Не търся светлината на прожекторите, тук съм за да търся резултати. Допреди няколко дни не бях политик на национално ниво. Тези скромни думи разбира се не принадлежат на български държавник, а на новоназначения министър-председател на Франция Жан Кастекс, който в петък замени Едуар Филип на най-проветривия пост в държавна администрация на която и да е от държавите членки на ЕС. (С изключение може би единствено на Италия)

Защото в една президентска република, като Франция, министър-председателят е управителят на политиките на държавния глава, популярни или не, и изконно заложен като обект на “народната любов”, когато нещата не вървят. За петгодишен президентски мандат в родината на Волтер и Русо, президентът средно сменя премиера си по 2,5 пъти. В който контекст французите и повечето наблюдатели на европейските политически процеси образно свалиха шапка на Едуар Филип, който за три години в двореца Матиньон не само изпита гнева на народа по повод пенсионната реформа, която началникът му започна, но и се бори “мано-а-мано” с движението на “жълтите жилетки”, които над година опожаряваха булевардите на Париж и големите градове на Франция, и за финал попадна в най-голямата здравна криза, която страната му, и Европа, си спомнят от десетилетия.

В контекста на всичко това, не може да е изненада, че Филип напуска поста с 58% одобрение за свършеното от него по време на мандата му - цели 20 пункта спрямо рейтинга на президента Еманюел Макрон. Както обърна внимание и приемникът му, Жан Кастекс, “изключително постижение” за държавник в тези условия. Което оцениха и французите. От големият “червен картон”, който получи президентската партия “Република напред” на произведения след три месеца забавяне втория тур на местните избори във Франция, които се проведоха преди седмица, изпадна единствено Филип. Единственият от четирима министри в кабинета, които водиха листи на вота. В неговият случай тази на президентската партия в град Хавър, където беше кмет от 2010 до 2017 г. преди да бъде поканен от Макрон за негов министър-председател.

Разбирайте доволни или не от президентското управление, жителите на историческия френски пристанищен глад гласуваха близо 59% доверие на стария си кмет, когото вече са преизбирали на два пъти и показа, че може и цялата държава да управлява. Пък бил той и “десен” политик, преди да се присъедини към Макрон. В крайна сметка социалните и пенсионни реформи, които започна и продължава да се опитва да прокарва президентът на Франция са по-скоро консервативни отколкото либерални и разбираемо не срещат широк отглас в страната му, където населението е научено от поколения за бъде “обгрижвано” от държавата. В контекста на кризата с коронавируса и икономическия срив, който тя предизвика и тепърва ще продължава, Макрон има нужда от ново лице, което да е преди всичко рутиниран административен кадър, отдаден на държавната кауза, без “излишен политически багаж”, но с ясна концепция за управление.

Добре дошъл, г-н Жан Кастекс. Който макар и кмет на относително скромния по размерите на най-голямата по територия държава в Европа, град Прад в Източните Пиренеи, не е по никакъв начин непознат на французите. Той бе натоварен от президента Еманюел Макрон да ръководи координираното сваляне на ограничителните мерки срещу пандемията във Франция последните седмици и в тази функция получи своеобразния прякор в медиите, и социалните мрежи на Хексагона “Мосю Откриване” - чисто практично и без нотка подигравка. В тази светлина Кастекс обяви в първото си телевизионно интервю през уикенда, че приоритетите в управлението му ще бъдат прилагането на план за икономическо възстановяване на страната посредством инвестиции в “секторите на бъдещето” и най-вече инициативи в областта на екологията и ангажиране на конструктивен диалог с профсъюзите. Защото криза или не, “патронът” му, Макрон, е обещал пенсионна реформа и сам настоя в изявление в събота, че планираните промени ще се случат. По осъвременен план и под вещото ръководство на Жан Кастекс.

За когото да кажем няколко думи. Роден на 25 юни 1965 г. във Вик-Фезенсак, департамента Гер, в областта Гаскон, Жан Кастекс, е опитен администратор от най-високите нива на френския държавен апарат. Заради астма от ранни години започва да посещава за дълги периоди съседния департамент Източни Пиренеи, където по-късно се запознава със съпругата си и в е избран за кмет. Защитава матурите си за средно образование през 1982 г. и взема диплома по история от университета в Тулуза преди да продължи през 1986 г. следването си в института за политически науки в Париж. На следващата година защитава магистратура по гражданско право, а през 1989 г. завършва престижната Национална школа за администрация. Първата му работа на държавна длъжност е за френската Сметна палата, където започва работа през 1991 г. и с прекъсвания заема различни длъжности до 2008 г.

Търпелив по пътеката

В активната политика Жан Кастекс влиза през 2008 г., когато е избран за кмет на Прад, град в Източните Пиренеи от листата на партията “Съюз за народно движение” на тогавашния президент Никола Саркози. Две години преди това работи като началник на кабинета на министъра на здравеопазването Ксавие Бертран и в последствие в министерството на труда. През 2010 г. е назначен за съветник по социалните въпроси към кабинета на президента Никола Саркози, а на следващата година до края на мандата на Саркози през 2012 г. изпълнява длъжността заместник главен секретар на Елисейския дворец.