Разследващи екипи влязоха днес за огледи в гръмналия миналата неделя склад с боеприпаси на фирмата “Емко”. Спазен бе протоколът да са минали повече от 72 часа от последния чут взрив. Но през тези дни и часове тишина, през които дрон или пиле нямаха право да прехвръкнат над складовете, шефът на “Емко” Емилиян Гебрев заяви пред “Гардиън”, че 100 процента взривът е умишлен и е дело на руснаците.

Не е нужно човек да е завършил школата в “Симеоново”, Академията “Дзерджински” на КГБ или “Фермата” на ЦРУ, за да се сети, че когато умишлено се повтаря една и съща Версия 1, то е за прикритие на всички други. Който е ходил в казармата помни как се отчитаха изгърмените патрони и гилзите - те винаги бяха еднакъв брой. И понеже никой не следи колко са гърмежите, по стрелбището винаги се търкаляха гилзи, а войнишките джобове винаги бяха пълни с джепане.

Когато гръмне един склад с патрони или снаряди, трудно е да се прецени дали там е имало примерно 2 тона продукция, а не 10 тона, въпреки че толкова се водят по документи. Тази разлика от 8 тона може да е била изнесена от складовете или въобще да не е била оставяна там, ама, пусти взрив - как да разбереш? И ако тези 8 тона, изчезнали във въздуха, са били застраховани, техният собственик може да спечели няколко пъти - веднъж от цената, на която вече ги е продал, втори път - от данъците, които няма да плаща, трети път - от застраховката. Тази Версия 2 защо да е по-малко вероятна от 100-процентовата Версия 1 за руски саботаж. После идва Версия 3 - пожарът и последвалата експлозия са дело на обикновени крадци, изнасяли дълго време сандъците под носа или с участието на охранителите и с огън прикриващи следите си. И накрая Версия 4 - боеприпасите са унищожени, тоест - утилизирани, без техният собственик да прави разходи за утилизация.

Но г-н Гебрев вероятно знае повече за конспирациите, тъй като на него 4 пъти вече са му взривявали складовете и веднъж са се пробвали да го отровят. Освен това той е натрупал опит и от школата на Тодор Живковия реален социализъм.

Бъдещият оръжеен магнат започва кариерата си като държавен служител в далечната 1979 г. в отдела за материално-техническо снабдяване на “Организацията за съдействие на отбраната” (ОСО). Той е син на военен, а ОСО беше нещо като комсомолското поделение на министерството на отбраната. От 1981 г. до 1988 г. работи в “Кинтекс” - Кантора за инженерно-технически експорт. Тази “кантора” под вещото ръководство на “Държавна сигурност” и нейния вожд и учител КГБ в този период се занимава главно с контрабанда на оръжие, цигари, алкохол, хероин и амфетамин.

В средата на 80-те години заради “възродителния процес” започват проблеми с работата на “Кинтекс”, затова е регистрирана офшорката “Икомев” във Вадуц, Лихтенщайн, която поема “мръсния бизнес”. През декември 1988 г., пак във Вадуц е регистрирано и българското задгранично дружество “Ширио”. То е с уставен капитал от 30 000 швейцарски франка, с 10 души персонал и негов шеф става Емилиян Гебрев. По това време той вече не е в “Кинтекс”, а ръководи дирекция “Задгранични дружества” в Стопанско обединение “Комплексна автоматизация на технологичните процеси”.

Офшорката е създадена със знанието на тогавашния министър на външно-икономическите връзки Андрей Луканов. Служебните ѝ автомобили получават 15 номера от КАТ, които не подлежат на проверка, построява ѝ се отделно хале за склад на пристанище Бургас, в който митничарите нямат право да проверяват. Фирмата се освобождава от данъци, отварят ѝ се сметки в Българска външно-търговска банка, Минерлбанк и “Биохим”, дава ѝ се кредит от 1 милион долара с 3% лихва. Това е то: “Другари, назначаваме ви за милионери!”

Изведнъж “Ширио” се оказва враг на “Икомев” и независимо, че Гебрев и хората му се бивши кадри на “Кинтекс”, на тях им забраняват да влизат през портала на централната сграда. Отначало бизнесът на “Ширио” наистина е с ембаргова южнокорейско производство, купувано от посредници и пращано в СССР, но по-късно офшорната фирма започва да търгува и с продукция на завод “Арсенал”, ВМЗ-Сопот и “Дунарит”. През 1989 г., Гебрев извърша пререгистрация на фирмата по Указ №56.

Цесията се съхранява от него и това го прави едноличен собственик. На 12 октомври 1989 в Софийския градски съд е регистрирана чуждестранна фирма - филиал “Ширио”, а човекът, който я представлява, е отново Гебрев.

Тези врътки продължават до 1992 г., когато Гебрев създава “Емко” като основният ѝ предмет на дейност е износ на боеприпаси. През годините го свързват с няколко скандални сделки с оръжия, но най-скандален всъщност се оказа начинът, по който успя да придобие целия завод “Дунарит” от фалиралата КТБ и избягалия в Белград банкер Цветан Василев. Сделката бе проверявана от прокуратурата, а имуществата му от КПКОНПИ, та затова често Гебрев се оплаква, че не му били разследвани качествено взривяванията и отравянето.

Отрича подписа си като агент на ДС

Дали Емилиян Гебрев е бил агент на Държавна сигурност с псевдоним “Димов” - това е въпрос на съдебен спор. През 2018 г. оръжейният търговец завежда дело срещу решение на Комисията по досиетата, в което се оспорват автентичността на документите. Според тях той е доносничил в “търговския отдел” на Второ главно управление, а от 1986 г. е прехвърлен към новосъздаденото Четвърто главно управление на ДС “научно-техническо разузнаване”. Както е известно, копие от всеки документ на ДС е бил изпращан в КГБ. Да не би преди 40 години агент “Димов” да е ядосал водещите си офицери от Москва, та сега те да отмъщават на нищо неподозиращия Гебрев.