Енчо Керязов: В цирка и политиката публиката решава кога да слезеш от сцената

Акробатът вдига стойка на ръка върху покрив на сграда в гр. Грац, Австрия

Човек без мечти е мъртъв

Не съм влюбен, но се надявам да ми се случи

Бях изненада за рождения ден на Ангела Меркел

Побоите от партньора и диетите ме отказаха от спорта

- Г-н Керязов, в рамките на няколко дни се състоя премиерата на биографичната ви книга и деветата “Нощ на звездите” в Пловдив. Кое от двете събития предизвика по-силни емоции у вас?
- За мен безспорно по-силна емоция беше връчването на наградите на фондацията, защото мога да кажа, че децата, които излязоха на сцената са вече изключително успели хора и воюват за своето място на световните сцени в сферата на изкуството, образованието и спорта. Някои от тях са дори световни шампиони, с квота за олимпийските игри и да видиш в техните очи тази радост е нещо незаменимо. Това, да успеем да ги направим щастливи, както и техните родители, преподаватели и треньори са много емоционални моменти.

- Защо озаглавихте книгата си “Обичай смело” и какви отзиви получихте от първите є читатели? 
- Когато разговаряхме с авторката на книгата - Алекс Александрова и тя ми каза: “Енчо, ти говориш така за цирка, сякаш говориш за любов към някой човек”. Осъзнах, че това действително е така и читателят няма как да не усети тази моя любов към цирковото изкуство, която беше буквално от пръв поглед. Озаглавихме книгата “Обичай смело” и защото съм вземал доста смели решения в живота. Всеки има своите страхове, но интересното е как да ги превъзмогнеш и да минеш бариерата, пред която много хора спират - ами, какво ще стане, ако се проваля, или - какво ще стане, ако падна, или ако наруша моя комфорт? Заради цирка, аз жертвах своя комфорт в спорта, където си обгрижван от толкова хора и само на 16 години заминах в чужбина, без своите родители, което тогава си беше доста смело решение. Радвам се, когато млади хора ми казват, че книгата ми е изключително вдъхновяваща, или се разпознават в нея и ми споделят своите истории, подобни на моята.

- В “Нощта на звездите”, вие награждавате някои от най-талантливите български деца, но сигурно се сблъсквате и с недоволни родители, или роднини, които оспорват класирането на тяхното дете?
- Имало е десетки такива случаи с този тип родители, или баби, защото най-често бабата е запозната с резултатите и постиженията само на тяхното дете и около нейната къща и разбира се то е “най-талантливото, най-доброто и неговите успехи са уникални.” Отговарям им спокойно и като проверя кандидатурата им обяснявам, че тяхното дете е с тези и тези постижения, а другото преди него е с по-големи. Затова, винаги държа предварително да съм запознат с всички кандидатури, които пристигат във всяка една категория. Селекцията е от 10 деца в категория и от тях се избират само трима, но обикновено недоволните са не за финалните трима, а по-скоро са разочаровани ако детето им не е сред номинираните.

- Когато вие самият сте бил дете никой не ви е поощрявал, а даже са ви казвали, че не ставате за спорта, че сте дебел и т. н. Успяха ли тези обиди да ви обезсърчат, или по-скоро ви амбицираха?
- Напротив, аз съм много благодарен, че се получи така, защото точно тези неща много ме мотивираха и изградиха в мен едни други качества. На всеки му се случва и винаги има някой, който ще му каже, че тези неща няма как да се получат по този начин, че точно той няма да успее и т. н. Аз имах късмета това да ми се случи много рано, когато бях само на 6 години и успях да си изградя една защитна система, която да не допуска такива сигнали. Подобни обиди могат да смачкат много сериозно детската психика, но аз се абстрахирах от тях и станах по-силен.

- А как ви се отразяваха побоите, които сте отнасяли от вашия партньор в акробатиката и доколко сериозни бяха те?
- Ами, отразяваха ми се много зле, не можах да свикна с тях. Това е едно от нещата, които ме отвратиха от спорта и нямах търпение да се отделя от него. От друга страна партньорът ми беше изключително отдаден и амбициозен, не казвам, че това е бил най-правилният начин - напротив, но от голямото му желание за победа и се получаваше така. Не можах да се примиря с това нещо, но тогава тези неща си бяха практика и в другите спортове, не е било само в акробатиката.

- Кои бяха другите причини да се откажете от този спорт?
- Сред основните причини беше и това, че аз вече качвах килограми и много трудно можех да спазвам тези задължителни диети в спорта. Друга причина беше, че специално акробатиката е много субективен спорт и това съдийство, с тези игри под масата и договорки много ме дразнеше, защото така с лека ръка убиваш един огромен труд. Това е много жалко, защото буквално може да те съсипе. Десет години, това ти е бил целият живот - да прекарваш по 6-8 часа на ден в залата и да си съсипваш здравето за това, а в един момент съдийската комисия от няколко души, могат тотално да ти обърнат живота. Това също ме влудяваше, а третата причина е, че случайно в Ямбол срещнах едно момче - Димитър Ламбрев, който вече беше в цирка и ми каза, че правят кастинг за акробатична трупа - акробатика на коне. Описал съм този случай и в книгата ми.

- Кои са най-сериозните проблеми сред младите хора днес?
- Според мен един от най-най-сериозните проблеми са наркотичните вещества, защото с другите, ако човек е мотивиран, може да му бъде помогнато да ги преодолее по по-лесен начин. Друг такъв проблем е електронната зависимост - с тези модерни устройства и телефони, които са им постоянно в ръцете. Според мен, спортът наистина е най-доброто средство да се пребориш с екранната зависимост например. Вместо да играеш на футбол, или на бокс пред екрана, може да ги практикуваш в залите, в днешно време има прекрасни условия за това. Най-страшното в наркотичните вещества, особено при подрастващите е, че човек губи желание за живот, няма вече мечти и попада в една друга среда, където останалите също нямат мечти и мотивация да постигнат целите си. Човек, когато няма мечти, той е умрял човек...

- Вие сте общувал и с много популярни личности у нас, както и със световни звезди. Срещата с коя от тях ви развълнува най-силно?
- Като се срещнеш с голям човек - няма значение дали е от България, или не. За мен, една Нешка Робева е световна звезда, тя е галактика. Срещал съм се и с Федерер, Кличко, Бекенбауер и много други, но безспорно запознанството ми с Арнолд Шварценегер ме развълнува най-много. Още като дете съм си събирал стотинки от върнати бутилки, за да гледам неговите филми и изведнъж го виждам на живо - не съм си и мечтал за това! Арнолд е уникат - постига успех във всяка една област, а в политиката не е станал президент, само защото трябва да е роден в Америка, а той е от Австрия. Интересно е, че стадиона в Грац се казваше “Арнолд Шварценегер Арена”, защото той е роден в едно село близо до града, но когато Арнолд става политик, започва да чува различни негативни отзиви за себе си. Има дори оплювания от някои от най-близките му хора и той изпраща писмо, в което моли ръководството на Грац да свалят името му от стадиона. Той им казва: “Аз не искам, след като моите сънародници се срамуват от мен, моето име да присъства на този стадион”. При нас, също го има същото отношение към успелите хора, а дори е още по-изострено.

- Как стана така, че вие сте били една от изненадите за рождения ден на Ангела Меркел и как празнува един политик на нейното ниво?
- Стана съвсем случайно. За нейния рожден ден имаше подготвена изненада от г-н Мак, собственик на най-големия развлекателен парк - “Европа парк”, по-голям от “Дисни” в Париж. Неговия подарък към нея беше един малък шоу блок, в който бяхме аз и едни бразилски танцьорки. Иначе, беше изключително скромно парти, с не повече от сто поканени - с едни малки бар-масички и блок маса. Повечето присъстващи бяха политици, които познавах главно от тв-екрана. След моето участие, хората ме поздравяваха, но не успях да се запозная с г-жа Меркел, защото ми беше супер неудобно да я притеснявам. Тя беше с най-близките є хора и съм наясно, че човек не иска точно в този момент някой да го заговаря, или притеснява.

- Вие печелите “Сребърен клоун” и наградата на публиката на най-големия цирков фестивал в Монте Карло. Имахте ли възможност да общувате с представители на кралското семейство в Монако и трябваше ли да спазвате някакъв специален етикет?
- Не е имало никакви етикети. Принцеса Стефани е един лудо влюбен в цирка човек и нейната любов е толкова чиста, както и любовта на Драгомир Драганов към това изкуство. Разбира се, по време на официалната церемония има определен етикет, но след това нейното отношение към артистите е все едно е една от нас, въпреки че винаги има охрана с нея. Преди време, тя дори беше омъжена за един еквилибрист - Адам Перес от Португалия. С принцеса Стефани сме си говорили за “Нощта на звездите” и за състоянието на цирковото изкуство в България, като тя е добре запозната с имената на старите български трупи.

- Защо казвате, че в политиката не е като в цирка?
- Това е и така и не съвсем така. Защо не е - защото в цирка, когато направиш някаква грешка ти си плащаш тази цена, докато в политиката - правиш грешен ход и го плащат тези, които са потърпевши и които са те избрали. Общото е, че по един и същи начин публиката те определя колко дълго ще стоиш на сцената, кога да излезеш и кога да се прибереш.

- Перфекционист като вас, какво го ядосва най-много в родната действителност и манталитет, от позицията ви на зам. кмет на Ямбол?
- Ядосвам се за това, че имаме уникални хора, постигнали невероятни успехи в световен мащаб, а някак си тук не ги дооценяват, както би трябвало и както ги оценяват в чужбина. Сега, на тази ми позиция се дразня, когато някой организира някакво събитие и очаква голямо съдействие от държавата, или общината в случая, едва ли не те да финансират всичко. Това ми е супер странно, защото аз идвам с по-друг манталитет и също съм създател на събитие в града ми, но никога не съм очаквал общината да го финансира. Аз го правя толкова грандиозно, защото мога да си го позволя. Да, културата трябва да бъде подпомагана от държавните институции, но не можеш да разчиташ единствено и само на това. Човек трябва да си направи добре сметката - той самия ще може ли да постигне това нещо, ще има ли партньори, а не да тръгва да обвинява и да си намира причини за неговия неуспех.

- Съжалявате ли, че децата ви не продължиха по вашите стъпки в цирка?
- Не, не съжалявам в никакъв случай. Не съм ги задължавал и напъвал и съм щастлив, че те направиха сами този избор. Големият ми син сега иска да си продължи образованието в Германия, а малкият през септември ще държи приравнителни изпити и както се казва - наесен с песен, защото ще бъде в българско училище за първи път.

- Като популярен мъж, често свързват името ви с атрактивни дами...
- В момента не съм семеен и изобщо не ме дразни това, че ме свързват с някоя жена. А има ли любов - не съм влюбен! Надявам се да се влюбя! 

- Каква е личната ви рецепта за успех?
- Повече любов, постоянство и още нещо много важно - човек да се образова, да чете и да пита хора, които са минали по същия път, защото винаги има някой, който знае повече от теб. Също така, трябва да се актуализираш, защото всичко се променя много бързо, пазара е отворен и целия свят ти е конкурент, затова няма как да стоиш затворен, а е необходимо да си в час с технологиите и с това какво ще се хареса на хората.

- Любимата ви мисъл, или цитат?
- “Благотворителността осмисля успеха” - това е и девиз на фондацията ми.

Нашият гост
Енчо Керязов е двукратен носител на отличието “Цирков артист на годината”, веднъж в Холандия, а след това и в Германия. Печелил е също “Сребърна звезда” на цирковия фестивал във Франция и е носител на “Сребърен клоун” от най-известния фестивал на цирковото изкуство в Монте Карло. Енчо Керязов е приет в Галерията на легендите на Световното акробатично общество на церемония в Лас Вегас. Той е вписан и в първото издание на енциклопедията “1000 причини да се гордеем, че сме българи”, а през 2012-та година е удостоен с отличието “Златен век”. През 2010 г. Енчо основава фондация с неговото име, за да подпомага талантливите деца на България. Самият той, едва 6-годишен започва да се занимава с акробатика и дори става част от националния ни отбор, но редица причини го отблъскват от големия спорт. Признава си, че когато на 16 години навлиза в цирковото изкуство, се е почувствал, като в рая. Тази му страст към цирка не го напуска и днес - на 46 г., той продължава да приема отбрани участия, които не пречат на ангажиментите му като зам. кмет на Ямбол.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта