Жерар Депардийо празнува 75 години днес, но точно сега опитите за неговото заличаване от публичния живот ескалираха драматично с нов документален филм, в който легендарният актьор е представен като долнопробен женомразец, и е посочен за враг на новата прогресистка линия в Западното общество. В рамките на седмици махнаха негова статуя от парижки музей, лишиха го от официални белгийски и квебекски почести, а културната министърка на Франция Рима Абдул Малак се изхвърли, че той бил „позор за страната“ и заплаши, че ще задвижи процедура по отнемане на неговия Орден на почетния легион, връчен му още през 1996-а година.

Тук вече се намеси френския президент Еманюел Макрон, защити актьора и влезе в спор със собствената си министърка. Макрон каза, че този орден не е „морален инструмент“ и се обяви против процедурата по отнемането му от Депардийо. В същото време над 50 колеги на Жерар от културния елит подписаха посмо в негова защита, озаглавено „Не зачерквайте Жерар Депардийо".

Сред тях са актрисите Шарлот Рамплинг, Натали Бай и Карол Буке, актьорите Пиер Ришар, Жерар Дармон и Жак Вебер, режисьорът Бернар Блие, певците Карла Бруни (която е и бивша първа дама на Франция) и Жан Дютрон. Те настояват да се спре "линчът" срещу актьора, който е разследван за изнасилване, но не е признава за виновен или осъждан. Освен в медиите и сред либералните активисти, разбира се.

„Никога не съм издевателствал над жена. Не мога повече да позволя това, което слушам за себе си в последните месеци. Смятах, че не ми пука, но не - това ме заличава, съсипва ме. Към “медийния съд” и запазения за мен линч - имам само думата си като защита!” Така Депардйио за пръв път коментира преди време обвиненията в изнасилване и тормоз срещу себе си. А дни преди да публикува открито писмо той продаде шедьоври от арт колекцията си за над четири милиона евро.

Още преди месеци адвокатите му категорично отрекоха обвиненията. „Една жена влезе в дома ми и с охота пристъпи към моята спалня. Сега тя казва, че е изнасилена там. Дойде и втори път. Нямаше задръжки, нямаше насилие, нямаше протести. Искаше да пее с мен в Cirque d'Hiver. Аз є отказах. После тя подаде жалба”, разказва още актьорът. „Не съм искал да наранявам никого. Ако съм постъпил лошо с вас, моля да ми простите. Държал съм се като дете, търсещо забавление в галерия с изящни произведения”, казва още звездата.

Преди месеци 13 жени обвиниха 75-годишния бонвиван Жерар Депардийо в сексуално насилие. Те са разказали за епизоди на тормоз и изнасилвания, извършени от него в периода от 2004 до 2022 г. Инцидентите били ставали на снимачните площадки на 11 продукции, в които е работил Депардийо. „Да си беше останал в Русия, а не да се връща в родната си Франция”, шеговито коментираха тогава фенове на Депардийо този пореден опит да бъде наказан от западното феминистко движение #МеToo. Със сигурност сега ще има по-малко пари за вино и хубава храна, защото вероятно ще се охарчи по адвокати. Продажбата на картини от арт колекцията му също е сигнал в тази посока.

Неизменен персонаж на френското кино, енигматична личност, чиято чувствителност и очарование умело се прикриват зад показна сила и могъщество. И всичко това потопено в океан от скандали и легендарни истории за бохемски вечери с по 14 изпити бутилки вино плюс геополитически сюжети покрай приятелските му отношения с руския президент Владимир Путин. Изобилната му филмография включва повече от двеста филми, но в последно време той привлича повече внимание с живота си и извън снимачната площадка.

Днес, на 27 декември той празнува своя 75-и рожден ден, а с времето сякаш става все по-активен. Жерар беше автоматично атакуван от западните либерални медии и заради публичната му подкрепа за неговия приятел Владимир Путин, но притежаващия и руски паспорт Депардийо се обяви против военните действия в Украйна и определи случващото се като „братоубийствена война”.

Жерар Депардийо още в началото призова за сваляне на оръжието и преговори между двете страни. Преди две години пък той официално се покръсти и прие православието в руската църква „Св. Александър Невски”, която се намира в историческия център на Париж. Това бе нова глава в религиозните приключения на френския актьор. През 60-те той за кратко приема исляма, после експериментира с будизъм, хиндуизъм и изявява интерес към юдаизма. Едно е сигурно – при него никога не е скучно.

От „Последното метро“ до Сирано

Актьорът привлича внимание през 80-те с роли в „Последното метро” и „Полиция”, а през 1990-а става световна звезда със „Сирано дьо Бержерак”, който му носи номинация за “Оскар”, награда в Кан и статуетката “Сезар”. После продължава своя възход в западни продукции и пробива на американския пазар с “1492: Завладяването на рая”, “Зелена карта”, “Хамлет”, “Желязната маска”, “Животът на Пи” и многото други. Енергията му изглежда неограничена, той продължава да се снима в няколко филма всяка година и постоянно преминава от проект на проект. Филмовата продуктивност на Депардийо върви успоредно с апетита за сладък живот, скандали и приключения.