Ангел Киселов кръстоса сабя с офицер от българската войска

Призори на 6 април 1908 година двамата се срещат на Слатинския редут зад Военното училище

Рицар на перото със сабя в ръка защити свободата на словото. В началото на миналия век журналист излезе на дуел с офицер от българската войска. Вестникарска кръв обагри полето на честта. Ранен в лявата ръка, храбрецът продължи да пише с дясната.

През март 1908 г. винаги острият Кръстю Станчев изобличава във вестник "Камбана" подпоручик Стоян Попович. Онзи нанесъл побой на войници от Четвърти артилерийски полк. Заедно с още двама бабаити Попович издебва Станчев и се нахвърля върху него.

"Кр. Станчев нападнат и бит от офицери", алармира заглавие във вестник "Балканско ехо". Газетата "Гражданин" вдига още по-голям шум: "Една грозна саморазправа. Злодейско нападение върху редактора на в. "Камбана". Нападението. Кр. Станчев опасно наранен. Кои са нападателите".

Свикана е демонстрация, сипе се град от обвинения. Публикувани са серия от материали срещу офицерството. Софийският гарнизон реагира с канонада от дуели.

Поручик Георги Векилски хвърля ръкавица на Кръстю Станчев. Подпоручик Никола Карагьозов праща друга на Любомир Харизанов, редактора на "Гражданин". Подпоручик Александър Мусевич-Бориков адресира трета до Ангел Киселов, редактора на "Балканско ехо".

Вестникарите получават писма, стъкмени по правилата на рицарството. Под десницата на Бориков излиза следното съчинение:

До г-н Ангел Г. Киселов,
редактор на в. "Балканско ехо".
Тук.

Господине,
По повод оскърблението, нанесено на цялата офицерска корпорация и изобщо на армията с ред статии, напечатани в издаваемий от Вас вестник "Балканско ехо" по случай инцидента между подпоручик Попович и Кръстю Станчев, лично за себе си и по пълномощие от другарите си офицери от Софийския гарнизон обявявам Ви дуел, като при това ви съобщавам, че за секунданти съм избрал майор Бананов и ротмистър Анастасов. Умолявате се в срок двадесет и четири (24) часа да назначите свои пълномощници, които да се срещнат и пристъпят към изпълнение на възложената им мисия.

Подпоручик от 3 Конний на Нейно Имп. Величество Вел. Кн. Мария Павловна полк Мусевич-Бориков.
(Улица "Раковский" № 112.)
Ст. София,
31 март 1908 г.

Ангел Киселов се оказва кисел плод за кавалериста. За разлика от колегите си той без колебание поема хвърлената ръкавица. Родом от Свищов, Киселов е завършил висше търговско образование в Швейцария и Русия. Участва в Балканската и Първата световна война. Кавалер е на два кръста за храброст. Неговото оръжие е перото, но не се отказва и от езика на оръжието.
За свои секунданти новинарят кани проф. Георги Данаилов и д-р Никола Червениванов. Като вижда обаче, че работата е дебела, докторът се оттегля. Мястото му заема д-р Тодор Янков.

Ангел Киселов

Секундантите се съсредоточават върху наръчника "Правилата на дуела", немски превод от 1896 г. Доверениците на журналиста предлагат схватката да стане с пистолети, защото Киселов е добър стрелец. Офицерите настояват за хладно оръжие, тъй като Бориков минавал за сръчен фехтовач. В крайна сметка е постигнато съгласие по формулата "Дуел със сабли без мушкание".

Върховете на две шашки австрийска направа са притъпени. Приготвен е карболов разтвор да бъдат дезинфекцирани. Точно метър ще е разстоянието между оръжието на съперниците. Ще присъства един санитарен капитан. Най-сетне е уточнен денят, часът и мястото на двубоя.

Призори на 6 април 1908 година двете страни се срещат на Слатинския редут зад Военното училище. Александър Мусевич-Бориков е спокоен, Ангел Киселов – също. Бяла роза краси ревера на пардесюто му.

Жребий посочва местата на противниците. Друг жребий определя коя сабя в чия десница ще бъде. Сетне са припомнени по-важните пасажи от "Правилата на дуела". Съгласно тях е направено последно предложение за помирение. Бориков отказва, Киселов – също.

Тогава секундантите заемат местата си. Майор Паун Бананов дава знак и остриетата се кръстосват.

Офицерът напада, журналистът се брани. Бориков люто напада, Киселов героично се брани. Замах, свистене, звън на стомана. Пак замах, пак свистене и отново звън режат утринната тишина. Няма шега: Честта или животът!

В разгара на схватката Киселов пада, но Бориков великодушно му дава възможност да се изправи. Майсторски удар в корема отново поваля редактора. Секундантите и лекарят не констатират рана – двубоят продължава.

След един рикошет офицерската сабя закача леко лицето на Киселов, отправя се към гърдите и среща лявата му ръка.

Острието прерязва ръкавицата и потъва в мускула над крайните два пръста. Пътечка от кръв обагря тревата. Измива оскърблението, лепнато на пагона.

"Е, ще пишеш ли пак против армията, господин Киселов?", пита подпоручикът. "Ще пиша, когато трябва, защото доказах, че съм рицар!", отвръща журналистът. Двамата си стискат ръцете. Киселов вади розата от петлицата и я подава на Бориков.

"С кръв си добихме правото да критикуваме – право, което законите на конституционна България не ни гарантират при министерствуването на генерал Николаев", пише след схватката Ангел Киселов. Дуелната "епидемия" не отминава и Данаил Николаев. Понеже покровителства своите офицери, гражданинът Атанас Раздолов го кани да се гърмят с манлихерови пушки, а при неуспех да се нападнат "на нож".

Този живописен двубой пропада заедно с другите обявени дуели. Единствен Ангел Киселов се разписва с кръвта си в смутната хроника на 1908 година. И въпреки, че Бориков получава удовлетворение във войската остава неприязън към пишещото братство.

Когато следната 1909 г. е организирано армейско конно състезание, един от офицерските жребци носи името Редактор. Сред ездачите е и подпоручик Александър Мусевич-Бориков.