Много важно е, че управляващите се пребориха да ни заобиколи мигрантската вълна

Мигрантската напаст тежко увреди специфичната имунологична структура на европейците

Много време ще отмине до окончателните изводи от пандемията, учените напълно основателно не бързат. Погледнато само от медицинска гледна точка, неяснотите покрай КОВИД-19 са в епидемиологичен, терапевтичен и дори диагностичен план. От началото на карантините извънредните положения в Европа и у нас обаче измина достатъчно време за някои етапни изводи, а и за някои прогностични съображения.

Истината, както обикновено, се вижда в сравнението, етапността следва да се вземе предвид. Анализират се някои от натрупаните достоверни данните за хода на болестта към 20 април от www.worldometers.info за смъртността от болестта, представени към 1 милион население. В Италия смъртността е 65 пъти по-голяма, в Испания - 74, във Великобритания - 40, във Франция - 50, в Нидерландия - 36. На този фон резултатите от предприетите у нас мерки може да се нарекат забележителни.

За разлика от България, в тези страни картината се допълва от огромен мигрантски потоци откъм Африка и частично Централна Азия. Както и от забавяне на прилагането на решителни ограничителни мерки. Многозначително за оценката на самата епидемична ситуация, но и за последствията от дългосрочната политика на ръководствата на ЕС и отделните страни в него, спрямо масираното нашествие на разностранно чужди фактори. Така се поражда и обоснованото предположение, че точно в тези страни, а не в Китай или САЩ се е появила КОВИД-19 за пръв път.

В Белгия, където мигрантите получиха най-радушен прием, смъртността е чак 84 пъти по-голяма от тази в България. По крайно либерални съображения широко отвори врати за пришълци Швеция. В която социалната дистанцираност поначало е много голяма, страната извън столицата е рядко населена, медицината е на най-високо ниво. Смъртността е 5 пъти по-голяма от взелата мерки и срещу мигрантите и заразата Норвегия, 9 пъти от другата съседка Финландия и 25 пъти от нас. Дания затвори границата с Швеция - 2, 5 пъти по-малко от нея.

Белорусия също като Швеция отказа да предприема извънредни мерки, смъртността е като тази у нас. Обаче е почти с моноетническо население, което много по-рядко пътува към Евросъюза и там в много голяма степен е запазена съветската здравна система. По очевидни в това сравнение причини България не можеше да мине без извънредно положение, въведено незабавно, което е много съществено. От изключителна важност се оказва, че управляващите своевременно се пребориха да ни заобиколи преселническата вълна.

Широкоизвестно е, че състоянието на имунната система е от огромно значение за справянето с различни зарази. Освен индивидуален, има и колективен имунитет -устойчивост на група хора срещу различни болестотворни причинители. А той зависи твърде много от фактора специфична имунологична структура на населението. Тя е в пряка зависимост от вноса на източници на инфекция, осъществяван чрез граничен контрол, санитарни пропускници, наличие на препятстващи заразата маски и защитни облекла, хигиенни мерки.

Дори най-подоготвената за здравни неблагополучия Германия има 9 пъти по-висока смъртност от нас. Мигрантското нашествие тежко увреди точно специфичната имунологична структура на европейците. Но не само. Под натиск от Брюксел властите в редица държави влошиха здравното осигуряване, затвориха болници, демотивираха медицински персонал, станаха силно зависими от лекарствен внос, останаха без материална база за посрещане на извънредни ситуации. Днес са стъписани от страх, че народите ще им потърсят отговорност.

С КОВИД-19 изглежда започва нов етап от дълъг период от нови битки с масови инфекции, причинени от микроорганизми. На човечеството неизбежно му престои да ги води в бъдеще, затова днешната борба е критично важна за учените в областите на епидемиологията, микробиологията и другите медицински направления. Това и става буквално в бойна обстановка. Епидемиите - локални или световни - поставят важни и сложни въпроси за проучване пред икономисти, заети с проблеми на сигурността, психолози, политолози, социолози.

Живеем не само в преломно време, но и в изкълчено. Не е за пръв път в историята, „The time is out joint» казва същото за своя век Шекспир чрез Хамлет. Колонизаторите на двете Америки испанците и британците са били по-добре въоръжени, но твърде малобройни, за да победят милионите местни хора, наречени по-късно индианци. Те са победени, по-точно би било унищожени, от пренесените от европейците вируси и бактерии. С което драматично рязко са променили имунологична структура на населението.

След идването на Колумб през 1492 г. на карибският остров Испаньола от 8 милиона местни жители през 1535 г. вече не е останал нито един. Кортес през 1519 г. е можел с 600 души само да впечатли около 20 милиона войнствени ацтеки, смазала ги е донесената едра шарка, останали са 1, 6 млн. През 1531 г. Писаро със 136 души завладява инките в Перу, милиони от които са измрели 5 г. преди това от пренесената там зараза. През „изкълченото“ време след Колумб поредица пандемии са стопили коренното население на Америките.

Освен едра шарка, грип и тиф, индианците са връхлетяни от малария, чума, туберкулоза, дребна шарка, заушки, дифтерит, жърта треска, коклюш. Индианците в САЩ и Канада не са били при идването на британците 1 млн, както дълго лъжеха тамошните историци, а поне 20, под сурдинка признават днес. Когато Кук през 1779 г. с корабите занася на Хаваите грип, туберкулоза, сифилис и гонорея, населението от около 500 000 става 80 000. Почти навсякъде, където са стъпили европейски завоеватели, особено британските, е настъпвало обезлюдяване.

Понякога са ползвали заразата съвсем умишлено. На натиканите в резервати индианци властите „благодетелно“ са давали одеала, с които преди това са се завивали болни от едра шарка. Наблюдателният английският лекар и учен Едуард Дженър отбелязва странната връзка между кравешката и човешката едра шарка и през 1796 г. създава първата ваксина (vacca=крава). Болестта върлува в Европа, скоро обаче властите строго засекретяват великото откритие, за да се ползва от британците, враговете да мрат.

През ХХ век масовите имунизации удължават човешкия живот с поне около 15 г. Всъщност връзката на човешките заразни болести с тези при птици и бозайници е извънредно честа. Важи преди всичко за най-свирепите болести-убийци на хора: малария, едра и дребна шарка, грип, туберкулоза, холера, чума. Хората са се появили и живеят в света на вирусите и бактериите, не обратното. Научили сме се да го правим в динамично равновесие, само понякога стават изненади във вид на епидемии. Като грипната пандемия през 1918-20 г.

По различни данни заболелите в света от нея са между 200 и 500 млн, у нас са 80 000. Умрелите са между 17 и 100 млн. Огромен брой от оцелелите за цял живот остават с различни неврологични последствия. Новият свят връща на Стария грипа в нов вариант! Епидемията обаче е наречена „испанката“. Едно от първите в света активни мероприятия, професионално разработени от американските и британските тайни служби. С цел да се прикачи на Испания и да се скрие, че болестта се е появила в щата Канзас.

Сто години по-късно САЩ пробват да прикачат коронавирусната зараза този път на Китай. Лондон веднага съучаства, Париж показва същата нагласа, в Берлин се колебаят. Война е, новото е пак онова старото. Западът този път срещу Най-стария свят. От една страна провалът в битката със заразата на „най-великите във всичко“ е болезнен и вещае разни други тежки провали. От друга - на Китай с цената на всичко не трябва да се позволи да спечели в тази ситуация нови конкурентни позиции, от които после може да получи големи и трайни изгоди.

Да продължават с глобализацията и донякъде отворените общества, от които Китай явно печели, не могат. Вашингтон руши международни организации и споразумения, а Лондон излезе от обречения Евросъюз. Берлин се сети тези дни, че миграцията „cъздaвa cтимyли зa нapyшaвaнe нa зaкoнa“, близо половината италианци не искат да са в ЕС, но закъсняват с приспособяването към промените, тъй като са окупирани държави и не са англоезични. Същевременно предстоят и други епидемии от нов тип, сегашната е само първата.

В началото са и сложните проблеми с обедняването, безработицата, нарастващата престъпност, санкционните войни, разбитата семейна среда. Както и повсеместно атомизираните общества, чиято консолидация лесно може да тръгне по национал-социалистически или комунистически модели. Няма нови модели, има позабравени стари! У нас е доста по-лесно. Нито радостно сме прегръщали фашистка идеология, нито с масов възторг сме крачили към Алени хоризонти. Пак ще побългарим нещо приемливо и за околните.