Кинология

Как се изработват условни рефлекси

Вкусовопоощрителен, механичен, контрастен, подражателен

Безусловните дразнители предизвикват кучето да проявява безусловни рефлекси. Например всеки нов звук, мирис или нов предмет кара животното да проявява ориентировъчен рефлекс, т.е. да се ослуша, да помирише или да огледа новия предмет. Дразнител, който влияе физически и предизвиква усещане за болка, принуждава кучето да прояви отбранителен рефлекс, т.е. действие, насочено към самоотбрана в активна форма /нападение/ или в пасивна форма /спасяване чрез бягство/. Дразнител отвътре на организма, като например липса на хранителни вещества, кара кучето да прояви рефлекс за хранене.

Условните дразнители пък оказват въздействие на кучето да прояви условни рефлекси, които е придобило в процеса на своя живот. Условен дразнител по време на тренировката е, например сигналът на дресьора. Възпитанието и дресировката на кучето се свежда до изработване на условни рефлекси. Това зависи главно от типа на нервната му система, от възрастта. При кучето от 6 месеца до 2 години навиците се създават по-бързо и по-лесно, отколкото при възрастните екземпляри. Изработването им се ускорява и когато дресьорът общува постоянно с животното.

При дресировката на кучето могат да се приложат различни начини за създаване на условни рефлекси: вкусовопоощрителен, механичен, контрастен, подражателен. Всеки от тях има свои положителни и отрицателни страни. Прилагането на един или друг метод зависи от редица обстоятелства - от способността на кучето, от характера му.

Мечка - людоед

Какво се случило преди години в руската тайга? Един ден мечка нападнала трима риболовци. Двама от тях, захвърляйки всичко, побягнали, накъдето им видят очите. Третият, грабвайки кошчето с риба, се хвърлил във водата. Хищникът моментално го настигнал, изкарал го на брега и го разкъсал. На следващия ден в същия район по една пътечка спокойно си вървели други двама въдичари, които не знаели за инцидента. Звярът пропуснал хората и изотзад се хвърлил на един от тях.

Докато мечката се занимавала с жертвата си, другият човек успял да избяга и да съобщи за случилото се на властите. Шест души се качили в моторни лодки и веднага дошли на местопроизшествието. Хищникът си седял спокойно, не тръгнал да бяга, даже допуснал групата на 40 метра от себе си. В стомаха му били открити остатъци от хора...

В търсене на храна

Черноморската риба барбун по цяла нощ плува и търси храна. Проверява всяка дупка и вдлъбнатина по дъното, претърсва купчината камъни, завира се сред гъстата водна растителност. На едно място ще намери морски червей или мекотело, на друго ще улови морско раче или попче.

Есетрата също като барбуна претърсва за храна по дъното. Възрастната риба има нужда от голяма количество храна, защото тежи понякога 80 и повече килограма. Тази храна е доста разнообразна. Тя се състои от различни ларви, мамарци, морски червеи, мекотели, криви раци и някои риби - попчета и килка.

Сепията намира храната си, като непрекъснато претърсва дъното. Тя се храни главно със скариди, но те също хитруват. Великолепно се маскират с цвета на дъното и освен това с помощта на мустачките покриват гърба си с тънък слой пясък и е трудно да се разпознаят. Когато тръгва на лов, сепията плува бавно на няколко сантиметра от дъното и често изхвърля от мантията си струя вода, насочена надолу и напред. Струята измива пясъка от гърба на скаридата и тя отново се старае да натрупа защитния слой. Но сепията забелязва движенията й,  бързо изхвърля напред пипалата си, покрити със смукала, и сграбчва скаридата.

Опашка – двигател

При движението на животните във водата активно участва и опашката. Безспорно най-мощна е опашката на кита. Опашката на кашалота е широка до 5 метра, а на гренландския кит - до 8 метра. Тези огромни животни не биха имали полза от по - малки опашки. Опашките на китовете са разположени не вертикално, както при рибите, а хоризонтално. Това е обяснимо. Китовете дишат атмосферен въздух, а търсят храната си на голяма дълбочина - понякога на стотици метри. За изминаване на този дълъг път е нужно време и китът не бива да се бави, за да може да осигури храната си. Въпреки, че белият му дроб е много голям, запасът от въздух в него е ограничен и му стига за около половин час. Именно хоризонтално разположената опашка помага на кита бързо да се спуска надълбоко, да намери храна и своевременно да се издигне на повърхността, за да поеме въздух.

Рибите плуват, като вълнообразно извиват телата си, а перките на опашката играят спомагателна роля. Завоите на ляво и надясно обаче се управляват само от опашката. Тя играе ролята на много чувствително кормило, чрез което рибата сменя изключително бързо посоката на движение.

Рибите имат опашки с най-различна форма. Обикновено ги разделят на три типа. Най-често се срещат опашки с еднаква горна и долна част. Такива са опашките на костура, щуката, тона и на много други сладководни и морски риби. При акулите и есетровите риби горната част на опашката е по–дълга - тази форма улеснява издигането на рибата на повърхността. При летящата риба, обратно, долната част на опашната перка е по-дълга от горната - такава опашка помага на рибата да се спуска надолу.