Превъзходната Емили Блънт се завръща ударно с няколко нови топ изяви, сред които и тази в продължението на приключенската екстраваганца „Круиз в джунглата“. Миналата година тя направи удар със сериала „Англичанинът“ и главната женска роля в историческата мегапродукция на Кристофър Нолан за „бащата на атомната бомба“ Робърт Опенхаймер.

Емили Блънт обожава зрелищните, наситени със съспенс филми и съчетава секс със стил в екшъни, трилъри и научна фантастика. Тя придава класа на повечето проекти, в които участва. Блънт произлиза от аристократично семейство от Обединеното Кралство и още в ранно детство показва артистичен потенциал. Участва в продукции като ‚Сикарио”, ‚На ръба на утрешния ден”, „Дяволът носи Прада”, „Агенти на съдбата”, „Върколакът” и др. През 2018-а година получи овации и високи оценки за играта си в „Мери Попинс се завръща”.

- Емили, на какво прилича развлекателната индустрия днес?
- Прилича на пазар за плът. Такава е природата и естеството на тази индустрия. Зад блясъка се случват много тревожни и мрачни процеси. В последно време просто завесата се вдигна и видяхме какво се случва. Дано да е за добро.

Годишните филмови награди също приличат на пазар за месо - хора се събират и те оценяват. Решават дали това, което си направил изобщо струва нещо. Не е това причината да правиш кино. Ако мислиш за наградите ще се разконцентрираш и вероятно ще се провалиш.

Друг проблем може би е и залитането по прекалено пуритански сюжети и персонажи. Пълно е с пуритани. Винаги някакви крайности, няма баланс. Не трябва да се подлагаме на доброволна цензура. Киното се нуждае от острота и провокация. От мръсни шеги, от смел хумор. Затова аз харесвам Рики Джървейс - той има точно това чувство за хумор, което аз харесвам и което много хора биха определили като неправилно.

- Вие имате по-нетрадиционен път към шоубизнеса. Разкажете малко повече?
- Като малка заеквах наистина сериозно. Беше ми голям проблем. Децата ми се подиграваха, чувствах се изолирана. Но в крайна сметка се преборих със заекването. Изисква се воля и подкрепа от близките. Има експерти, които те водят по пътя на оправянето. Човек, който заеква няма от какво да се срамува. Всеки може да се справи. Уверено казвам, че 100% има светлина в тунела за всеки човек, който има проблеми със заекването.

- Как отглеждате двете ви деца с вашия съпруг и кино колега Джон Кразински, който ви режисира в „Нито звук“?
- Искаме да имат нормално детство и отлагаме до последно реалността, че имат известни родители, работещи в киното. Децата не гледат нашите филми. Дори не ме харесват с грим. Аз искам да съм тяхната майка, а не известната актриса Емили Блънт. Странно е и не винаги успяваме, но се стараем. Една съученичка на голямата ми дъщеря споделила с нея, че съм звезда. И тя ме попита: „Ти известна ли си?“ Ние изобщо не употребяваме тази дума - „известен“ - в нашия дом. Не говорим изобщо за това. С Джон не искаме дъщерите ни да израснат с чувство за привилегия и да се смятат за по-специални, по-важни от другите. Искаме да са като другите деца.

Моята задача като майка беше да предпазя малките си деца от ужасните неща, които станаха, особено след 2020-а и да съхраня семейна обстановка, в която те да са щастливи и да продължават да искат да играят безгрижно. Трябва да ги пазя и се посветих на това. Вече си давам сметка колко ценно е било това време на заедност. Просто всички вкъщи се грижим за щастието си.

- Какво превърна „Нито звук“ в такъв хит?
- Честно казано се изненадах от огромния успех на филма и горещия прием от критиците. „Нито звук” е екшън-трилър с елементи на хорър фантастика. Продуцент е Майкъл Бей, когото всички в индустрията познават като майстор на комерсиалните зрелища. Режисьор е моят съпруг и баща на двете ми деца Джон Кразински, с когото съм извънредно горда. Това беше неговият режисьорски дебют. С „Нито звук” той се причисли към доста престижната компания на актьори, които успешно и авторитетно са минали зад камерата.

Малцина очакваха, че актьор, познат на публиката от комедии като „Офисът”, „Нещо назаем”, „Не е лесно” и „Момичето на отбора”, ще успее да оркестрира толкова качествен и напрегнат трилър с елементи на хорър и фантастика. „Нито звук” представя мрачно бъдеще, в което човечеството е атакувано от същества, които реагират на звук.

В центъра на историята е четиричленно семейство - майка, баща и две деца, които живеят в пълна изолация в провинцията и единственият им шанс за оцеляване е като следват три прости на вид правила: не издавай нито звук; следвай пътеката или ще умреш; светне ли червено – бягай.

- Приличат ли си американци и англичани?
- Забелязала съм, че американците са много по-открити, по-отворени. Има нещо почти декламаторско и демонстративно в начина, по който те изразяват емоциите си. Това е един стереотип, основан на реалността. Британците сме по-затворени, сякаш потискаме вътрешния си живот в публичните си комуникации. Ние не сме толкова добри в самооценката. Не сме толкова отворени и открити, не се докосваме много по време на разговори. Има много примери. Ако прекарваш много време в Америка става по-лесно да изиграеш американски образ. Попиваш звуците и енергиите, всичко. Но акцентите са страшно трудни. Когато се подготвям за роля с американски акцент говоря така през целия ден. Постоянно съм с акцента и извън снимачната площадка. Само по този начин мога да се справя.