На фюрерчетата с бели престилки им хареса да ни управляват заради COVID-19 и не искат да пускат тая пуста власт

Луи XIV, известен като Кралят слънце, е оставил много в историята, но една мистерия около неговото управление продължава и до днес да възбужда въображението. Описана най-запленяващо от Волтер, а по-късно и от Александър Дюма, в последствие обект на много градски легенди и дори на холивудски екранизации с мегазвезди като Леонардо Ди Каприо, Джон Малкович и Джеръми Айрънс. Разбира се става дума за историята на Желязната маска. Арестуван през 1669 година, този мистериозен затворник е трябвало през цялото си пребиваване в затвора да носи желязна маска, която да скрива лицето му.

Било му е забранено да каже на когото и да е как се казва, а ако случайно го направи на тъмничарите им е било заповядано да го убият на място. До смъртта му през 1703 г. така и никой не разбира самоличността му. Теориите варират от нелегитимен брат на Луи XIV до френски генерал или пък италиански дипломат. Едно е сигурно - затворникът е бил важна личност, към която надзирателите са се отнасяли подчертано уважително. Което не пречи Желязната маска да умира в зандана.

Днес в най-новата българска история отново се повтаря ситуацията с Желязната маска. Има един затворник, когото третират особено уважително, носят му храна, вода, дават му социални плащания и подкрепа, но същевременно го карат да носи постоянно маска. Това, разбира се, е за негово добро. Ако свали маската ще бъде покосен веднага, ще умре бавно и мъчително. Но ако си живее с маската, ще бъде хранен и поддържан в затвора на собственото си обръжение. Единствената разлика е, че Желязната маска от Франция е бил един-единствен човек, докато Желязната маска от България е цял един народ. В ролята на Краля слънце е щаба и неговия говорител Кунчев, а в ролята на маскирания седим всички българи, които живеем под угрозата, че а свалим маската, а сме се разболели и умрели, но са ни и глобили.

Тези дни България отново се превръща в плацдарм на маскираните. София и редица други големи градове въвеждат задължителни маски на закрито. През август. В най-голямата жега. Оттук до локдаун крачката е една и то обикновено не е много голяма. Току-виж понеже няма как да се справим с инфлацията, ще вземем хей така, профилактично, да се затворим през септември. Няма как да има инфлация, ако никой няма право да пазарува стоки и да си излиза от тях, нали? Добре са си го измислили. Хитреци са българските ковид-паникьори, които са се взели толкова на сериозно, че пред тях Луи XIV изглежда като свенлив и скромен младеж без никакво его. Всичко са си измислили - първо им пускаме маски в градския транспорт и чакаме малко. Гледаме дали мрънкат, дали шават. Не мрънкат, значи пускаме маските навсякъде. И пак чакаме да видим дали ще мрънкат. Ако си мълчат, значи есента едно бързо локдаунче. Жабата е сварена, народът си спинка, ние си караме влака и определяме какво и как да се случва в живота на всички. Такава е логиката на новите властелини на живота, Вселената и всичко останало (по Дъглас Адамс) - ковид-паникьорите.

Няма значение, че няма повишаване на хоспитализациите. Няма значение, че новият щам върви като лека лятна настинка. Няма значение, че масово не се докладва от хората, защото няма какво да му се докладва - лек гърлобол, леко главоболие, хрема. Едно време му викахме настинка, сега му викаме край на света. И за какво ни бяха тия ваксини, тия втори дози, тия бустери, тия чудесии? Вирусът си минава през тях като вятър през перде. И да си го карал преди, пак няма спасение, тази „чума“, която протича като лека настинка, те хваща. Вярно в масовия случай те държи два-три дни и те пуска все едно нищо не е било, ама това няма как да го кажем по телевизора, нали? Там трябва само да говорим колко много случаи има и каква огромна „скрита заболеваемост“ има. И скритата заболеваемост трябва да се изтъква като аргумент за затваряне на всичко тук и сега. А не като индикатор, че болестта протича толкова леко, че хората предпочитат да си седят 2-3 дни вкъщи без да докладват нищо на никого, вместо да ги карантинират за десет дни заедно с цялото им домочадие. Щото един от тях го боли гърлото.

Ако ще говорим за мерки, трябва да изясним какви са хоспитализациите. Трябва да изясним колко случая протичат тежко и средно тежко. Трябва да сме наясно какви са последиците от този пореден щам и тази поредна вълна. Защо не си говорим по темата? Защото няма какво да ни кажат експертите. Просто няма какво. Очевидно няма повишени хоспитализации, очевидно извън хората с тежки съпътстващи заболявания другите няма от какво да се притесняват, очевидно последниците са минимални. Но на фюрерчетата с бели престилки им хареса да управляват и не искат да пускат тая пуста власт и туйто. Ще ни правят на маймуни до Второто пришествие. Сега са маски на закрито, утре е локдаун, после осемнайста доза ваксина, после пак ще ни отпуснат малко да подишаме и хайде отначало. Моркова и тоягата - да ни дадат те свобода, все едно са божества, е моркова, а да ни я вземат и заключат е тоягата. Първо ни „дават“ свобода, ние почваме да живеем отново, после като решат, че ни стига толкова вземат и ни затворят, ние поседим затворени и тъжни в очакване нашите лъчисти божествени господари да ни разрешат пак да живеем. И трябва винаги да им целуваме ръка като сме свободни, защото винаги могат да ни вземат свободата. И винаги ще го правят, докато продължаваме да изпълняваме всяка тяхна прищявка.

Истината е, че това, което наблюдаваме в момента, е описано отдавна в конституционната теория. Нарича се нормализиране на извънредността. Едно извънредно положение, което няма край, защото възползващите се от извънредността им харесва тя да се превърне в ежедневие. Това се нарича авторитаризъм и е докарало през годините едни от най-чудовищните сцени на екстремно държавно насилие, което човечеството е виждало. Днес ковид не е онази заплаха от първите месеци. Новият пореден щам е лек, протича без особени проблеми и няма нужда да се истерясва заради него. Хората с придружаващи заболявания и хипохондриците са свободни да си да си стоят вкъщи облечени в скафандри, да носят осем маски една върху друга и да живеят в страх. Това е тяхно право. Но никой не трябва да може да затвори всички останали, защото там някъде върлува настинка. Предишните щамове бяха сериозни, имаше големи хоспитализации и смъртност. Днес очевидно не е така. С ковид се свърши. Време е пророците от църквата на паниката да се пенсионират. Не мисля, че бихме им позволили да продължат да си развяват коня. Нали?