„Мегалополис“ и „Видове добрата“ с противоречиви оценки

Жак Одиар гледа към втора „Златна палма“

Новият му филм ни отвежда в „световния океан“ на наркобизнеса

На 72, режисьорът присъства с безспорен авторитет в днешното френско кино

Своеволната мълва предварително одумваше 22-та филма в основната селекция и някак по инерция натовари новия опус „Мегалополис“ на Маестро Франсиз Форд Копола и „Видове доброта“ на новия европейски талант Йоргос Лантимос с очаквания за доминация в конкурса. Ала тяхната поява, съпроводена с повишено въодушевление, съвсем на остави подобно впечатление, а напротив – породи много отрицателни коментари, които безспорно притвориха вратата към високи очаквания. И така на петия фестивален ден новият филм „Емилия Перес“ на френския режисьор Жак Одиар поднесе (не)очаквана изненада със спонтанно високи оценки от зрители и професионални експерти.

„Мегалополис“ на Маестро Франсиз Форд Копола

А защо е така и кой е Жак Одиар? Той, вече на 72 години, присъства с безспорен авторитет в днешното френско кино. И съвсем неслучайно! Защото макар зад гърба си да има само 17 филма като режисьор (но и други 29 като сценарист, и 8 като продуцент), Жак Одиар заслужено е отвоювал правото да бъде признат авторитет. И не само заради получените международни награди, които са неделима част от творческия му портрет, но и защото в най-добрите си филми е показал много верен поглед към съвременното френско общество, а наред с това и към съществените проблеми на битието в обобщен съвременен план. Разбира си, тези аргументи биха били неубедителни, ако зад тях не стояха силните му художествени решения и достоверната екранна енергия на посланията му.

От големите годишни отличия на водещите филмови академии в света се открояват неговите 3 номинации на британската BAFTA и най-вече победата през 2006 година с „The Beat That My Heart Skipped“, отличен като най-добър филм! Но редом с тях са и петте му участия в основния конкурс в Кан и особено „Златната палма“, получена напълно заслужено за „Дийпан“ (2015).

Тогава, по време на мощната мигрантска вълна в цяла Западна Европа, той без да „налива масло в огъня“ недвусмислено и изключително убедително показа на световния екран много премълчавани истини за този толкова сложен, но и съществен процес в социално-икономически и политически план. Това, разбира се, изискваше гражданска доблест и персонална сила за поетата отговорност, но от друга страна и френското общество, и световното кино в лицето на 9-членното международно жури, застанаха зад Жак Одиар с присъдената му „Златна палма“! Защото подобно престижно отличие, което на пръв поглед е чисто творческо и артистично признание, на практика освети на големия екран един безспорен и изключително наболял проблем във всекидневния живот на милиони хора. Жак Одиар оголи тази болезнена рана в общественото битие и в съществуването на европейската цивилизация по нейния исторически модел, изграждан в продължение на столетия!

Премиера на "Емилия Перес" в Кан

И ето, че сега новият филм на Жак Одиар, може би малко изненадващо ни отпраща като сюжетна ситуация в далечна географска посока, дори отвъд Атлантика - в днешно Мексико,  но затова пък в „световния океан“ на наркобизнеса. Защото точно такъв е сюжетът на  филма: разказ за могъщ бос на наркокартел, който се занимава със синтетична дрога, но шефът иска да се измъкне от този мръсен бизнес по изненадващ начин – като осъществи детската си мечта да бъде жена! И оттук започват изненадите! Не толкова сюжетни, колкото жанрови! След обичайното начало като криминално-адвокатска-екшън драма, неочаквано актьорите в този опасен сюжет запяват. И на екрана започва изненадващ, увлекателен, жив и свеж нарко-мюзикъл с песни и елегантна танцова пластика в умерена доза и на професионално равнище. Юридическата смяна на паспорт и документи е лесна работа, после се включва гениален хирург и след няколко епизода наркобосът е сочна латино-жена с име Емилия Перес.

Оказва се, че свежият и обещаващ начален тийзър не подлъгва зрителите, защото филмът продължава по същия увлекателен начин, а разказът върви с добро темпо и увлича зрителите. Но Жак Одиар не е вчерашен и знае, че само с жанрови хватки филмът ще „увисне“ като послание. И затова умело въвежда силна психологическа мотивация на персонажите, въпреки условно нереалистичния сюжет. А така сериозният пласт на разказа държи будно критичното възприятие на публиката. И със своя умело изграден и увлекателно преплетен сюжет Жак Одиар убедително печели зрителите с двете сглобени линии – наркобизнеса и супер актуалната вълна за смяна на пола, но без да се заиграва с втората. А така, без да изпуска зрителското внимание, доказва, че няма лоши или недостойни жанрове, ако авторите знаят какво искат и как да го постигнат!

P.S. Гледали сме толкова много нарко-криминалета, екшъни, трилъри и си мислим, че темата е изчерпана. Ала жанровите находки – не са! Жак Одиар го доказва с лекота и намигане, доверявайки се на Емилия Перес и свежия мюзикъл. И без да го урочасваме, гледа към втора „Златна палма“. Шефката на журито - режисьорката Грета Гъруик, разбира от този жанр („Барби“) и да помисли добре!