Невероятният комплекс от постройки датира от VI век
Ето че завършва невероятният археологически сезон за кампанията „Перперикон-2020“. Както е известно, в началото на археологическия сезон през юни аз обявих, че започваме издирването на останките от резиденцията не епископите, управлявали целите Родопи през VI в., в епохата на великия римски и византийски император Юстиниан, построил в Константинопол неповторимата катедрала „Св. София“. След петгодишно търсене ние предположихме, че тя се намира от запад на огромната трикорабна базилика, разкрита в южното подградие на Перперикон през 2016 г. Това е най-голямата църква през ранното християнство в Родопите, разкривана до наши дни във Великата планина. Тя е дълга почти 40 м и е украсена, широка 16 м и притежава монументални колонади и украса от каменна пластика.
Моето предположение се потвърди и от запад от базиликата екипът наистина попадна на епископската резиденция. За месеците юни, юли, август и първата половина на септември бяха разкрити няколко големи сгради, чиито първи етажи са изсечени в скалния масив. Нагоре те да се издигали на два или три етажа, а стените са оформени с прецизно издялани каменни блокчета. Във вътрешността на отделните помещения се влиза през двукрили врати, чиито прагове и страници са издялани в скалите. Както подобава на подобни църковни резиденции от раннохристиянския период, комплексът на Перперикон се състои от множество взаимосвързани постройки, които предстои да бъдат напълно разкрити през следващите години.
Вече съобщихме, че сред сградите на епископската резиденция блести уникална сграда , имаща само няколко аналогии в късната Римска империя. Става дума за монументална постройка, чиито план представлява идеална окръжност с диаметър 7.50 м. От изток в нея се е влизало през правоъгълно преддверие, отворено навън чрез тържествена двукрила врата. Монументалната постройка е от типа на така наречените кръгли сгради или ротонди. Такива са проектирани още в Античността, но може би най-известната е прочутият Пантеон в Рим – храм на всички езически божества.
С приемането на християнството в началото на IV в. с форма на ротонди се строят главно мавзолеи на известни личности. Такива са гробният мавзолей на майката на император Константин Велики, Елена; мавзолея на император Галерий в Солун; прочутата ротонда „Св. Георги“ в София и други. Може би най-близката аналогия на кръглата сграда от Перперикон е мавзолеят на готският крал Теодорих Велики в Равена, издигната през 520 г. Вероятно нейното предназначение е било да приеме тържественото погребение на някои заслужил епископ на важния град – духовно средище на Великата планина.
Не по-малко интересни са другите две открити през 2020 г. сгради от епископския ансамбъл. Едната вероятно е жилищна, а другата е играела ролята на скевофилакий (ризница), където са съхранявани богослужебните дрехи и църковна утвар на свещениците. Тя определено е свързана с други внушителни постройки, които личат в още неразчистената зона на гората.
Монументалната епископска базилика и резиденцията неслучайно се появяват на широката южна тераса през VI в. Тогава християнството в Родопите окончателно е победило и именно по това време се налага изграждането на такъв величествен ансамбъл. Известно е, че преди години в Акропола на Перперикон бе открита най-ранната християнска църква, намирана до този момент и датирана в самото начало на V в. Установи се, че там е проповядвал епископът-кръстител на траките в Родопите, видният християнски мисионер Никета Ремесиански. Непосредствено до неголямата еднокорабна базилика бе разкрит и скромният каменен дом на епископа-кръстител. Неголемите размери на храма и епископската къща са нормални за ранното християнство, когато висшите свещеници са водели умерен живот.
В VI в. обаче късната Римска империя преживява бурен разцвет и при император Юстиниан Велики отново се разпростира край цялото Средиземно море по бреговете на Италия, Испания и Северна Африка. Духовенството забогатява неимоверно и добива огромна власт. Именно тогава епископите започват да строят огромни базилики и грандиозни епископски резиденции.
Точно такъв процес се наблюдава и на Перперикон. Според т. нар. Псевдоепифаниев списък от началото на VII в. в Родопите е имало една единствена обширна епископия. Най-вероятно именно Перперикон е бил неговият център.
При разкопките бяха извадени множество находки от VI в. и от по-късния период на X-XI в., когато епископският комплекс е продължил да функционира. Сред тях са монети, части от стъклени съдове, украшения. Много е интересен е керамичният дискос за просфората с релефни кръстове и розети.
Проучването на огромния комплекс ще продължи и през следващата година. Отсега обаче мое да се каже, че неговото разкриване е едно от големите постижения в раннохристиянската археология.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш