Емил Стойчев, който наскоро отпразнува своя 85-и рожден ден, е най-известният и най-скъпо продаваният български художник в чужбина. Сравняват го с Пикасо, Франсис Бейкън и Гоя. Името му е познато в арт средите в цяла Европа и по света. Макар да живее във Франция от близо три десетилетия, винаги с гордост казва, че е българин.

Емил Стойчев твърди, че любовта му към рисуването е предопределена назад в корените му. Произлиза от зографски род от Кукуш, за който родителите много са му разказвали като малък. “По някакъв начин аз съм продължител на тяхното светоусещане, на прецизността, която е в иконите им”, споделя по-късно Стойчев.

Баща му, Аспарух Стойчев, пък бил майстор в Народния театър “Иван Вазов”, където бъдещият художник отраства с най-големите за времето си артисти. Така тръгва искрата.

Прави първите си опити в изобразителното изкуство в ранното си тийнейджърство, а по-късно кандидатства в Художествената академия, но не го приемат. Баща му го съветва да не чука втори път на тази врата, за да не се унижава. По-късно дори му предлагат стипендия, но той отказва, защото още като млад вече е съвсем завършен художник. През 2010 г., пък от същата академия го удостояват със званието “доктор хонорис кауза”, без да я е завършил.

Днес Емил Стойчев е най-известният български художник зад граница, както и най-скъпият. Името му се ползва с почит в арт средите във Франция, Япония, Америка, Германия и почти по целия свят. От 1991 г. избира именно Франция за свой дом, но не спира да се връща в родината си. Макар че бързо добива главозамайваща известност, а мнозина го смятат за французин, винаги с гордост казва, че е българин.

В интервю споделя с присъщата си скромност: “Познавам много известни хора и никога не съм чувал някой от тях да казва, че е световноизвестен. Не мога да разбера защо у нас се кичим с нещо, което няма никакво значение. Има значение да си добър, а аз искам да съм добър всеки ден”.

Наричат Емил Стойчев поетът на четката. Сравняват го с Франсис Бейкън, Гоя и Пикасо, но трудно може да бъде причислен към каквото и да е било течение в изкуството. Той дори поставя началото на ново течение, което само определя като “фантастичен реализъм”.

“Художественият ми метод е такъв, че съм склонен да създавам правила само заради удоволствието да ги нарушавам”, описва своя художествен почерк Стойчев.

Рисува дори на гърба на картините си. Казва, че още докато твори, му хрумват други идеи, които бърза да нарисува, за да ги превърне след това в самостоятелни картини.

Творческата му биография започва някъде през 60-те години. Първата му самостоятелна изложба не е видяна от публика, тъй като е свалена, без дори да му обяснят причините.

“Не знам защо, очевидно такава е била конюнктурата”, лаконичен е в спомените си за този случай художникът. Вероятно идеите му са прекалено западни и не влизат в комунистическите щампи. Тогава обаче Богомил Райнов, естетически и партиен ментор в онова време, изкупува всичките му картини и това дава популярност и протекция на името му. Така започва възходящата му реализация като живописец с ярък собствен стил.

Още през 70-те Емил Стойчев вече присъства в художествения живот и на Париж. Периодичните му изложби в различни галерии дават повод да се заговори за него и събуждат интереса на колекционерите. Това е началото на “парижкия период” на Стойчев, който го прави един от най-успешните и най-скъпо продавани български художници в Европа.

В началото на 90-те години Жак Ширак, тогава кмет на Париж, го кани да направи изложба в двореца Багател и я открива лично. Президентът на “Гран Пале” в Париж Ив Сен-Жур сравнява работата на художника с “магичен реализъм” и я определя като “наистина цяла вселена” с много индивидуален и разпознаваем стил.

Още преди експозицията да бъде закрита, Стойчев е включен и в елитен аукцион на модерната живопис и скулптура, организиран от авторитетната тръжна къща “Друо”. Картината му “Дневник от лятото” e в каталога редом с творби на най-големите майстори на ХХ век - Моне, Пикасо, Шагал, Матис, Роден и Сезар. Самото платно е продадено за фантастичната сума от три милиона долара.

За своите успехи и заслуги към родната култура Стойчев става носител на многобройни призове и отличия. Сред тях са ордените “Стара планина” I степен и орден “Св. св. Кирил и Методий” с огърлие. През 2010 г. е удостоен и с Националната награда за живопис “Захарий Зограф”, а два пъти вече получава Голямата награда за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора - през 1979 и 1985 г.

 

Единствен от Източна Европа

Показва изкуството си в двореца Багател

Авторитетът на Емил Стойчев, като един от най-известните български живописци е защитен с многобройните му изяви, както пред българска, така и пред публиката из цяла Европа и света. През годините има повече от 15 самостоятелни изложби в България. През 2014 г. показва свои творби в новооткритата тогава, сега утвърдена галерия „Нюанс“. Тогава с огромно вълнение от оказаната чест галеристите Лили Владимирова и Емил Чушев подредиха експозиция от 17 платна на Емил Стойчев. Преди 5 години отпразнува 80-тия си рожден ден с ретроспективна изложба в Националната художествена академия. И до днес той остава единственият източноевропейски автор, имал честта да покаже изкуството си двореца Багател.

 

За него

Изключително явление в живописта, голям колорист

Да е жив и здрав Емил! Той е сложна личност, не може да бъде обяснен нито с много, нито с малко думи. Емил е изключително явление в живописта, много висока европейска летва. Картините му не могат да бъдат обяснени, защото те граничат с Божествената мисъл. Той е преди всичко изключителен колорист и неговото присъствие в съвременната живопис е трайно. Не може да има история на изкуството без този човек!

Вежди Рашидов, шеф на Комисията по култура и медии в НС

 

Респектира с творчеството и духовността си

Незабравимо беше общуването с Емил. С часове слушах в захлас благите разкази за богатия му житейски път на художник и личност. Той респектира не само с творчеството си, но и с духовността, която носи и пази.

Щастлива съм, че познавам изключителния Емил Стойчев и винаги ще пазя личната му палитра, която той ми подaри и която носи дълбока символика за мен.

Лили Владимирова, художник и собственик на галерия „Нюанс“

 

Даде ми кураж да търся

Бях ученик в Художествената гимназия, (1970 г.) когато за първи път видях живописта на Емил Стойчев и тя веднага ми въздейства с различната си освободеност на формата, сюжета и излъчване на "нова кавалетност". Различаваше се от статичната изсушеност, която преобладаваше по изложбите тогава. Даде ми кураж да търся и аз нещо персонално ново, свежо и различно.

Николай Панайотов, художник