Изборите РС Македония бяха спечелени от социалдемократите (СДСМ) с минимална преднина от 12 хиляди гласа. Партията на Зоран Заев ще има 46 места в 120-членния парламент, докато опозиционната ВМРО-ДПМНЕ ще бъде представена от 44 депутати. Решаваща ще е ролята на най-голямата партия на албанското малцинство - Демократичният съюз за интеграция (ДСИ), която ще разполага с 15 места в парламента.

Наличието на партии на етническа основа в Република Северна Македония неминуемо определя и структурата на 120-местното Собрание в Скопие. Правенето на политически прогнози обаче винаги е било възпрепятствано от факта, че вече 18 години там не е имало преброяване на населението. Но именно данните от 2002 г., неоспорвани от никого и приемани за достоверни, показват, че общият брой на албанците е бил 509 хил. души, което тогава е представлявало 25% от населението на страната.

Ако се тръгне по обратния път обаче - от резултатите от предсрочните парламентарни изборни от 2020 г. да се направят изводи за сегашната етническата структура на населението, макар и с немалко забележки, могат да се направят някои ориентировъчни заключения.

В северномакедонския парламент влизат 30 депутата от самостоятелно явилите се албански партии. Общият брой на депутатите от македонските партии е 90, като 46 са избрани с листите на СДСМ и 44 от ВМРО-ДПМНЕ. Партията на Зоран Заев обаче не се яви самостоятелно на изборите, а в коалиция с албанска партия „Беса“ на Билал Касами, поради което в тази парламентарна група има още двама албански депутати.

С известна условност това означава, че сред населението в избирателна възраст албанците днес представляват около 27%. Точен анализ не може да се направи, защото най-вероятно поради емиграция на тази група население и невъзможността за завръщане поради ситуацията с Ковид-19, избирателната активност в албанските райони бе по-ниска. Освен това обаче за албанските партии гласуват и други мюсюлмани като роми, турци и част от торбешите (македонци/българи мюсюлмани), като това до голяма степен е обусловено и от процесите на тяхната асимилация. Като се има предвид, че делът на албанците и гравитиращите около тях във възрастовата група до 18 години е по-голям поради по-високата им раждаемост, то може да се приеме, че сред общия брой на населението на РС Македония албанците днес са около 30%.

Въз основа на този извод могат да се направят и средносрочни прогнози за бъдещите етнодемографски и политически процеси сред населението на РС Македония. Тъй като албанската раждаемост, макар и вече отрицателна, все още е по-висока от „македонската“, изменението в етническата структура ще продължи още известно време, като най-вероятното възможно съотношение би било 65 към 35%. Това означава, че на база на естествените демографски процеси РС Македония в перспектива не може да се превърне в трета албанска държава. Тя ще продължи да има макар и силно деформиран поради македонистката идеология доминиращ български облик, но с ясно изразени териториални различия.

Тази структура на населението ще продължи да предизвиква процес на предефиниране на РС Македония, което я обрича на политическа нестабилност. При всички случаи обаче македонизмът като антибългарска идеология ще се свива, като тези два факта би следвало да залегнат при разработването на бъдещата българска политика.