Има тъмна страна в отношенията между мъжете и жените в униформа

Първата жена контраадмирал се появи в Кралския флот на Великобритания. Тя е Джуд Тери и сега ще отговаря за обучението на личния персонал на флота. Във ВМС на САЩ жените адмирали отдавна са норма, както и жените генерали. Има дори семейства, в които и двамата съпрузи са генерали и това не са така наречените нетрадиционни двойки. Командир на атомния самолетоносач „Ейбрахам Линкълн” също е жена - капитан Ейми Бауерншмид, която започва службата си като пилот на палубен хеликоптер. В гражданският живот е пълно с жени ветерани, много често те са прекрасни млади дами, за които никога няма да се каже, че някога са вадили ранените в Ирак под огън или са излитали с изтребител от самолетоносач. Правилно ли е, че обществото не само не възпрепятства превръщането на жените във воини, но и пряко допринася за това?

Девойките също могат

Роза Шанина застреля първия си немец ден преди да стане на двадесет години. Когато тя загина една година по-късно, тя ще има на своята сметка 59 немски войници и офицери. Роуз умееше да стреля точно по бързо движеща се мишена и беше по-добра от повечето мъже, включително войните. Людмила Павличенко също беше много добра. Нейният резултат беше 309 немци.

Не всеки умееше да стреля така. Когато 15-годишната Катя Михайлова (по-късно Демина) с измама добави 3 години към реалната си възраст, за влезе в действащата армия, тя едва ли знаеше как да стреля добре. Ако тя едва беше опитвала да стреля с пушка по неподвижна цел. И не беше снайперист, защото през по-голямата част от войната тя служеше в морската пехота като санитар, но спаси стотици животи, но и имаше десетки убити немци, застреляни лично от нея, в близък бой и 9 взети в плен. Втората й номинация за титлата Герой на Съветския съюз беше отхвърлена, защото те просто не вярваха в нейните подвизи. И не защото беше младо момиче, а защото това, което правеше, изглеждаше извън човешките сили и изглеждаше нереално. Тя получава заслужената си Златна звезда едва през 1990 година.

Лидия Литвяк успя лично да свали 12 немски самолета, само 1 един по-малко от съпруга си Алексей Соломатин, когото преживя само с 2 месеца и 10 дни. Червеноармейските ВВС имаха 3 чисто женски въздушни полка, 586-и боен полк с изтребители Як-1, 587-и бомбардировачен с бомбардировачите Пе-2 и известния 588-и нощен с леките бомбардировачи По-2, който по-късно заради масовия героизъм на жените-пилоти, стана 46-и гвардейски полк, със същите тези „нощни вещици“, мразени от немците и възхвалявани от всички останали - от съветското кино до шведската рок банда „Сабатон“, която назова цял албум в тяхна чест. Но и в другите полкове летяха жени и се биеха, както и често умираха.

Всъщност не може да се опише в един текст целия героизъм на руските девойки и жени, които воюваха в тази война. Във Великата отечествена война обаче имаше една специфична черта - това беше война за оцеляване. Трябва обаче да си зададем въпроса, извън такива ужасни събития като Великата отечествена война, трябва ли жените да минават под куршумите във войни, за които не става дума за нашето физическо оцеляване? Трябва ли да се стремим към същото нещо, което вече е факт на Запад - масовото навлизане на жените във въоръжените сили?

Мъжете вече не са това което бяха

Днес, по отношение на привличането на жени на военна служба, това се чува преди всичко в САЩ, въпреки че всъщност Израел е „номер едно“ по този въпрос, където жените, заедно с мъжете, са призовани във въоръжените сили. За Израел, който може почти изцяло да бъде обстрелван от далекобойна артилерия, това също е въпрос на оцеляване. Но за САЩ и Запада - не. Но там активно се привличат жени на военна служба.

Една от причините за това е недостигът на мъже. Малко хора знаят за това, но САЩ са пълни с онези, които искат да почетат ветераните от Ирак и Афганистан и да им кажат „благодаря за тяхната служба“, но не са толкова много желаещите сами да отидат в Ирак и в Афганистан. Лек прилив на патриотизъм в САЩ се случи след 11 септември 2001 г., когато масово хората се присъединиха към войските, които искаха да отмъстят за тази терористична атака, но след това струята от доброволци пресъхна. 

Можете дори да се запишете във въоръжените сили на САЩ и на 39-годишна възраст (ВМС, ВВС и космическите сили), а в сухопътните войски на 34 години, което най-общо казано е безпрецедентно. Например в руските въоръжени сили, трябва да влезете до 27 години. Но дори и при такива либерални възрастови изисквания, въоръжените сили на САЩ не могат да окомплектоват напълно всички свои формирования. Дори желанието да се наемат в армията чужди граждани не помага. Невъзможно е да се наемат хора дори във флота, където те не стрелят, а между вахтите може да се играе на Playstation. И където дори за наднормено тегло не гонят.

При тези условия жените станаха единственият ресурс за попълване на войските. Разбира се, този недостиг не е единствената причина, заради която Запада, главно САЩ, масово набират жени за армията, а ''щурма'' на жените във бойните части във въоръжените сили на САЩ започва много преди проблемите с вербуването. До голяма степен движещата сила за наемането на жените във войната беше идеологията на феминизма, според която жените не бива да отстъпват по нищо на мъжете, включително способността да рискуват живота си, да се бият и да умрат в битка. Не е изненада, че американските жени, изцяло са пропити от тази идеология, и се стремят да я докажат с личния си пример. И пропагандата активно допринася за това. Същото се случва и във всички страни на НАТО в по-голяма или по-малка степен.

Как воюват жените

Когато погледнете личната смелост и подготовка, жените се бият по същия начин като мъжете. Но когато погледнете отблизо, можете да видите нюансите, които ви карат да погледнете на проблема малко по-различно. В американската морска пехота се смята, че в идеалния случай 2 бойци изваждат ранените на сигурно място. Сам човек може и да не се справи, защото войниците са облечени в тежко оборудване - бронежилетки, боеприпаси, каска, а самите американци обикновено са много „извънгабаритни“. 

Но това не работи при жените и 2 жени обикновено не могат бързо да изнесат ранен мъж, който като тях е с тежко оборудване. Затова са необходими повече жени и това е отразено в разпоредбите. И вече не за първа година в армията се наблюдава пълзящо отслабване на стандартите за физическа подготовка - жената не може да бъде равна на мъжа по физическа сила.

Всичко това създава уязвимост и някои от войниците, макар и обучени и смели, са ограничени или са неподходящи за изпълнение на много задачи. Кои? Да, това е елементарно - изкопаването на окопи, бързия ремонт и смяната на скъсана гъсеница на танковете, докарването на снарядите до оръдието. Но ситуацията може да изисква точно това. Примерите могат да се увелича - смяна на гума на тежък камион, пренос на акумулатори или цев за миномет ще са проблем. 

В руската армия, освен личните оръжия, оборудване и боеприпаси, бойците често носят със себе си така наречените колективни и това са например запас от мини, които трябва да се монтират пред защитени позиции, ленти за автоматичен гранатомет или за голяма едрокалибърна картечница и много други. Жените тук губят жестоко от мъжете и сериозно намаляват бойната ефективност на подразделенията, в които са включени, независимо от вида на обучението, което имат. Те просто не могат да носят толкова, колкото биха носили техните колеги, от мъжки пол.

Да, Людмила Павличенко беше отличен стрелец. Но какво би станало, ако тя трябваше да смени гъсеницата на танк Т-34 точно на бойното поле? Подобно е положението и във флота. Корабите имат много задачи, които изискват забележителна физическа сила от тези, които ги изпълняват. Например в борбата за оцеляване. И забиването на авариен клин в пробойна и поставянето на раздвижна опора и други действия са много трудни дори и за обучени мъже. А жените тук отново ще работят за успеха на врага.

Приятелството между момче и момиче

Вторият проблем е практически неизбежното влизане в сексуални отношения на мъжете и жените във военни части. Просто е невъзможно да се избегне това и човешката природа е по-силна от всякакви заповеди и забрани, особено когато става въпрос за млади, агресивни, физически здрави и по правило привлекателни хора. Не напразно в Израел няма смесени екипажи от мъже и жени в бронетанковите части или в противен случай след 9 месеца ще се появи малък "танкист".

В същата Великобритания наскоро гръмна скандал с жена офицер, която беше снимала любителско порно в подводница със своя любим, също военен. В САЩ, с мащаба за набиране на жени в армията, е още „по-сурово“. В корпуса на морската пехота има много програми и разпоредби, например по темата за ... бременните морски пехотинци. Така че, бременна жена-морски пехотинец не трябва да стои на почетния караул или в парад повече от 15 минути. Как всички тези интересни неща се отразяват на състава на подразделенията, нека всеки си го представи сам.

Има тъмна страна в отношенията между мъжете и жените в униформа. Понякога всякакви любовни триъгълници или несподелени чувства тласкат хората към престъпления - от прикриване на нарушенията на любовника или любовницата до насилствени престъпления. Всичко това не помага по никакъв начин за поддържане на добър морал във войските. Тези проблеми в отношенията могат да приемат особено остра форма на корабите и подводниците.

Отделна тема са трудностите в отношенията между жените военнослужещи. Спомнете си сблъсъка на миноносеца от американския флот "Фицджералд" с кораб-контейнеровоз, който задълго извади кораба от строя и струваше живота на 7 моряци. Един от компонентите на тази катастрофа бяха лошите отношения между офицера на вахта, лейтенант Сара Копок, и персонала на бойния информационен център (БИЦ), който също беше от жени. 

Вторият компонент беше, че офицерът по тактическите действия (офицерът, носещ вахтата като командир на БИЦ и в същото време ръководещ боя в отсъствие на командира на кораба) беше лейтенант Натали Комбс, също жена, която злоупотребяваше със задълженията си , буквално заплю контрола на ситуацията и се зае с документална работа точно по време на смяната. Което също носи явни признаци на действия, извършени под въздействието на емоциите.

Всичко това ни кара да си зададем въпроса - имаме ли нужда от всичко това? По-добре ли е да се наемат мъже? Те поне са по-стабилни в емоционално отношение, могат да носят тежести, да копаят и т. н. по един и същи начин.

Мъжете са за разход, а жените трябва да бъдат защитени

Преди време медиите развълнувано писаха за първия женски екипаж на военен катер в Черноморския флот. ''Раптор'' е високоскоростен десантен кораб, използван главно за доставка, десант и евакуация на специалните сили. Наричаме го обаче „патрулен“. Този катер е подобен на шведския SV90, който по някакъв начин се превърна в стандарт за такива лодки. И в САЩ се използват такива катери. И там има статистика за наранявания на войниците от специалните части, които са превозвани с тези лодки. Без да показваме цифри, можем да кажем, че броят на войните от специалните сили, получили гръбначни наранявания в тази лодка, която е била удряна от вълните в корпуса, е доста голям и хората, които са били „ударени“ в тази лодка, и са отписани и продължават да бъдат отписвани в този списък заради инвалидност, продължава да расте.

Руските лодки също не са много по-добри. Но нека си зададем въпроса - правилно ли е жените да служат на тези катери? Как телата им възприемат тези натоварвания? Кога ще бъде достигната границата на „достатъчно“ по време на военните действия с висока интензивност?

В традиционните общества, а ние все още пазим много от това в себе си, мъжете се смятат за консумативи, а жените подлежат на защита. И това е правилно, колкото и големи да са загубите, залога за тяхната бърза компенсация са жените. Звучи цинично, но 1 мъж и 10 жени могат да дадат толкова потомство, колкото 10 мъже и 10 жени. Мъжете могат да бъдат изгубени, и това е лошо и е по-добре да не се стига до това, но това не е фатално. И Русия вървим пътя на Запада, и наема девойки на бойни длъжности.

В същото време е важно, че при Русия отсъства проблема с недостига на мъже, който да ни принуждава да ''търсим'' патриотичните жени. Можем да запълним всички необходими щатни бройки с мъже, но има много жени, които искат да служат във войските на Русия. Често това са съпруги на офицери, сержанти, мичмани, войници и моряци на договорна служба, които просто нямат къде другаде да намерят „не войнска“ работа в отдалечени гарнизони. Често те служат на помощни позиции, но съществуват и като единици, които ще трябва да понесат тежестта на военните действия. Има девойки-кадети от военните университети, които ще станат офицери. Има такива, които вече са се превърнали в такива.

Би било правилно, от една страна, ако Министерството на отбраната не пречи на постъпването на жени на военна служба и сред тях може да се появят новите Лидия Литвяк или Людмила Павличенко. Но, от друга страна, не е нужно да допринасяме за това, като пропагандираме „женските екипажи“ и като цяло да копираме Запада по този въпрос. Американските и европейските жени-адмирали и командири на самолетоносачи може да са пример за девойката, решила да носи униформата. Но това не трябва да става пример за руските въоръжени сили като цяло. Руските жени може и да са добри воини - и те са го доказали, но те просто не трябва да бъдат такива.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)