Липсват им идеи и способност за самостоятелно обществено присъствие

Левите хора не припознаха „Левицата“ за алтернатива, няма и да я припознаят

Един от важните резултати от тези избори е точката, която левите избиратели сложиха на битката между т.нар. „вътрешна опозиция“ в БСП и самата БСП. Общият провал на Корнелия Нинова е факт – БСП се превърна в малка партия без особено значение за политическите процеси. Но от гледище на вътрешните котерийни борби в лявото пространство Нинова определено има основания за задоволство.

Това е така, защото тотално надигра и маргинализира вътрешната си опозиция, а когато голяма част от тази опозиция явно или полугласно се включи във фанфарно обявената коалиция „Левицата“, не само успя да се задържи на повърхността, но и не позволи сериозен електорален теч към нея. Всъщност само политически дилетанти или скъсали с действителоността функционери може да са очаквали, че въпросната „Левица“ ще влезе в Парламента и така ще стане лява алтернатива на БСП. 

Не защото там няма сериозни фигури, като един Румен Петков, например. Но защото голямата част от явилите се на тези избори като „Левица“ са нищо повече от продукт на дългогодищната отрицателна кадрова селекция в БСП, започнала още от комунистическата номенклатура. 

Досегашното им участие в политиката е изцяло на гърба на електоралната инерция, която все още (но не задълго) носи тази партия по течението. Да сте чули някой от тях да е общественик или експерт със самостоятелна тежест в обществото? Да е направил нещо значимо или пък гласът му да се чува в някакъв сегмент на публичното пространство извън БСП, без БСП или въпреки БСП? Няма и да чуете. 

Но по правило докато се подвизават като сивкава партийна номенклатура в БСП, всички те (и тези, които останаха, и тези, които напуснаха) решават, че са големи „политици“ и още по-големи „лидери“. 

Без да си дават сметка, че доколкото партийната маса ги харесва, това е само защото носят партийната петолъчка на чело. Вън от това не разполагат със съществена политическа и обществена тежест. Измамната самооценка обаче ги кара да вярват, че са носители на сериозен политически заряд и с по няколко общи лафа за „левите идеи“, тежки русофилски въздишки и апаратно мрънкане тип „Жаблянов“ ще трогнат някого. 

Няма да трогнат – такива с лопата да ги ринеш в самата БСП. Липсват им идеи, липсва им способност за самостоятелно и генериращо влияние обществено присъствие и политическо действие. Затова левите хора не припознаха „Левицата“ за лява алтернатива. Няма и да я припознаят. „Приземяване, приземяване, приземяване“, казваше техния вожд Тодор Живков.