В последните години гордостта на КАТ-Пътна полиция се явяват електронните фишове за превишена скорост, поне ако се вярва на изявленията на висши представители на МВР. Доколко са ефективни и служат в двете основни насоки, за които са въведени от законодателя, а именно:

1) Като средство за бързо налагане на санкция на провинил се нарушител, която също така бързо да постъпва в държавния бюджет;

2) Като превантивно средство за дисциплиниране на водачите да спазват правилата за движение по пътищата под страх от неизбежна санкция при извършено нарушение.

За да си отговорим обективно, отправих питане по реда на Закона за достъп до обществена информация до МВР за наложените, но и ефективно събрани глоби с електронни фишове (ЕФ), а също така и за приложението на някои разпоредби от ЗДвП, които предвиждат при рецидив или системност на нарушения да се отнема шофьорската книжка на провинилия се водач за определен срок.

Ето и доста интересните и съвсем не дотам бомбастични отговори:

През 2019 г. с ЕФ са наложени санкции в размер на 112 252 850 лв., а през 2020 г.- 131 733 630 лв. От тях обаче, реално събраните суми са, както следва: за 2019 г. - 51 400 707 лв., т. е. едва 45,8% ефективност; за 2020 г. - 84 089 957 лв., т. е. има леко подобрение до около 63,8%.

Очевидно и независимо от редицата законодателни промени, даващи възможност на органите на КАТ по-ефективно да прилагат санкционната си политика, вкл. някои, по мое мнение, откровено противоконституционни мерки като недопускане до излизане извън пределите на страната за водачи с неплатени глоби, то събираемостта остава сравнително неудовлетворителна.

По отношение на превантивния ефект следва да анализираме приложението (чл. 182, ал. 1, т. 6; чл. 182, ал. 4 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП), касаещо отнемането на книжката на водачи с ЕФ за тежко нарушение - например, превишена скорост в населено място с над 50 км/ч, или пък е при условията на рецидив (повторност) или системност- повече от 2 пъти.

Въпросът ми бе какво прави МВР по отношение на заснети с мобилни или стационарни камери и наложени ЕФ на автомобили, които са собственост на юридически лица. Колко са те и какъв дял съставляват от общия брой ЕФ? В случая законът предвижда санкцията да се наложи на законния представител (управител, директор), ако той не посочи кое лице е управлявало заснетото МПС. Когато за управител на такава фирма е лице, което не притежава шофьорска книжка, по отношение на него тази част от санкционната политика на КАТ е неприложима, тъй като няма какво да му бъде отнето. Дали това не е възможност за заобикаляне на закона от състоятелни бизнесмени, които управляват служебен автомобил, но при системни нарушения няма ефективен законов механизъм водачът да бъде лишен от правоуправление за определен срок.

За съжаление, от отговора на МВР се оказва, че там не водят статистика! С други думи, цялата втора част от ефективността и действието на ЕФ - а именно, превенцията под страх, че даден водач ще остане без книжка за определен срок, е поставена под съмнение, поради липса на каквато и да било статистическа информация за нейното приложение и съществуващи законови празноти, позволяващи целенасочени злоупотреби!

Много по-полезно в случая би било отправяне на парламентарно питане и дискусия с министъра на вътрешните работи по темата, включително подготвяне на съответните законодателни предложения, подобни опасни и вредни практики да бъдат спрени! Стига, разбира се, да има кой да постави подобен въпрос или да инициира подобна законодателна инициатива в следващия парламент!

*Авторът е адвокат, част от т. нар. “Група за натиск” в 43-ото Народно събрание, направил редица предложения, приети при поправки на Закона за движение по пътищата.