„…всяка човешка смърт ме намалява,
аз съм част от цялото човечество;
затова недей да питаш за кого бие камбаната:
камбаната бие за теб … „
Джон Дън, из „За кого бие камбаната“
На 6 декември 2021 г., Никулден, в България се случи нещо, което може би не се беше случвало от есента на 1944 г. насам, или поне откакто мракобесните времена, които наричаме „комунизъм“, уж си отидоха завинаги. Властта нахлу и запечата редакцията на вестник „Труд“ – частна, независима и опозиционно настроена медия. Не, ще кажат някои– властта влезе в собствения си имот, за да си го вземе обратно от некоректен наемател. Дори така да е, тъй като се касае за изпълнителната власт: министерство, областна управа и полиция, едно е сигурно – че става дума за ненадлежната власт, за власт, която по закон няма такива правомощия.
У нас единственият орган, оправомощен да „нахлува“ (техническият термин е „извършване на въвод във владение“) е съдебният изпълнител (който нека не забравяме, че може и да е държавен, не само ЧСИ), но само въз основа на подлежащ на изпълнение съдебен акт. А от репортажа в новините на БНТ (единствено) разбрахме, че се „чака заповед от съда утре“ (т.е. днес, 7 декември). Сиреч в деня на рейда такъв съдебен акт не е имало. Оттук отиваме единствено в посоката на чл.323 от Наказателния кодекс, в чиято алинея 1 е описано престъплението самоуправство по следния начин (бележките без курсив в скоби са мои):
„Който самоволно, не по установения от закона ред (вече посочихме, че установеният в закона ред не е спазен, при това очевидно), осъществи едно оспорвано от другиго (че оспорване има също е очевидно) свое или чуждо действително или предполагаемо право (забележете!: докато в случая твърдяното от властта право е само предполагаемо, тъй като явно не е признато с влязло в сила съдебно решение, престъпно е да осъществяваш самоволно дори и действително признатото ти от съда право!), се наказва в немаловажни случаи(липсата на маловажност също намирам за очевидна – да обера ябълката на съседа, която претендирам да е моя, това може би би минало за маловажно, но не е сигурно) с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева. Алинея пета гласи: „Когато деянието по ал.1 е осъществено чрез сила или заплаха, наказанието е лишаване от свобода до шест години. – т.е. престъплението става тежко.
Това е де юре и де факто, нека всеки сам си вади изводите за добрите намерения на носителите на промяната, които продължават на всяка крачка да имат сериозни затруднения със законността на действията си. И като не забравяме, че промяната не е винаги само към добро.
Най-страшното във случая „Труд“ от всичко обаче, не е злоупотребата с власт, нарушението на закона и дори евентуалното извършване на описаното престъпление. Много по-страшна е вялата реакция на другите свободни и независими медии. Единствената власт на медиите е тази, която те имат над общественото мнение. Съответно единственото им средство за защита срещу посегателство е всеобщото осъждане, навременна и адекватна реакция и пълна солидарност помежду им. В противен случай, и това е азбучно христоматийно правило на тоталитарните режими, изключително добре описано от Солженицин още в първата част на „Архипелаг ГУЛаг“, а и във „Фашизмът“ на Желю Желев, медиите нямат никакъв шанс, те ще бъдат неизбежно унищожени, една по една – до една и до крак.
Преди години, когато Комисията за финансов надзор (КФН) наложи поредица глоби срещу издателя на в. „Капитал“, „Капитал Daily“ и електронното издание „Дневник“ заради нарушение на законодателството срещу пазарните манипулации, всички скочиха. Тогава действията на КФН бяха определени като посегателство срещу свободата на словото. Новината не просто беше отразена от всички медии, а последваха защитни статии в доста от тях: „репресия“, „смразяващ ефект на цензурата“, „натиск срещу журналистите“ – това бяха само част от заглавията. Намесиха се редица международни организации, в това число и комисарят по човешките права към Съвета на Европа, които нарекоха случилото се недопустимо.
За момента официално позиция по казуса „Труд“ заеха единствено от ГЕРБ-СДС, а от непарламентарно представените партии – някои бивши депутати от ВМРО. Извън политическите сили, позиция зае така наречената Асоциация на европейските журналисти (АЕЖ). Без да имаме никаква представа кои и какви точно журналисти асоциира тази организация, ще я познаем по делата ѝ. Влизайки в ролята на прасетата от романа на Оруел „Животинската ферма“, за „европейските журналисти“ всички животни са равни, но някои от тях, например онези от кръга „Капитал“, са по-равни от другите. Докато „нашите“ животни са неприкосновени свещени крави, становището на АЕЖ относно „Труд“ е пълно с такава ненавист и злорадо назидание на „врага“, че човек почва да се чуди за асоциация на журналистите от „Фьолкишер Беобахтер“[1] или от „Комсомолская правда“ ли става дума? Ta, когато ставаше дума за кръга „Капитал“, тогава АЕЖ излезе с позиция, в която каза, че изразява безпокойствие за процес, в който собственик на български медии можело да бъде осъден на затвор за изразено мнение. Какво мисли днес АЕЖ за случая с „Труд”? Прекратяването на привилегиите „не може да се разглежда като заплаха за свободата на словото, а напротив, това е условие за справедливо третиране на медийния сектор”.
На полето на чистото новинарство повече от притеснително е, че единствено телевизия „Нова“ намери за добре да включи в централната си новинарска емисия рейда срещу своите колеги от „Труд“ като втора новина, както в началните анонси, така и в същинската част на предаването. БНТ също добави случая в анонсите, и макар и по-късно в емисията, все пак със сравнително добър репортаж, съдържащ важна информация. Потресаващо е обаче поведението на бТВ, които не само, че не направиха анонс, а репортажът им започва директно с позицията на държавната власт, казана като самата света истина, и включваше само едно напълно извадено от всякакъв контекст изказване на Петьо Блъсков, което обаче само изглежда като признание, а реално всъщност не е. Как да не се запита човек има ли връзка между факта, че редакцията на бТВ също е под наем в държавен имот, при това на същото ведомство, и начина, по който отразиха нахлуването в редакцията на в. „Труд“? Страх ли ги е телевизонерите да не споделят съдбата на своите колеги печатари, та затова лекичко раболепничат? И да не ги е страх, и да е обикновено слагачество на новата власт, би трябвало поне да бъдат притеснени, защото не само те, утре всеки един може да е следващият. Именно и затова стандартът на реакцията спрямо всяко властово посегателство, следва по необходимост да е един и същ. Ако когато КФН налага глоби, това е натиск срещу свободата на словото, то случилото се в редакцията на в. „Труд“ е директно и абсолютно насилствено цензуриране на цяла медия. Всяка друга интерпретация е двоен стандарт, в който нашите животни са по-равни от другите.
Истината за медиите е, че всяка една е част от онова пространство, в което вирее и без което не може свободата на словото. Всяко посегателство, всяко унищожаване на която и да е медия, неминуемо го намалява за всички. Ах, защо тези медии са тъй склонни да забравят, че забие ли камбаната за една, камбаната бие за всички тях!
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш