Компаниите прозрачно да плащат справедливия си дял

Глобалната система за корпоративно облагане отдавна се нуждае от преразглеждане

Нужен е пакт между големите богати държави

Предложението на САЩ за реформиране на международното корпоративно облагане е добра новина. Постигнатият компромис би бил не само победа за мултилатерализма и изход от задънената улица на ад хок цифровите данъци. Той ще е също така средство за гарантиране, че компаниите прозрачно плащат справедливия си дял, когато светът започне да се възстановява от пандемията.

Глобалната система за корпоративно облагане, заложена в международните договори, отдавна се нуждае от преразглеждане. Тя бе създадена за епоха, в която капиталовите инвестиции означаваха разходи за физически активи като фабрики или ферми с конкретна локация. Сега тя се бори да се справи с възхода на “нематериалните активи”, които могат да бъдат навсякъде, където дадена фирма реши. Това насърчи “надпреварата в посока надолу” по отношение на данъците, като по-малките страни се съревновават да предложат най-ниската ставка, за да привлекат мултинационалните компании.

Последното предложение на американския президент Джо Байдън се основава на два стълба, предложени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Първият ще установи “данъчно право” за държавите въз основа на частта от продажбите на компаниите, имащи потребители на тяхна територия. Наред с други неща това би позволило европейските страни да облагат повече от печалбите на американски технологични гиганти като Apple или Facebook.

Другият стълб ще създаде глобална минимална корпоративна ставка. Правителствата ще могат да изискват от компаниите да вдигнат данъчните си плащания, докато достигнат това договорено ниво. Това би предотвратило подхода за уязвяване на конкуренти икономики, който може да подкопае опитите на администрацията на Байдън да финансира своите социални и инфраструктурни разходи чрез по-високо корпоративно облагане. Без този долен праг големите американски компании биха могли да се насочат още повече към данъчните убежища.

Един пакт между големите богати държави ще позволи както на европейците, така и на американците да получат това, което искат. Доналд Тръмп блокира споразумението, разглеждайки го просто като оправдание за Европа да атакува американския бизнес. От своя страна Франция и Великобритания стартираха нови едностранни данъци върху дигиталните услуги. Индия също така вдига данъците върху чуждите технологични компании.

Сега Европа трябва да възприеме предложението на САЩ и да се възползва максимално от възможността. Като част от компромиса САЩ искат да разширят обхвата на пакета на ОИСР до всички големи международни компании. Това може да означава, че европейските мултинационални компании - от немски производители на автомобили до френски производители на луксозни стоки - ще плащат повече. Фокусирането само върху най-големите компании не е идеалното решение, но е просто и би тласнало света доста напред в правилната посока.

Като глобален минимум 21-процентната ставка, предложена от администрацията на Байдън, е твърде висока. По-ниско ниво пак ще даде на правителствата ефективна автономия да налагат по-високи ставки, ако желаят, особено при нововъведените данъчни ставки на база продажбите. Правителствата не трябва да се изкушават да възприемат корпорациите като бездънен източник на политически удобни данъчни приходи: в крайна сметка всички данъци, събрани от бизнеса, се заплащат от потребителите, акционерите или работниците.

Въпреки всичко ще има икономически ползи от едно ново международно споразумение. Ясните глобални правила за това как корпорациите трябва да се облагат, могат да намалят стимулите за прахосване на усилия за надхитряне на системата. Макар корпоративните данъци по своята същност да са изкривяващи, бизнесът се нуждае от социален лиценз за дейност; приносът към предоставяните от държавата услуги, от които той зависи, е част от това. Глобалният минимален корпоративен данък трябва да отразява компромис и по отношение на тези принципи.