Той е основна тема на разговор в сутрешните блокове по френските телевизии. Лицето му е на първа страница на вестници и списания по реповете, книгата му „Франция още не е казала последната си дума” е на витрините на редица книжарници в Париж, а хаштаговете с името му в социалните мрежи изобилстват.

Слабият и нисък мъж с остър нос, големи уши и високо чело прилича едновременно на малко по-млада версия на прочутия френски певец Шарл Азнавур и на злодей от спиращ дъха трилър. В печатните и електронни издания е визуализиран основно със снимки от фотосесия на Агенция „Франс прес”, на които той стои на тъмен фон, облечен с черен костюм, вратовръзка и бяла риза и гледа пронизващо.

Той е Ерик Земур, френски полемист, политически журналист и есеист. Казва, че Франция е застрашена от „голямата подмяна” - процес, в който коренното бяло християнско население е изтласквано от прииждащите в страната араби и африканци. Смята, че ако Франция не спре имиграцията, ще се превърне в „ислямска република” и говори апокалиптично за задаваща се война между расите. Бил е осъждан за подстрекаване към расова омраза, след като каза по телевизията, че повечето наркодилъри в страната са „черни и араби”. В речта си на консервативен форум в края на септември Земур заяви, че се води война за „унищожаване на белия хетеросексуален мъж католик”.

Земур, който предизвиква бурен ентусиазъм сред крайнодесните и е ненавиждан от хората с леви убеждения, се очаква да обяви кандидатурата си за президентските избори догодина и да създаде нова политическа партия. Той не спира да трупа популярност вече повече два месеца. Според социолозите крайнодесният полемист ще се класира на втори тур на президентските избори догодина.

Според сондаж, направен от вестник „Монд” и Центъра за политически изследвания на университета „Сианс Политик” в Париж, полемистът може да изпревари Марин Льо Пен на първия тур, в случай че кандидатът на дясната партия „Републиканците” бъде Ксавие Бертран или Мишел Барние. Така Земур би заел второто място с 16 процента от гласовете, а кандидатката на крайнодясната партия „Национален сбор” би събрала 15 на сто. Президентът Еманюел Макрон е даван за фаворит в сондажите.

„Светкавичният възход на Земур почива на надеждите на електората на осиротялата десница, част от който намери убежище при Марин Льо Пен”, пише още „Монд” и допълва, че стигналата на балотаж на президентските избори през 2017 г. крайнодясна лидерка е загубила в последствие голяма част от доверието на избирателите.
Самият Земур заяви преди месец, че Льо Пен не може да бъде избрана, защото нейният електорат се ограничава до „народните класи”. Земур каза, че формулата за спечелването на президентските избори във Франция е да бъдат привлечени гласовете едновременно на „народните класи” и на „патриотичната буржоазия” и добави, че той е единственият способен да го направи.

Есеистът има почти завършен манифест от 200 страници, който далеч не се изчерпва с проблемите на имиграцията, пише британското списание „Спектейтър”. Той иска да намали данъците, особено върху наследството и малкия бизнес. Въпреки че се изказва много предпазливо за основополагащия етатизъм на френската система, има амбиции да намали чудовищния дефицит на Франция, като се пребори с повсеместните измами със социални помощи.

Според автора на статията Фреди Грей той е по-добре позициониран от съперничката си в крайнодесния спектър Льо Пен да спечели симпатиите на центъра. „С вещината си във воденето на културни войни и умението си да вбесява медиите, подобно на (Доналд) Тръмп и (Борис) Джонсън, той винаги може да подразни снобите достатъчно, за да накара плебеите да са доволни. Но може също така да се домогне до французите от средната класа, включително тези от горния є сегмент, наред с католиците, собствениците на малък бизнес и светските либерали”, пише той.

* По материал на БТА

По модела на Тръмп

Ерик Земур е явление в крайно-десните среди във Франция от поне десетилетие, но от тази година има почти легендарен статус във франкофонските групи в социалните мрежи. Докато кара избирателите да гадаят дали ще се изправи срещу президента Еманюел Макрон на изборите през април 2022 г., около него се създава виртуален балон, който обхваща всички консервативни френски медии, особено тези по модела на „Фокс Нюз” в САЩ. Тази стратегия сработи особено успешно при кампанията на Доналд Тръмп в месеците преди изборите през 2016 г. И ако звучаха като маргинални гласове в общия шум на пръв поглед, навремето, днес всеки знае, че тези гласове решават избори.