В последните дни, наред с всички други кризи и скандали в държавата, се развива един тъжен сюжет в Народния театър „Иван Вазов“. Свързан с обидните и заплашителните надписи на вратата на кабинета на заместник-директора на културната институция Велислава Кръстева. Обиди и заплахи поради политически възгледи и доскорошна работа за Движението за права и свободи.

Да напомним, че ДПС е легитимна българска политическа партия. Тя е представена в Народното събрание на Република България и в Европейския парламент. 

Питаме се как щяха да се посрещнат подобни грозни надписи и език на омразата в САЩ или в други държави от ЕС особено когато са отправени към жена, а контекстът им е етнически насочен!? Там за подобни прояви има тежко обществено порицание, съдебни искове и наказания, а у нас извършителят им е героизиран от българските уж либерални, десни медии, прикриващи се зад някакви евро-атлантически ценности!

Много тъжно е също, че ресорният министър проф. Велислав Минеков небрежно подхвърли, че не било хубаво, че в Театъра работили хора от всички партии - от ГЕРБ, от ДСБ, от ДПС, пък директорът бил... „малко БКП - малко БСП“. Нищо, че същият директор Васил Василев към 1989 г. е бил само на 13 години и няма как да е от „БКП“!

И откъде иде тази неприкрита снизходителност на Минеков към онова време на БКП, щом и неговият собствен баща бе член на тази партия от 1959 г., бе два мандата народен представител с листата именно на БКП, бе професор, ректор, първи заместник-председател на Съюза на художниците, автор на десетки големи паметници, които заслужено са в златния фонд на българското скулптурно изкуство от социалистическия период, а именно десните т. нар. демократи обругаваха творчеството на проф. Величко Минеков и зоват за рушене на паметници.

Нима проф. Минеков като министър на културата прилага в работата си отречени методи на „намеса отгоре“ по отношение на уникална институция, каквато е Народният театър. Недоумяваме!

И едва ли е успокоение, че в културните ни институции на „наши“ и „ваши“ се делим не от вчера (кой не помни Алеко-Константиновия Бай Ганьо Балкански?). Затова, ако сме българи, нека днес на висок глас да кажем: Долу ръцете от Народния театър! Нека да оставим опитните управленци и посветени творци да работят и да ги съдим по делата им. Нека не се подвеждаме от надписите на странни хора, придобили „смелост“ в тъмни доби, които драскат по стените на Храма на Мелпомена за да подхранват безпросветната възбуда на тиражиращите ги жълти медии.

*От фейсбук, със съкращения