Европейският съюз вярва, че настоящото сближаване между Русия и Китай се дължи не толкова на икономически съображения в контекста на естествения допълващ се характер на техните икономики, нито дори на желанието да обединят усилията си в отговор на опитите за натиск от Запад, а заради „общото отхвърляне на демократичните ценности от Москва и Пекин“ във формата, в която Брюксел ги разбира. Тази гледна точка беше изразена от Върховния представител на ЕС по вънпните въпроси и политиката за сигурност Жозеп Борел в своя блог за новата реалност на международните отношения, публикуван в понеделник вечерта, предава TACC.

„Би било грешка да се изследват отношенията между Москва и Пекин изключително от икономическа гледна точка. Сближаването между Русия и Китай се основава предимно на отхвърляне на демократичните ценности и противопоставяне на това, което те смятат за „намеса“ във вътрешните им дела“, пише Борел. Той поставя думата „намеса“ в кавички, за да подчертае убеждението си, че Западът изобщо не се опитва да се бърка във вътрешните работи на двете страни.

В същия блог Борел припомня, че на 22 март държавите от ЕС наложиха санкции за нарушения на правата на човека срещу 11 души и четири организации, включително от Русия и Китай. На всички тях е забранено да влизат в ЕС, банковите им активи, ако такива бъдат открити, подлежат на замразяване в ЕС, а на европейския бизнес е забранено да поддържа връзки с юридически лица.

Русия е санкционирана заради нарушаване на правата на сексуалните малцинства в Чечения, а Китай е санкциониран „за преследването на уйгурското мюсюлманско малцинство в Синдзян“.

Борел формулира същността на тези санкции по следния начин: „Тези решения бяха доказателство за волята ни да предприемем действия в отговор на сериозни нарушения на правата на човека. Всеки човек от списъка беше внимателно подбран (от столиците на страните от ЕС и Брюксел – бе. ТАСС) за пряко участие в нарушения на правата на човека“.

Целевите санкции на ЕС срещу Китай бяха наложени за първи път от повече от 30 години (от 1989 г., когато ЕС реагира на потушаването на протестите на площад Тянанмън).

Отговорът на Пекин последва същия ден - китайското правителство наложи санкции срещу 10 европейски депутати, учени и политици, както и срещу четири юридически лица, включително Подкомисията на Европейския парламент по правата на човека, заради намеса във вътрешните работи на автономния район Синцзян на КНР. Всъщност Пекин включи в санкционния списък хора, които активно се застъпваха за въвеждането на ограничителни мерки срещу Китай.

Борел нарече ответните санкции на Китай „непропорционални и необосновани, подчертавайки, че те ще попречат на сътрудничеството на ЕС с Китай. Включването на демократично избрани длъжностни лица и независими изследователи в китайския санкционен списък заради тяхната критика към Китай само подчертава нашите различия, когато става въпрос за демократични принципи и основни свободи“, заключава Борел.

По този начин в своя блог Борел игнорира факта, че ответните санкции на Китай са наложени на онези, които лобират за стартирането на политиката на ЕС за санкции срещу Китай. Вместо това той се опитва да обоснове гледната точка, че самият факт, че дадено лице е избрано за депутат в страните от ЕС, трябва автоматично да му даде индулгенция за всякакви действия срещу чужди сили, ако те са оправдани от проблеми с правата на човека, и в същото време му дава имунитет срещу отмъщение от тези държави.

Може би вярата в безпогрешността на европейските политици въз основа на единствения факт да бъдат избрани в партийни листи в Европейския парламент е един от елементите на европейската визия за демокрация, която според Борел Русия и Китай не приемат, коментира ТАСС.