Всеки казус е различен, но какво трябва да знаят едноличните търговци

Статистиката е ясна, надяваме се и точна. В България има регистрирани около 413 хиляди фирми. От тях над 383 хиляди са с персонал до 9 души - т. нар. микро предприятия. В тази бройка са и едноличните търговци (ЕТ) - нещо като извънземни по филма Extra-Terrestrial на Спилбърг - физически лица, които притежават фирми, регистрирали са ги в Търговския регистър, въртят бизнес, плащат данъци и осигуровки, метат и почистват пред кръчмата, тротоарното право си „упражняват“... Наричат ги гръбнака на икономиката. Без тях няма да има и постъпления в бюджета. А и хората си изкарват прехраната, пазаруват, инвестират, значи чрез ДДС също крепят бюджета.

Сега, нека си представим какво правят тези хиляди, стотици хиляди хора в обстановката на извънредно положение, затворени бизнеси и казано образно - хлопнати кепенци.

Илиян И. има малко кафене в един от столичните квартали. От два месеца той е заключил обекта, сложил е табелка „Заведението е затворено“ и предлага само храна за вкъщи.

Илиян плаща наем на собственика на помещението. Слава Богу, човекът се е оказал Човек и сега не му иска дължимите суми. Все пак кафенето не работи, нали. Но има други плащания - ток, парно, вода, лизинг на купените преди време уреди - печки, хладилници, телевизори, интернет. А взетите на консигнация продукти един по един отиват в кофите за смет, защото им е изтекла годността.

Клиенти, естествено няма. Идват по трима-четирима на ден, които и преди са си поръчвали нещо готвено за вкъщи. А кой да готви, като не може да му се плаща заплата? И как да предлагаш кюфтета и телешко варено, ако не знаеш кой ще дойде да си купи.

Илиян и майка му, която е собственикът на ЕТ-ото, са обезверени. Те са модерни хора - гледат пресконференциите на Щаба, четат в мрежата какво предлага и въвежда правителството за компенсации на бизнеса. Чудят се как могат да се вместят в изискванията, за да се възползват от мерките. Но нещо не се виждат сред бенефициентите, както е актуално да се наричат ползвателите на държавната подкрепа.

За да докажат, че в предходните месеци са имали оборот, а сега той е паднал с над 20 процента, те трябва да извадят документи. Според отчетите им преди извънредното положение те са били на ръба. Нито загуба, нито печалба. А сега какво да извадят като документ, за да посочат, че продават по 3-4 манджи на ден в пластмасови кутийки?

Могат да кандидатстват за безлихвени кредити, според обявените мерки от правителството. Да, безлихвени, но трябва да се връщат, нали. Заради това не искат заеми, защото са се напарили преди време, още преди да отворят този бизнес.

Сега живеят на „изпарения“. С много малко спестени пари отпреди и никаква надежда, че нещата скоро ще се оправят. Е, споделят с охота карикатурите и вицовете от фейсбук за дереджето на цялата държава, а и на света покрай пандемията, но са в неведение. Едни от хилядите в България.

За тяхно сведение „общо 173 млн. лв. ще бъдат предоставени като безвъзмездна помощ на микро- и малките фирми в страната за осигуряването на оперативен капитал за справяне с последиците от пандемията COVID-19. Средствата са осигурени от бюджета на оперативна програма „Конкурентоспособност“, като е възможно да бъде увеличен с пренасочване на допълнителни суми от другите оперативни програми. Публикувано е преди дни от правителството в проекта „Подкрепа на микро- и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“.

Минималният размер на заявената безвъзмездна финансова помощ от дадена фирма е 3000 лева, а максималният - 10 000 лева. Тези пари ще може да се използват за разходи за поддържане на дейността на предприятието в срок от 3 месеца, като за да се получат, е необходимо да бъде доказан спад от 20% при месечния оборот. В случай че един и същ кандидат е подал повече от едно проектно предложение, ще бъде разгледано само първото.

Кандидати може да са от всички икономически дейности, с изключение на селското стопанство и хранителната промишленост, които ще бъдат субсидирани през Програмата за развитие на селските райони. Условието е фирмите да имат спад от поне 20% в оборота за месеца, предхождащ този, в който е подадено заявлението за подпомагане, спрямо средно аритметичния оборот през 2019 г. Така например, ако се кандидатства през май, ще се вземат данните за април и те трябва да са с една пета по-ниски от средномесечните стойности за миналата година. Към 31 декември 2019 г. предприятието-кандидат не бива да е било вече изпаднало в затруднено положение“. Това го преписахме от официалните сайтове. Пък как ще се възползват бенефициентите, си е тяхна работа. Успех!

Бизнесът е гъвкав и интелигентен

„Тежко се отразяват мерките, но те са необходими и сме принудени да ги приемем. Тепърва ще изчисляваме щетите - сега е твърде рано за това. Но със сигурност ще има бум на фалитите, бум на необслужваните кредити, бум на безработицата. Очертават се и трудни времена за фиска - трябва и за националните финанси да държим сметка, защото и те са наши, а не нечии чужди. Ще ми се да вярвам, че ще съумеем от лимона да направим лимонада и че българският бизнес е достатъчно гъвкав и интелигентен, за да успее в кратки срокове да се пренастрои към обстановката и да намери нови иновативни начини за присъствие на пазара - не само на българския пазар, а и на международните такива“.

Радосвет Радев, шеф на Българската стопанска камара, пред в. „Строител“