Жуниор Мораес, новата звезда на "Коринтианс": Надявам се последният ми мач да е с екипа на ЦСКА

Жуниор Мораес е един от най-силните чужденци, играли в България. Бразилският нападател носи един сезон екипа на ЦСКА, но въпреки това спечели завинаги сърцата на "червените" фенове. През 2019 година голмайсторът получи украински паспорт и стана национал на страната. Заради военната криза Мораес напусна "Шахтьор" (Донецк) и подписа с бразилския гранд "Коринтианс".
Нападателят даде интервю за предаването "Код Спорт". Разговорът е преди старта на военния конфликт в Украйна и раздялата на Мораес с "Шахтьор".

- Здравейте, Жуниор! Преди 10 години с ЦСКА се борихте за титлата в българското първенство. Как станахте толкова голям любимец на "червените" фенове?
- Винаги е специално да говоря за ЦСКА. Наистина бях доста кратко време там, но беше страхотно. Дадох всичко за клуба. Феновете го оцениха. Дадох сърцето си, качествата си, всичко, което можех.

- Когато вие играехте в ЦСКА, бяха много тежки години за клуба. Как така отборът влезе в сърцето ви?
- Имахме много добра група от футболисти, наистина висока класа. Треньорът беше също специален. Имаше някаква магия. Не знам защо, но в ЦСКА се чувствах много добре, много щастлив, много уверен на терена. Чувствах подкрепата на феновете. Случваха се хубави неща. Бях благословен, че имах шанса да бъда в ЦСКА.

- Редовно публикувате снимки и съобщения, свързани с ЦСКА в социалните мрежи. Чувствате ли се част от "червеното" семейство и следите ли какво се случи с клуба в последните 10 години?
- Разбира се. Никога не съм прекъсвал контакта с българи. Имам много приятели там. Непрекъснато следя какво прави ЦСКА в първенството, новините около него. Не мога да се променя. ЦСКА живее тук (сочи сърцето си). Изпращам много поздрави чрез вас на всички фенове.

- На лагера в Анталия прекарахте доста време в разговор с бившия ви треньор Стойчо Младенов и бившия ви съотборник Тодор Янчев. За какво си говорите, след като почти всяка година се срещате на турската ривиера?
- Първо ще кажа, че между нас има огромен респект. Изключително много харесвам Младенов и Тошко. Те не само са страхотни личности и приятели. Те ме научиха на много неща. Помогнаха ми в кариерата. И двамата имат специален принос за всичко, което съм като футболист. Когато се видим, се чувствам прекрасно. Те са ми като семейство. Не се срещаме често, затова се радвам много. Говорим си за футбол. И тримата сме луди по него. Говорим, разбира се за ЦСКА, за семействата ни, за всичко.

- Мислите ли, че Младенов може да върне титлата в ръцете на ЦСКА?
- Сигурен съм. Знам, че е трудно. "Лудогорец" е много мощен. Аз вярвам в работата на Младенов. Той е човекът, който може да даде нещо специално, нещо повече на ЦСКА.

- Какво харесвате в работата му?
- Винаги подтиква играчите да са в най-добро състояние, да бъдат на оптимално психическо и физическо ниво. Харесвам това в треньора. Освен това Младенов е добър човек. Но като треньор винаги иска да си по-добър, и по-добър, и по-добър. Харесвам работата с такива треньори.

- Защо ЦСКА не успя да стане шампион през 2012 година?
- Бях полудял заради това. Помня последния мач срещу "Лудогорец". Загубихме и за мен беше абсолютна трагедия. Ние заслужавахме тази титла. Не знам какво се случи в този мач. Не играхме по най-добрия начин.

- Преди това изпуснахте една дузпа срещу "Миньор". Съжалявате ли?
- Със сигурност. Съжалявам, защото с нея можехме да спечелим този мач. Но не изпуска само този, който не бие. Можеше някой друг да вземе топката и също да пропусне. Не можеш да предвидиш какво ще стане. Вкарал съм много голове от дузпи, но никой не говори за това.

- Имате 17 гола в 26 мача за ЦСКА. Какъв е най-добрият ви спомен от България?
- Победата над "Левски". Помня как празнувахме в дискотеката. Всички бяха - ние, треньорите, служителите. Страхотен момент. И когато вкарах хеттрик срещу "Литекс". Треньор там беше Христо Стоичков. Беше много специално да го направя точно срещу него. Аз съм му голям фен. И да направя хеттрик точно срещу него!

- Първият ви трофей извън Бразилия е суперкупата на България. Помните ли мача със "Славия" през 2011 година?
- Да, но за съжаление не бях на терена, а на трибуните. Не можех още да играя, защото имаше проблем с документите ми. Атмосферата обаче беше фантастична. Пазя си медала.

- Кой е най-добрият ви приятел в България?
- Тошко Янчев.

- Първият ви отбор е "Сантос". Какво е да си централен нападател в тима на Пеле?
- Привилегия е да играеш в "Сантос". Там са играли Пеле, Робиньо, Неймар, Диего. Какви играчи само е дал този клуб! За всеки, който носи тази фланелка, е нещо специално.

- Кога решихте да дойдете в Европа и защо първият ви отбор е румънският "Глория"?
- Първият ми сезон сред титулярите на "Сантос" беше много силен. Но смениха треньора и с това започнаха проблемите ми. Спрях да играя, контузих се. Така след една година в облаците, последваха две ужасни. Бях нещастен. Появи се офертата от "Глория". Сметнах, че най-добре е да напусна Бразилия за ново предизвикателство. Нямах много предложения. Помня, че едното беше от Португалия, а другото от Румъния. Избрах по-доброто.

- А как решихте да отидете в ЦСКА след това?
- Имах оферта от "Металург" (Донецк), когато бях в "Глория". Направихме сделката и аз отидох. Започнах тренировки. След една седмица "Металург" не плати на "Глория" за трансфера ми. Двата клуба започнаха да се карат. Не можех да играя заради тази ситуация. Наех адвокат и се обърнах към ФИФА. Три-четири месеца не можех да се състезавам. И когато ФИФА ми освободи правата, отидох в ЦСКА, за да поддържам форма. Там обаче видях една невероятна група от хора. Треньорът много ме харесваше и помоли президентът да ме вземе. Бързо се почувствах добре и комфортно в ЦСКА. Подписах договора, а ФИФА ми позволи да играя.

- Украйна обаче се превърна във ваша втора родина. С какво ви впечатли?
- Мисля, че е много интересно. Никога преди не съм мислел, че ще остана за дълго в Украйна. Дойдох в "Металург" и си казах, че ще дам всичко и след една година ще подпиша с голям европейски клуб. Беше ми много трудно да се адаптирам в Донецк. Вече бях играл в Румъния и България, но в Украйна е по-студено. Хората са по-затворени и студени. Така че ми беше трудно в първата година. Не се чувствах добре, нямах добри отношения с хората. Но стъпка по стъпка започнах да се наслаждавам на украинския футбол, започнах да разбирам хората и те се отваряха за мен. Аз усещах, че правя хубави неща за моя клуб и те ме уважаваха. Станаха много мили и уважителни. Започнах да се чувствам добре и в държавата, и в клуба. Чувствах се все по-добре и играех по-силни. Още след първата година имах оферта, но "Металург" не ме пусна. Така стана и втората. Третата - отново. Договорът ми свърши и отидох в "Динамо" (Киев) като свободен агент.

- Как беше с Велизар Димитров, легенда на ЦСКА и "Металург"?
- Играхме заедно. Той е гениален футболист. Той може да контролира топката и да стреля с двата крака. Велизар е невероятен. Когато дойдох в "Металург", най-много гледах какво прави Димитров.

- Колко голяма е стъпката да преминете от "Металург" в "Динамо"?
- Целта ми беше да играя в голям клуб, да играя в Шампионската лига и да спечеля титлата. Винаги към това съм се стремил. В "Металург" имаше отличен проект и потенциал да се расте, но не и да се гонят купи. Това ме убиваше. Когато дойдох в "Динамо", започнах да чувствам какво е да излизаш на терена единствено знаейки, че трябва да победиш. Трябваше винаги да бием. Ето това чувство търсех.

- Имахте съвсем кратък период в "Тиянджин". Защо останахте толкова малко в Китай?
- Всъщност тогава бях голмайстор №1 на украинското първенство. Имах 14 гола на средата на първенството. В последния мач, който беше дербито с "Шахтьор", получих червен картон. Наказаха ме за пет срещи. Това беше последният ден на трансферния прозорец в Китай. Те дойдоха с малка оферта и аз я отказах. Не исках да ходя в Китай за малко пари. Казах им - купувате ме или не. След няколко часа хора от Динамо пристигнаха при мен и ми казаха: Виж, за втория дял от сезона си наказан за пет мача. Отиди за четири месеца в Китай. Ще изпуснеш общо 10 двубоя при нас. Тогава от Китай удвоиха офертата. Така бях наказан, "Динамо щеше да получи доста за четири месеца и аз щях да спечеля много.

- Как играхте за "Шахтьор" срещу "Динамо" в дербио?
- Аз обичам да играя в големите мачове. Както беше за ЦСКА срещу "Левски". За мен този мач е много специален. Да играя срещу "Динамо" е специално, защото е дерби. Аз искам да го спечеля и да съм на първо място. Вкарвах по-често за "Шахтьор" срещу "Динамо" отколкото обратното.

- Какви са отношенията ви с феновете на "Динамо"?
- Когато бях в "Динамо", имах прекрасни моменти с тях. Спечелихме титлата, класирахме се за елиминациите в Шампионската лига. Така повечето феновете разбират каква е моята ситуация. Разбира се има и такива, които не приеха трансфера ми. Сега живеем в Киев, града на Динамо. Никога не съм имал проблеми в ресторанти, магазини или другаде. Никъде, никъде, никъде не е дошъл някой да ме обиди. Мисля, че запазихме отношения.
- Бил сте голмайстор на първенството с ЦСКА, "Динамо" и "Шахтьор". Къде е най-лесно да вкарвате?
- Никога не е лесно. Футболът в България беше по-отворен и вкарвах повече. Съперниците на ЦСКА бяха на по-ниско ниво. Тогава силните съперници бяха "Левски" и "Литекс", после и "Лудогорец". С качествата на играчите в ЦСКА беше много добре да вкарвам.

- През 2019 година станахте национал на Украйна? Кой ви предложи да играете за тази страна? Не мечтаехте ли за националния тим на Бразилия?
- Когато бях млад, мечтаех да съм национал на Бразилия. Но след 10 години в Украйна и след всичко, което преживях тук, промени мнението ми. Днес аз съм много благодарен на Украйна, защото аз и семейството ми имахме много хубави моменти. Когато разговарях за първи път с Андрей Шевченко да стана национал, видях една отлична възможност.

- Какво е Шевченко да ти е треньор и да говориш с него?
- Много специален момент в живота ми. Аз съм фен на Шевченко. Гледал съм го как вкарва голове. А в един момент говорих с него. И той ми предложи да играя за него. Чувствах се горд от тази ситуация. Аз съм нападател, а изведнъж бях с един от най-добрите нападатели, които светът е виждал.

- Какво бихте чувствали, ако на мондиала в Катар  се случи мач Украйна - Бразилия?
- Ако играя срещу Бразилия, трябва да вкарам гол, дори два. Ще празнувам по най-добрия възможен начин. Ще е най-великото. Ако съм на стадиона от трибуните, ще подкрепя Украйна.

- Какви са плановете ви след края на кариерата ви? Ще останете ли в Украйна?
- Мислил съм със семейството. Планувам да работя във футбола, но трябва да уча много. Бих искал да съм спортен директор. Нещо такова.

- А треньор?
- Не, не, не. Това е най-лошата част от футбола. Много трудна работа. Загубиш ли два-три мача и те уволняват. Трябва да сменяш отбора, семейството ти да се мести. Трябва да мислиш за 30 различни играчи. Уважавам треньорската работа, но тя е най-трудната възможна.

- Казвате, че ЦСКА е в сърцето ви. Възможно ли е един ден в края на кариерата ви, да ви видим отново с червената фланелка?
- Надявам се, надявам се. Искам последният ми мач в кариерата да е в ЦСКА. Бих се върнал в отбора да работя, да помогна да се развие. Много бих искал да се случи.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Футбол БГ