Фройлайни на Рибентроп атакуваха българска делегация

В сепарето Елза споделя, че характерът на службата й дава възможност да контактува с много чужденци. Тя изучавала поведението на различните националности към германската жена

Берлински хубавици оплетоха в мрежите си наша делегация през 1939 г. Тогава българите са поканени да отпразнуват рождения ден на Адолф Хитлер. На 20 април фюрерът закръгля 50 лазарника.

Изненада в програмата е спецотряд от красавици, натоварен да превземе сърцата на гостите и да ги спечели за германската кауза.

"Бях чувал за прословутия женски корпус на Рибентроп, който имал за задача да прави приятно пребиваването на високопоставени гости в Берлин. Мислех, че това е вероятно измислица на противохитлеристката пропаганда", пише в спомените си Стойчо Мошанов.

Когато обаче към него е зачислена чаровна девойка, Стойчо признава: "Сега имах пред себе си един изпълнителен войник от тоя корпус за "специална" война."

По това време Мошанов е председател на Народното събрание. Той води група от двама министри, трима висши военни, кмета на София и още няколко политици. Преди да отпътуват царят дава инструкции на парламентарния шеф.

Райхът е най-важният търговски партньор на България, спуска генералната линия Борис III. Освен това разчитаме на Германия за оръжие, подчертава той. "Отникъде другаде един патрон не ни дават. Сега тя разпродава чешката военна плячка. Дано се вредим да вземем нещо. Така че личните си чувства ще трябва да потискаме, да правим мили очи и да любезничим", казва монархът.

Борис се страхува от поведението на униформените. "Тримата са: орел рак и щука. Подръпвайте юздите, ако се увлекат много в излияния за "старото бойно другарство", нарежда той на Стойчо.

Царят е прозорлив - фронтовата дружба определя облика на посещението. На 21 април фюрерът приема нашите в Канцлерството. "Едва седнал, Хитлер сграбчи с двете си ръце дясната ми ръка и започна силно да я друса, а Шмид превеждаше, че на фюрера му е извънредно приятно да срещне бивш боен другар", разказва Мошанов.

Парламентаристът се е накичил с ордени от Балканската и Първата световна война. Две германски отличия греят на гърдите му. В "Женския корпус" пък девойките са сираци от Първата световна война, разбира Мошанов. Дамската чета е под командването на Йоахим фон Рибентроп.

Ариецът е от плебейски произход, през 1920 г. с брак по сметка грабва благородническото "фон". Член е на Националсоциалистическата партия от 1932 г. След вземането на властта оглавява спецбюро за особени задачи във външната политика. От 1936 до 1938 г. е посланик в Лондон, после става външен министър.

На Рибентроп, който участва в Първата световна, хрумва идеята да използва патриотичните чувства на осиротели девойки. В неговия корпус са привлечени момичета с всякакви физически данни. Има блондинки и брюнетки, стройни и миньонки, с по-остри и по-закръглени форми.

Към Стойчо Мошанов е зачислена брюнетка. "Фройлайн Елза фон Клюгер", представя я Рибентроп в хотел "Адлон". Сетне ги оставя сами. "Г-ца Елза фон Клюгер започна с мене обикновен разговор на съвършено правилен френски език, с приятен дълбок алт, с умни, големи черни очи, втренчени в мене", спомня си Стойчо.

Двамата танцуват фокстрот, пият шампанско и бъбрят. Елза разказва живота си. Дъщеря е на офицер, убит в сраженията при Марна. Отраснала е в пансион за сираци, където научила френски и английски. Сега е чиновничка в Министерството на външните работи с ранг секретар. Тук е по работа - заедно с други колежки са "домакини".

В сепарето Елза споделя, че характерът на службата й дава възможност да контактува с много чужденци. Тя изучавала поведението на различните националности към германската жена. Нейният последен обект на познанието бил френският дипломат Ерве Алфан.

"Наострих уши - разказва Стойчо. - Ерве Алфан преди един месец беше в България със стопанска мисия. Имах случая да се запозная с него на коктейл във френската легация. Направи ми впечатление на културен и с широк поглед върху международните стопански възможности млад дипломат."

"И какво научихте от г-н Алфан?", пита Мошанов професионалистката. Тя отвръща: "Какво се научих от г-н Алфан? О, ще ви отговоря: научих се да целувам по френски." При тия думи Елза се навежда към Стойчо, за да й покаже как се целува по български.

Нашият обаче героически устоява на изкушението. Докосва черните й къдрици и казва: "Бедно дете! Вие имате пред себе си баща на три момичета, от които най-голямото е почти на вашата възраст. Мисля в този момент за покойния ви баща, загинал на полето на честта." Няколко сълзи се стичат от дълбоките тъмни очи.

Мелодраматичният епизод дава повод на Мошанов да заклейми Рибентроп като "сводник". После обобщава: "В тия три дни на срещи и разговори, тържествени приеми и пиянски оргии беше ми станало вече ясно, че Германия се управлява от банда авантюристи без спирачка нито от вяра, нито от закон, а женският корпус на Рибентроп ми показа, че са и без чест."

И към другите нашенци от делегацията са закарфичени фройлайни. Предполага се, че адмирал Вариклечков, който бил романтична душа, не се е отказал да "целува по български". Военните и министрите обаче си мълчат за преживените вълнения.

Само Стойчо Мошанов отбулва тайната в мемоарите си. Те са писани след Девети септември по поръка на Тодор Павлов и потъват в архива на БАН.