвид и Дунавската стратегия например, ми се струва по-скоро наивно, отколкото реалистично. Не съм оптимист и за сроковете, като гледам колко дни отне на настоящото Народно събрание само да вземе решение дали депутатите да ходят на работа със зелени сертификати, каквито се изискват от всички останали граждани за достъп до редица места на закрито. За разлика от Европейския парламент, където изключения в това отношение не се допускат, на новия български парламент му бе необходимо доста време, за да избере дали да защити принципите или привилегиите си.

- Новата властова коалиция при всеки случай изтъква провеждането на съдебна реформа, която обаче за масовия зрител и читател изглежда повече като персонална смяна. Този тип заявки обаче не са еднозначни и вече имаме примери от европейски държави, за които се казва, че политическият елит слага ръка върху независимата съдебна власт. Кои са подводните камъни при тези уж „добри намерения“?
- В опитите да се прокара една или друга теза понякога дори се стига до нелепи спекулации. Например, покрай оправданията за връщането на Плана за възстановяване, който вече коментирахме, не липсваха и опити проблемът да се припише на главния прокурор. Всъщност въпросът за контрола върху действията на главния прокурор се поставя още от 2009 г., когато излезе решение на Съда в Страсбургпо делото „Колеви срещу България“, свързано с казус с бивш главен прокурор. От тогава насам темата е повдигана и в докладите по Механизма за сътрудничество и проверка през годините, и в докладите за върховенството на закона, т. е. за някого може и да е удобно да се търси връзка с плана, но е абсурдно. В докладите на ЕК многократно сме получавали одобрение за създаването и дейността на органи като КПКОНПИ, Специализирания съд и Специализираната прокуратура, но явно това сега не е пречка да се работи за унищожаването им. Рядко сме сред страните, сочени за пример на останалите, но с КПКОНПИ това е факт. В България, както и в Италия, Испания и Великобритания, която доскоро бе сред държавите-членки, може да се отнема незаконно придобито имущество, без да се чака наказателна присъда. Следва се принципът, че отнемайки парите на престъпниците, предотвратяваме нови престъпни действия. Неслучайно тази година се очаква преразглеждане на Директивата относно обезпечаването и конфискацията на средства и облаги от престъпление. Да разформироваме комисията точно сега е удар по имиджа на страната ни, но и застрашава хилядите дела за отнемане на незаконно придобито имущество и обезщетенията, наложени от държавата върху него. Закриването на Специализирания съд и Специализираната прокуратура също повдигат въпроси как изобщо ще приключат висящите дела, поставили редица олигарси под ударите на закона. Не знам дали това не е и целта на тази т. нар. реформа, но знам, че мнозинството от нашето общество иска тези дела да бъдат довършени и за всяко престъпление да се понесе отговорност.

Нашият гост
Емил Радев е роден на 26 май 1971 г. във Варна. Юрист по образование. Владее немски, руски и английски езици. Бил е депутат от ГЕРБ в 41-ото и 42-ото Народно събрание. Евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и е зам.-председател на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европарламента (LIBE), член на комисиите по петиции и по правни въпроси в ЕП.