Трябва сериозно да се помисли за дебелата сянка, която пада върху повечето проблеми във войската

Представете си, че тези дни за празника на Сухопътни войски - 19 ноември, стане чудо и на плаца на 61-а механизирана бригада в Карлово се струпат 150 нови бойни бронирани машини за пехотата.

Модернизационният проект ще бъде реализиран, но, както казва командирът на най-многочисления ни вид въоръжена сила, този успех ще реши 50-60 процента от проблемите на бригадата. И само 30-40 процента от въпросите на Сухопътните войски. Другите остават.

Едва ли трупането на проблеми с годините може да бъде изринато с един замах от министъра на отбраната Красимир Кракачанов, колкото и да му се иска това! Сиянието на проекта, обаче, може и като че ли вече заслепява политиците, които трябва да дадат рамо на политическото и военното ръководство на армията. И да решат, че с гласуването на т. нар. проект за инвестиционен разход за оборудването на няколко батальона бойни групи са си изпълнили дълга към Въоръжените сили и отбраната като цяло. Впрочем, същото се отнася и за авиацията, и флота. И там започва да звучи тревожно констатацията, че сиянието на осем изтребителя и два модулни патрулни кораба хвърля дебела сянка, под която остават например, 70 процента от проблемите.

Но да се върнем на Сухопътни войски. Те ще бъдат щастливи, ако с новия бюджет задържат недокомплекта от личен състав на нивото на тази година. Т.е. 20-25 процента, което не би трябвало да бъде успокоително за тези, които гласуват бюджета. Няма шанс за отлепване от дъното. И хиляда машини да имаме, те ще си стоят на плаца на бригадата, защото шофьорът в една фирма взема доста повече от механик-водача. Абсурдно е да искаш умело управление и качествено обслужване на толкова скъпа покупка и да плащаш за тези знания, умения и отговорност малко над минималната работна заплата за страната. А техниката, очевидно не е да краси войсковите райони, а да се използва за повишаване на бойните способности на Сухопътни войски, което отдавна не се е случвало. Благодарение на героизма в мирно време на хората с пагони, те поне се задържат на едно равнище. Но до кога ще издържат самите хора при това нечовешко натоварване, е друг въпрос за политиците.

Все пак хубавото е, че този проект най-после премина многогодишния криволичещ път от военната експертиза до политическото ръководство на Министерството на отбраната и, както е по закон, очаква санкцията на правителството и парламента. За този празник, очевидно, няма да имаме 150 машини, но ще бъде успех, ако за следващия, т.е. след една година, има договор. И тук обаче се прокрадва нещо, което би могло да предизвика временна парламентарна комисия от рода на тази, която върна проекта за изтребителя в Министерството на отбраната. Вече стана ясно, че в проекта за инвестиционен разход е записано предложението на Борда за управление на проекта, което е за придобиване на нови отбранителни продукти, произведени с участието на български фирми, които след това да осигуряват и осъществяват пълна логистична поддръжка за целия жизнен цикъл на техниката и оборудването. Също така стана ясно, че се разглежда и втори вариант, който не е предложен от споменатия борд. Изпълнението на проекта да се извършва от една водеща фирма от отбранителната промишленост, която да осигурява целия процес по сключването на договори с външни фирми или с подизпълнители. Предстои да видим какво ще влезе като проект за решение в Народното събрание.

При всички случаи проектът е тотално закъснял. Пари за него в гласувания вече на първо четене бюджет за 2018 г. не се предвиждат. А можеше, ако беше внесен в парламента и гласуван преди няколко месеца. Наред с всички останали проблеми се наложи да чака и докладът на временната парламентарна комисия за изтребителите, за да разбере накъде ще върви модернизацията на цялата армия. Точно тази комисия каза много правилно и народното представителство гласува, че трите проекта трябва да вървят заедно. Само че го направи тогава, когато финансовият министър вече беше сметнал парите за отбрана. И сега ще започнат нови сметки колко да се вземе от самолетите и корабите, за да се даде за бойните машини. При министър Владислав Горанов това не е много сигурно. А за сиянието на големите проекти, които хвърлят дебела сянка върху проблемите във войската, трябва да се помисли доста сериозно.

Бойни машини, но не само за красота

За бюджета очаквам да бъде адекватен на задачите, които са възложени на Българската армия и в частност на Сухопътни войски, казва генерал-майор Михаил Попов. Като командир на Сухопътни войски, продължава той, не искам бойни машини като самоцел. И защото ще изглеждаме красиво в тях. Искам бойни машини, подчертава командирът, за да могат Сухопътни войски да изпълняват възложените им задачи.