Гимнастичката Симон Байлс обясни, че от дете страда от хиперактивност и затова WADA й позволява да приема психостимулатора риталин

Руските олимпийци показаха наистина византийски хитрост в Токио. Пристигнаха с максимално съкратен отбор: 10 спортисти вместо обичайните 100 – е, какво е това? Издържаха на деветата вълна на пропагандната омраза. Те се появяват в неутрална униформа, без флаг и химн. Те се тестват за допинг почти денонощно - просто погледнете тормоза над фехтовачката София Великая. И успяват да печелят при това.

Първият концерт на Чайковски вече се втълпи в съзнанието на публиката доста здраво, а американските плувци и френските сабльори потръпват през нощта.

Почакайте малко, ние така не се договорихме, а според плана руските спортисти трябваше да дойдат тук и да загубят във всички спортове. Според западните партньори те всичките са допингирани. Как така? Но успехът на руските представители се превърна в живо и визуално доказателство, че цялата тази история с „допинга“, подмяната на тестовете и мустаците на Родченков е поредната заблудена фалшива новина като безкрайните истории за „Новичок“.

А днес стотици, хиляди западни, предимно американски спортисти са здраво привързани към иглата, масово и съвсем официално. Извинението им е съвсем просто, нарича се „терапевтично изключване“. Но злите езици го наричат официален „допинг лиценз“.

Да получиш такъв лиценз изобщо не е трудно. Спортистът представя лекарско свидетелство в националния си антидопингов комитет и без никакви проблеми получава правото да използва забранени вещества.

Обхватът на химията е изключително широк. Като се почне от лекарствата за астма, които се консумират в индустриални мащаби от норвежките скиори. Или анаболните стероиди, в употребата на които тенисистите постоянно подозират, че се взимат от сестрите Уилямс. И разнообразие от психотропни лекарства, с които по всяка вероятност са свързани и проблемите на американската гимнастичка Симон Байлс на Олимпиадата в Токио.

Интересното е, че издаването на такива разрешителни и тяхното съдържание са изключително секретни. Това са един вид медицински данни на спортистите, лична, интимна територия. А докладването от националните антидопингови комитети е направено по такъв начин, че никой нищо не разбира.

Австралийските активисти, опитващи се наистина да се борят с допинга, установиха например, че през 2012 г. страната е издала ''терапевтични изключения'' за 37 мощни лекарства - от инсулин до риталин. Колко конкретни разрешителни за всяко лекарство са издадени и на кого, просто никой не знае.

Но само след няколко хакерски атаки върху базите данни на WADA (Световната антидопингова агенция) стана възможно да се установи очевидното: водещите западни спортисти редовно се тровят с различни химикали в опит да изпреварят конкурентите си.

Адски коктейл от морфин, викодин, триамцинолон е открит в анализите на легендарния британски бегач Мо Фара. Но никой обаче не постави под въпрос неговото олимпийско злато. За дисквалификация и дума не стана. Той е посветен в рицар от кралицата на Великобритания, и Мо продължава спортната си кариера. Щеше да бъде и в Токио, ако беше успял да се класира за националния отбор.

Забранени вещества са открити в допинг тестовете на сестрите Уилямс и Симон Байлс в продължение на няколко години. Но и тримата спортисти бяха допуснати до състезанията и спечелиха всичко, което можеха.

Обхватът на проблема изплаши дори и свикналите с всичко американци. Преди няколко години популярното списание USA Today се опита да проведе разследване, и написа писмо до WADA. Наистина ли са толкова лоши анализите на сестрите Уилямс? Не може ли да им се дадат и публикуват данните за терапевтичните изключения? Нека обществеността знае какво правят легендарните спортисти.

Но Световната антидопингова организация не отговори на искането. Няма разсекретена информация. Журналистите трябваше да се задоволят с официално изявление на Американската антидопингова агенция, че сестрите Уилямс и Байлс, са невинни.

Тогава Байлс обясни, че от своето детство страда от хиперактивност и дефицит на внимание и затова WADA й позволява да приема риталин. Целият свят видя до какво доведе това в Токио.

Риталинът е мощен психостимулатор и разговорно е наречен „кокаина за бедните“. Но правилата за неговото транспортиране през границата са много сложни, и бяха затегнати още повече по време на пандемията. Според хората, запознати със ситуацията, треньорът на Симон Байлс не е успял да достави необходимите за неговата подопечна риталин в Япония.

Останала без обичайните си лекарства, известната гимнастичка се оттегли от състезанието, оставяйки отбора си на волята на съдбата. Американските медии я обявиха за героиня, в серия от сантиментални текстове. Нека обаче да наречем нещата с техните имена. Пред очите на целия свят тази водеща американска спортистка преминава през банален наркотичен глад.

За да отвлече вниманието на обществеността от този срам, ръководителят на Американската антидопингова агенция Травис Тайгарт се нахвърли върху руските спортисти: „Русия си заслужи тежкото наказание, но продължава да мошеничества“.

А това е същият този Тайгарт, който наскоро наказа американската бегачка Ша'Кари Ричардсън с един символичен месец на дисквалификация затова, че е пушила марихуана точно преди началото на старта. Обикновено WADA ще я дисквалифицира за това в продължение на четири години.

И сега Тайгарт обвинява Русия в "държавна подкрепа на допинга" и предлага да се публикуват всички допинг тестове на олимпийците. Е, за късмет, руските спортисти няма от какво да се страхуват, и МОК току-що потвърди, че те нямат положителни проби. Но ще бъде интересно да разгледаме анализите на американските спортисти. Изглежда, че там вече я има цялата периодична таблица на Менделеев.

Руснаците са свикнали на тази преса когато участват в международни състезания. Политизацията на Олимпиадата в Токио е извън всякаква мяра. Неспособни да спечелят в честна битка, западните партньори са готови за провокации, лъжи и откровени нападения. "О, спорт, ти си война!", така американците трябва да преработят олимпийския лозунг, а днес това е модерно.

Всичко това предизвиква само съжаление, разбира се. Омразата, която в момента разкъсва американското общество отвътре, се проектира навън и върху тези нещастни спортисти. Те трескаво се опитват да превърнат мирните Олимпийски игри в бойно поле. Високочелите анализатори наричат това „експорт на хаоса“, и виждат в него стратегическите цели тук. Но все по-често изглежда, че това е просто инстинкт. В противен случай партньорите просто няма какво да кажат.

Безнаказаната употреба на наркотици и забранени вещества от американските спортисти може да им донесе някакви победи. Но в дългосрочен план това е наистина страшно нещо. Вече няколко поколения от американските деца свикнаха с идеята, че могат да станат спортна звезда, само ако се помпат с всякакви боклуци от най-ранна възраст. И това беззаконие е покривано от треньори, лекари, Травис Тайгарт, та чак до президента.

Какво е това, ако не е "държавна подкрепа за допинга"? И крайно време е WADA да се погрижи за американците, в името на бъдещето на големия спорт.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)