За двойните стандарти в българската икономика

„Лукойл България“ е гигантско предприятие. Дава работа на много хора, структуроопределящо е за българската икономика. Компанията е дъщерна на руската „Лукойл“, която е втората по големина руска компания (след „Газпром“). „Лукойл“ приватизира най-голямата рафинерия на Балканите край Бургас и се превърна в маркет-мейкъра на пазара на горива в България и региона. През годините „Лукойл“ е била обект на много критики - за невнасяне на данъци, монопол и какво ли още не. Далеч съм от мисълта, че „Лукойл“ е „враг номер едно на тутраканската селищна система“, но е безспорно, че гледайки цените по бензиностанциите там върви някакъв процес, който е, да речем, странен.

В момента цената на петрола е сходна, да не кажем идентична, с цената на петрола спрямо преди година. Само че тогава горивата по бензиностанциите бяха два и малко лева на литър. В момента са три и много лева на литър. Как става така? Как се случва така че петролът е евтин, но горивата са скъпи? Всъщност горивата не са просто скъпи, а са непосилно скъпи. Това пречи на обикновените хора и бизнесите и създава тежък инфлационен натиск върху икономиката на страната. В момента цената на българския дизел и на немския дизел са напълно сравними. Немската икономика, която е несравнима с нашенската функционира в пазарно състояние на сходни цени с тези на нашите. Това, което наблюдаваме на бензиноколонката е просто необяснимо. За него просто няма логично и членоразделно.

Най-честият аргумент, който чуваме публично е, че „Лукойл“ поддържа доставните цени до бензиностанциите високи, защото сега продават горива от петрол, купен на високите цени. Това е напълно невалиден аргумент. Само който не знае как работи пазарният принцип на „средна цена“, може да вярва, че това е вярно. Като търгуваш със стоки не е важно на какви пари си купил точно тая конкретна стока (литър гориво, килограм желязо или брои краставици). Единственото важно е каква ти е средната цена за период (месечен, тримесечен, шестмесечен, годишен, все едно). Далеч съм от мисълта, че „Лукойл“ не може да си сметне средна цена. Другият чест аргумент е, че сега токът е по-скъп и това прави производствените процеси по-скъпи. Това е така, няма спор. Но има един важен щрих, който трябва да се отбележи - има редица компании, които в условията на бурна конкуренция, съумяват да разпръснат по-високия разход като оптимизират процесите си и дейността си. Въпрос на управленски нюх.

И за да не съм голословен, ето един пример. „Аурубис България“ в Пирдоп е гигантско предприятие. Немската компания-майка инвестира в българското Средногорие множество торби с пари. Остави, че е едно от най-големите предприятия в държавата, но това е повод да ни има на производителната карта на света. „Аурубис България“ е перлата в короната на немската компания. Буквално е най-големият производител на мед в Източна Европа. Буквално цяла Източна Европа, Северна Африка и Близкия изток предават мед в България, а компанията произвежда мед за цял свят. За последните две години и нещо производителните разходи на „Аурубис“ не са се повишили значително. Знам, защото имам дългогодишен поглед върху рециклиращия бранш и съм достатъчно наясно с процесите. Всички компании от този мащаб прехвърлят преработвателния разход върху доставчиците си и като човек, който знае кое колко струва в сектора казвам отговорно - „Аурубис България“ се управлява умно и ловко и съумява да не товари клиентите си с големи разходи. Как го прави, ще питате тях. Но е факт.

Двете компании са в преработвателен бранш. И двете търгуват със стоки. И двете са гигантски. И двете имат огромни разходи за електричество и режийни. И двете са чуждестранни. И двете са важни за България. Едната е немска и мениджмънтът u успява да я управлява по начин, който първо е печеливш, а второ е щадящ към клиентите u. Втората обаче е руска и при цена на петрола идентична с миналогодишната продава на клиентите си гориво с 30-40 процента по-скъпо. Като им видиш собствеността е възможно да си обясним частично тази дисперсия. Но не може само лошия мениджмънт да е единственото обяснение в случая. Има и друго, особено ако сложим в уравнението, че „Лукойл“ произвежда петрол основно от руския сорт „Уралс“, който е с 35-40 долара по-евтин от WTI или Brent. Какво излиза накрая? Руската компания произвежда горива от руски петрол, който е много под пазара и вместо цената да е около и под два лева, тя гони четири. Къде са тия пари? Къде отиват?

Да не се окаже накрая, че България, при все уж ястребовата u позиция, май финансира руската икономика и оттам украинското фиаско на Кремъл? Не казвам, че е така. Но трябва да се изследва темата. Ясно, бързо и категорично. Ние не сме крепостни селяни на „Лукойл“ или на която и да е било компания. България е суверенна държава, която трябва на първо място да се грижи за гражданите си. Да видим ще има ли време парламентът или друга институция да подхванат темата, защото иначе остава едно горчиво усещане в устата - един вид управляващите се тупат в гърдите пред американските партньори какви сме остриета срещу Русия и как гоним де-що видяхме рускоговорящи готвачки и шофьори, ама същевременно се правим на приятно разсеяни, че една руска компания продава горива на значително надпазарна цена. Прочее, твърдението, че въпросната руска компания не е единствената у нас в сферата също е със съмнителна аргументативна тежест. Може и да не са единствената, но както те самите пишат на сайта си - те са лидер на пазара. А както е известно, когато лидерът държи една цена, по-малките играчи се съобразяват. С което, прочее, антимонополното и антикартелно законодателство и институции са се занимавали многократно, но това е друга тема.

У нас, забелязвам, има един особен двоен аршин. Има компании, на които държавата основно им пречи, има и такива, на които основно им се помага. Използват се всякакви измислени геополитически аргументи, които често са смокинов лист за обикновена корупция. Не казвам, че случая с „Лукойл“ е такъв непременно. Но е меко казано странен. И трябва да бъде проучен. В този смисъл е доста срамно, че се намериха партии в парламента, които гласуваха „Против“ създаването на парламентарна комисия по темата. Най-любопитното е, че това са основно управляващи партии - ПП, БСП и ДБ. Имат ли какво да крият по темата? На кого му пречи да изясним тези важни въпроси? Въпроси, които бъркат в джобовете на всички ни? Дали няма да се окаже, че разпадналата се управленска конфигурация има от какво да се срамува или страхува по темата? Не знам. Но истината има едно много упорито качество - все намира как да излезе наяве.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари