Хаосът е потресаващ, движението непредсказуемо, а скоростта неконтролируема

Във влакчето на ужасите най-страшното нещо не е височината или скоростта сама по себе си. Най-плашеща е рязката смяна на темпото на движение, динамиката на движението, хаосът, който настъпва в стомаха ти от това, което ти се случва. Неизвестността - накъде ще завие, с каква скорост ще мине, нагоре ли ще си или надолу - е ядрото на ужаса във всяко едно уважаващо себе си влакче на ужасите. Без елементите на изненадата и неизвестността, в тази атракция няма нищо кой знае колко притеснително.

Използвайки тази метафора си мисля, че напоследък живеем в политическо влакче на ужасите. Нямаме никаква предвидимост, никаква прогнозируемост. Хаосът е потресаващ, движението непредсказуемо, а скоростта неконтролируема. Никой не кара влака, той си се движи сам за себе си, спазвайки някаква собствена невидима логика. Всички, които сме се накачулили във влака сме в паника, стомасите ни се въртят бясно, а усещането за гадене е масово. Единствената разлика е, че на влакче на ужасите човек се качва по своя воля с цел търсене на тръпка и адреналин. В нашия случай обаче никой не си е избирал да се качи на влака, просто се озовахме на него без да искаме. Това прави нашето политическо влакче дори още по-ужасно, защото дори и този елементарен елемент на контрол - да изберем дали да се возим на влака или не - ни е отнет.

В последните седмици какво се случва всъщност? След изборите ГЕРБ спечели, а ПП загуби. След серия от преговори, говорилни, работни групи и дърдорене ГЕРБ издигнаха един качествен кандидат за премиер в лицето на Мария Габриел. Тя беше добър знак и към партньори, и към общество. Хубаво, ама тогава ГЕРБ “настъпиха мотиката” с резкия завой по отношение на фигурата на главния прокурор.

Азбучна истина е, че в такава деликатна ситуация не се правят резки движения. ПП беше ясно, че няма да подкрепи кабинет на ГЕРБ, а потенциалната коалиция с ДПС и БСП се разпадна, защото БСП се стресна именно от тези резки движения. Това торпилира първия мандат, който се разпадна в тишината на едно непремерено действие.

Сега дойде ред на втория мандат. ПП изглеждаха самодоволно щастливи - бяха аха-аха готови да изнудят ГЕРБ за кабинет. Партията на г-н Борисов беше готова да подкрепи ПП с един-единствен министър в кабинета. Това бе фактическа капитулация на победителя пред победените. Както ГЕРБ бяха убедени, че първият мандат ще се случи, така и ПП бяха убедени, че вторият ще се случи под тяхната диктовка и тяхната тотална доминация. Да, де, ама както казва народът - акъл море, глава шамандура. Животът ме е научил, че човешката кухота обикновено е дефинитивно състояние. Инак казано, ако си глупав, то обикновено е завинаги.

Само като глупост мога да определя цялата абсурдност около пуснатия в публичното пространство запис от събранието на някакъв орган на ПП. Да говориш такива неща - махленски клюки като какво била казала Урсула, ама Христо какво бил предложил, да не говорим за гнусните въжделения за овладяване на държавата без да имаш електоралната легитимност за това - е чисто и просто демонстрация на интелектуална нищета. Ще се пъчиш от изгрев до мрак как си за правила и законност и после да речеш “уволняваме, законно-незаконно”. Как да го определим това? Да, лицемерно е, грозно е, но най-вече е глупаво. Не се прави така, никога не се е правило така и никога няма да се прави така. Не функционира така животът просто.

Отделно, че с претенцията да сменяш всички служби какво постигна? Настрои службите срещу себе си. Както ГЕРБ бяха забравили азбучното правило в нестабилна ситуация да не правиш резки движения, така ПП забравиха (ако някога са го знаели) азбучното правило, че без подкрепа война със службите не се води. В резултат на тази грешна стъпка шефовете на разузнавателните служби изнесоха потресаващи неща. Например как един съветник на Кирил Петков “съгласува” с трета държава нашата позиция спрямо тях. Или как друг приближен нему пуска контролирано секретна информация до медии. Или как кабинетът на Кирил Петков бил дал на (както изглежда) странни фирми огромна финансова подкрепа (уж) за бягащите от руската агресия в Украйна.

Както изглеждаше, че ще има първи мандат доминиран от ГЕРБ, който се провали, така изглежда се провали и втори мандат доминиран от ПП. Към момента на писане на тези редове единственият шанс за правителство сякаш е експертен кабинет. Но дали и как ще се реализира остава бъдещо несигурно събитие. Ситуацията се развива с такава динамика, непредвидимост и скорост, че никой не може да каже какво ще се случи след пет минути, а какво остава за след пет дни. За по-дълги хоризонти даже няма да говорим. Като на война сме. Някой някъде беше казал, че войната е дълги мигове на спокойствие, нарушавани от кратки мигове на тотален ужас. В момента сме в периода на тотален ужас.

Като към горната нелицеприятна картинка добавим словесни престрелки, физически престрелки, протести, дрязги, кавги, караници, скандали… то цялото нещо вече става непоносимо. Да повърнеш направо. Половината говорещи глави от телевизора като ги видиш и да ти дойде да избършеш екрана с тоалетна хартия. Всичко сме виждали в последните години. Ама такова чудо не е било. Но както казал песимистът - по-лошо не може да стане, пък оптимистът отговорил - “може, може”. По-добре да сме песимисти и да се надяваме, че по-лошо не може да стане. Ама не смея нищо да кажа. Нека запазим спокойствие и да опитаме да следим трезво ситуацията. Която изглежда все по-зле и по-зле, уви.

Влакчето на ужасите ни върти ли, върти и няма изгледи да спре скоро време. Дестабилизацията на държавата остана единствената стабилна величина в нея. Общо-взето, единственото, по което можем да намерим съгласие е, че не сме съгласни с никой за нищо. Това, драги съдебни заседатели, както би казал Остап Ибрахимович, е еманация на пропукването на всички ледове. Нека нямаме никакви заблуди. Засилили сме се по нанадолнището с такава шеметна скорост, че май ще можем да спрем само с удар в стената. Разбира се, надежда винаги има. Може на политиците да им дойде акъла в главата, да се събудят от будната си кома, да се вземат в ръце и да поемат отговорност за случващото се. Възможно е. Но позволете да запазим умерен скепсис по този въпрос за момента.