Тези дни излезе новината, че най-успешният балкански режисьор - Емир Кустурица, ще екранизира един от най-великите световни романи - “Мостът на Дрина”, на Иво Андрич. В това няма нищо изненадващо, защото самият Кустурица може да се нарече мост над тази мистична река. Целият му живот е свързан с Дрина.

Андрич и Кустурица са родени в Босна - първият е хърватин, вторият - бошнак. Иво Андрич е роден на 9 октомври 1892 г. в село Долац в община Травник, а режисьорът - на 24 ноември 1954 г. в Сараево. Майката и бащата на Емир са комунисти-атеисти, а след като комунизмът си отива с Тито и Милошевич, Кустурица прави нов скандал в обществото, приемайки православието и обявявайки се за сърбин.

И двамата творци нищят през целия си живот нравите, наследството, раните на хората в Босна и Югославия като цяло. През 1978 година Емир Кустурица прекрава част от медения си месец във Вишеград. Там се намира и прочутият мост над Дрина, построен от строителния гений на Османската империя - Синан, по заръка на Мехмед паша в периода 1571 - 1577 година. Още тогава Емир обявява, че иска да построи град в чест на своя кумир Иво Андрич. Няколко десетилетия по-късно каменното поселище се ражда и е кръстено Андричград. От другата страна на границата, на 27 километра от реката в сръбска територия, се намира друго творение на режисьора - Кустендорф. Дървеният град на Кустурица, който от декор се е превърнал в културен център с богата програма.

Войната преобръща живота на Кустурица. Сараево, прочут като столица на рок-музиката (оттам е и приятелството му с композитора Горан Брегович), културната Мека на Югославия, град на космополитите. През 1991 година там всичко пламва и днес градът жужи от напрежение. В книгата си творецът пише: “Нещата с кризите и войната се променят, а забравата с течение на времето става утеха. Ако принадлежиш на малък народ, който отказва да следва безропотно идеите на великите и в разгара на пренареждането на света въпреки всичко пита: “Къде сме ние в тази история?”, могъщите сили те обсипват с бомби, които наричат милосърдни ангели”.

Още като ученик в средното училище снима късометражни филми, за които е награждаван. Завършва филмова режисура в известната Филмова академия в Прага (FAMU). Неговият студентски филм “Герника”, сниман по новелата на сръбския писател Антоние Исакович, печели награда на Фестивала на студентския филм в Карлови вари през 1978 г.

След дипломирането си Кустурица се връща у дома и работа в местната телевизия. Още с първия си голям филм предизвиква скандал “Невестите пристигат” е в тон със сексуалната революция на запад и е забранен, поради “неприкрито третиране на сексуални табута”. Вторият му филм жъне неголям успех, но по-важното е, че е по разказа на Иво Андрич “Бюфет Титаник”.

В света се ражда гений през 1985 година, когато се появява филма “Баща в командировка” по сценарий на Абдулах Сидран. Лентата превзема първо Европа, получавайки “Златна палма” на фестивала в Кан, а сетне е номиниран и за “Оскар” за най-добър филм от неанглоезична страна. “Циганско време”, както е познат у нас следващият му филм “Дом за бесене” му носи приза за режисура отново в Кан, а цяла България всички запяват “Едерлези”.

Емир Кустурица е преподавал режисура в Академията за сценично изкуство в Сараево и в Колумбийския университет в Ню Йорк. В Щатите се случва и едно от красивите чудеса на неговия екранен живот. Негов студент му показва сценарий, който за американската гилдия би изглеждал странен. Кустурица се влюбва в идеята и по идеята на Дейвид Аткинс снима “Аризонска мечта” (1993) с Фей Дънауей и Джони Деп. Филмът печели Сребърна мечка и Специалната награда на журито на “Берлинале” през 1993 г.

У нас дори и слепите проглеждат за Кустурица с епохалния му филм “Ъндърграунд” - антивоенна утопия, която кара всички в Югославия да се почустват засегнати, журито в Кан да му връчи втората “Златна палма”.

Тъй като филмите са наситени с драма, а сънародниците му от бивша Югославия го заливат с омраза и ненавист, през 1998-а Кустурица решава да заснеме абсурдна комедия, която накрая да свършва с надписа “Happy End”. Така се ражда “Черна котка, бял котарак”. Изненадващо дори за него, филмът първо му носи “Сребърен лъв” на фестивала във Венеция през 1998 г., но и е най-гледаният и печеливш филм в кариерата на Кустурица.

През 2005 г. Кустурица приема православието и става най-мразеният човек в Босна, без хората в Република Сръпска, все пак. “Баща ми беше атеист и винаги се описваше като сърбин. Добре, може би сме били мюсюлмани 250 години, но преди това бяхме православни и дълбоко в себе си винаги сме били сърби, религията не може да промени това”, казва Кустурица.
Интересно какъв ще бъде неговият прочит на Иво Андрич и какъв мост ще хвърли между народите в неговата бивша Югославия.