В Големия салон на БАН беше представена поредица от 10 тома – най-значимото от творчеството на Иван Вазов. Премиерата включваше и литературно-биографичния том на Катя Зографова „Хроники на Вазовия род” – подробно изследване, отнело на авторката 10-годишен непрестанен труд. В годината на Патриарха на българската литература единствено издателство „Захарий Стоянов” си позволи да възкреси това многотомно творчество, което не е представяно в пълния му блясък от 40 години. 

В експозето си издателят Иван Гранитски отбеляза: „Днес БАН отдава най-висока почит на Иван Вазов. От миналата година Академията реализира стратегическа програма за представяне на книги на първооснователите на нашата наука и култура. В новата история на българската литература Иван Вазов е едно от най-ярките избухвания на енергията на българския дух, потискан през столетията на варварското иго. Ако Христо Ботев е „първата ярка манифестация на расовото саморазгръщане на българския гений” (Гео Милев), то талантът на Вазов със сурови рембрандовски краски пресъздава трагизма и възторга на епохата. Вълнува го въпроса за човек във и извън времето; непрестанно си задава въпроса: „Необратима ли е историческата трагична детерминация на българската национална съдба?”. Вазов винаги търси упования в историческите примери, природата е съвършена и прекрасна, а човекът е грешен. Той е моралист докрай”. 
Какво ще прочетат ценителите на българския дух и родно слово? Първите два тома съдържат поезията, 3 и 4-ти том включват разкази и повести, 5-6-ти том представят романите „Нова земя” и „Под игото”, 7-8-ми том съдържат романите „Казаларската царица” и „Светослав Тертер” и късните разкази, в 9-ти том са включени пътеписи и пиеси, 10-ти том обединява публицистика и критика. Предстои да излезе един том с писмата на Вазов.

В подробното представяне на „Хроники на Вазовия род” Катя Зографова говори за всеки един от братята на Иван Вазов, за безпримерния героизъм на генералите Владимир Вазов и Георги Вазов, за Съба Вазова и Евгения Марс, за малко известни членове на рода Вазови, за ежедневните детайли от бита и отношенията вътре в семейството.

Григорий Вазов благодари на Катя Зографова и на Иван Гранитски, които са създали нещо изключително важно за България, за да видим, че това, което е ставало преди 120 или 100, или 70 години, се случва и днес: прословутият Македонски въпрос е бил на дневен ред и тогава, и сега. Той оцени труда на Катя Зографова като е една голяма, реална дисертация.

Творби на Вазов звучаха в изпълнение на актьора Георги Златарев.

На събитието присъстваха десетки учени, писатели, журналисти, сред които бяха: председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, председателят на СБП Боян Ангелов, кметът на Сопот Деян Дойнов, ексминистърът на културата Георги Йорданов, акад. Антон Дончев, акад. Константин Косев, член-кор. Владко Панайотов, Михаил Тачев – изп. директор на Международна фондация „Св. св. Кирил и Методий” и др.