Михаил Гребенаров отнесе шамарите през 1894 година

По правило Гребенаров работи сам, но за някои по-крупни проекти сформира екипи от сътрудници

Ако един ден вдигнем пантеон на големите енциклопедисти, в каменната му снага ще бъде изсечено името на Михаил Гребенаров. Д-р Петър Берон също трябва да влезе. И Лука Касъров може да е там с тритомния “Енциклопедически речник”. Братя Данчови са под въпрос, защото тяхната “Българска енциклопедия” е попреписана от “Ларус”.

Михаил Гребенаров обаче е непоклатим. В своята метежна кариера той извършва херкулесовски подвиг. За три десетилетия издава около 150 тома по всичкознание. Средно по пет заглавия на година!

Фолклор, история, археология, география, икономика, финанси, политика, дипломация, право, религия, астрология, магика, етика, лингвистика, медицина, зоология, ботаника, агрономия и кулинария плуват в океан от страници. Отделно са художествените произведения на тази многостранно развита личност.

Михаил Янков Гребенаров (1843-1908) е роден в горноджумайското село Железница. Шестгодишен остава без баща и чичо му го води в манастира “Трескавец” край Прилеп. Калугерите го правят козарче. В неговата автобиография четем:

“Пасал той козите, но никога не можел някой да го сравни с другите овчаре или козаре, защото той никога не зимал свирка да свири или да пее, както що правят другите овчаре и козаре; а той постоянно са е занимавал да чете и да писува.”

От Гребенаровото житие научаваме, че един ден чичото идва в манастира и изтъргува племенника си за 1000 гроша. Срещу сребърниците го дава слуга на някакъв странник. Купувачът обаче се оказва благодетел - праща момчето на училище.

Шест години минават, откакто е напуснал родната стряха. Носталгия свива сърцето му, стяга се да навести майка си. По пътя обаче го хващат разбойници. Три месеца го влачат по горите, искат откуп. “Един ден аз помолих главатара на разбойническата чета да ма послуша да му разкажа своята история”, спомня си клетникът. Трогнат, хайдукът не само го пуска, но на изпроводяк му брои и 500 гроша.

Гребенаров отива в Света гора да благодари Богу за избавлението. Със същата мисъл посещава и Светите места в Палестина и слага пред името си титлата Хаджия.

Хаджи Михаил Гребенаров нарича себе си “книгосписателя, календарджията, звездоброеца, книгоиздателя, книгоразпространителя и прочее...” Това определение го нарежда сред пътуващите книжари от епохата на Възраждането. Разнасяли по друмищата на империята календарчета, песнопойки, писмовници, лекарственици, гадателници, поучителни разкази и други народни четива. Не били просто книжовни труженици, а своеобразни енциклопедисти. Умеели и бъдещето да предскажат, и съвет да дадат, и билка да сварят, и рана да изцерят.

Книжарницата на Михаил Гребенаров е конче с дисаги, в които е натъпкана стоката. Пътем пише, като спре, тича в най-близката печатница. Няма друг български автор с по-широка “топографска карта” на изданията. Гребенаровите съчинения излизат в Русе, Свищов, Видин, Враца, Горна Оряховица, Търново, Габрово, Ловеч, Шумен, Разград. И на юг от Балкана - в Пловдив, Пазарджик, Ямбол, Кюстендил.

По правило Гребенаров работи сам, но за някои по-крупни проекти сформира екипи от сътрудници. Тези творчески колективи обединява под името “Светлеум”. Михаил Гребенаров нахвърля основните идеи, тези и директиви, другите плюнчат пера и ги развиват. Ръководителят чете резултата. При възникнали съображения командата трие и пише наново. Окончателният вариант се утвърждава с подписа на хаджията и се носи за набор. По този начин научен факт стават ценни изследвания като “Юда, Дяволът и Пилат за глупците при змиите с разговаряние разни язици”.

Гребенаров е майстор на перото, но и вдъхновен оратор. Със специален документ Столичното градоначалство му разрешава да държи сказки на територията на София. В едно време без телевизия и интернет, Михаил Гребенаров е бил атракцията.

Ние нямаме обаче традицията на Хайд парк и на 18 май 1894 г. свободата на словото е поругана. Тогава е на път да падне Стефан Стамболов, а “Светлеум” току-що е пуснал на пазара “За подобрението ни. Първий български регент Стамболов”.

Тълпа тича из София да сваля диктатора. И хоп - насреща й Гребенаров размахва вредната книжка. Бъдещият професор Александър Балабанов разказва: “Заобиколихме го. Един от нас - заклевам се, не аз, и като дете не мога това да сторя, но един от нас му удари плесница, заплашиха го и другите, казаха му, че ще го пребият, ако не извика три пъти “Долу Стамболов”. Взеха му книжките и ги стъпкаха.”

Очевидецът продължава: “Пък току горкият Михаил Гребенаров, като изскубано петле, със своите къси панталони, не голфове, а от износване станали къси и парцали, подигна се на цървулообразните си сандали, бос, подигна се като петле и изкукурига три пъти - дрезгаво, тънко, измъчено, очите му горяха от страх и от незнание на това, какво става, той нищо си не знаеше човекът за очакваното падане на Стамболов. И единствен викаше искрено и високо против него, с добре съзнаван ясен риск за живота си!...”

Този ден знанието е било на косъм да осиротее. За щастие Гребенаров се отървава само с шамарите.
Хаджи Михаил Гребенаров е сред големите благодетели на българската просвета. Щедро дарява трудовете си на библиотеки, читалища и ученолюбиви дружества. Сигналните бройки първо носи в Народната библиотека. Директорът го насърчава с благодарствени писма, без да си дава сметка, че каталозите изнемогват. “И разлистваме ли, разлистваме каталога - все Михаил Гребенаров, та Михаил Гребенаров!”, чуди се Александър Балабанов.

Тъкмо затова Алеко Константинов предлага на Парижкото всемирно изложение през 1900 г. българската литература да бъде представена чрез творчеството на енциклопедиста.

“Наблъскай един сандък с Гребенаровите творения и хайде в Париж - дава указания той. - Добре ще бъде и самия автор да го представим на Всемирното изложение. Ако ще бъде, да бъде. Но трябва хубаво да се внимава, да не би някак си да се забрави някое от съчиненията му. За европейските литератори ще бъде особено интересно да се запознаят с едно от по-предишните произведения на господина Гребенарова, което носи, ако паметта не ни изменява, следующето трогателно заглавие: “Относително економическа и жалостна Македония. За убитите консули. И съвети как се прави баклава и рахат-локум”.”

Непоправимата благотворителност разстройва бюджета на Михаил Гребенаров. Банковите сметки пресъхват, потъва в дългове. Обръща се към държавата за творческа помощ, но силните на деня си правят оглушки.

Енциклопедистът Хаджи Михаил Гребенаров издъхва разорен в крайна мизерия. Той е продукт на Възраждането, но се осъществява в свободна България. Един закъснял представител на вехтото книжовно войнство. Рицар на печалния образ, който размахва копие в ерата на барута.