Недвижимите имоти са най-популярното решение за предпазване от инфлацията

Понижението на печалбите води до опити за свиване на разходите за труд чрез намаляване на работните места и на заплатите

Банките са добре капитализирани

Българската народна банка оповести данните за банковата система през първите шест месеца на годината. Продължава подготовката за очакваното забавяне на икономическата активност и според разполагаемите данни банките са добре капитализирани и силно ликвидни. Освен това те успяват да подобрят качеството на портфейлите си като понижават обема и относителния дял на необслужваните кредити.

Според данните от експресната оценка на Евростат брутният вътрешен продукт и в еврозоната, и в Европейския съюз се повишава с 4% на годишна база през второто тримесечие на 2022 г. и се забавя спрямо предходните 2 тримесечия. Най-нисък растеж в еврозоната се регистрира в най-голямата икономика - Германия, за която имаше опасения, че още през този период ще реализира свиване. Високите енергийни цени, невъзможността за обезпечаване на доставките на природен газ и повишаването на основните лихвени проценти от Европейската централна банка като средство за борба с ускоряващата се инфлация ще допринесат за забавяне на икономическата активност, затягане на кредитните условия и загуба на работни места.

Кредитен портфейл

След рекордните изменения, реализирани през първото тримесечие на 2022 г., през второто е налице успокояване на пазара. Размерът на брутните кредити и аванси нараства с приблизително 2 млрд. лв. спрямо предходното тримесечие, докато на годишна база увеличението е със 7,7 млрд. лв. Най-съществен принос за тримесечните изменения имат кредитите за домакинствата, които се увеличават с 1,46 млрд. лв., от които приблизително 0,69 млрд. лв. са кредити, обезпечени с недвижим имот, и 0,75 млрд. лв. потребителски кредити.

Кредитите за нефинансовите предприятия се увеличават с 0,58 млрд. лв. през съответното тримесечие. За сравнение - нарастването през предходното тримесечие е 1,82 млрд. лв. Всъщност повишаването на цените на производител продължава да се ускорява, но естествено не може да бъде прехвърлено толкова бързо към цените на крайните продукти. За някои бизнеси това представлява сериозно предизвикателство и потиска производството им.

Търсенето и отпускането на кредити обаче зависи най-вече от очакванията за бъдещето. Забавянето на европейските икономики, които представляват най-важните дестинации за българския износ, ще намали значително външното търсене и ще повлияе негативно върху експортния сектор, който понастоящем реализира рекордно високи растежи. Наред с несигурността относно цените на ресурси и суровини и в по-малка степен породената от политическите фактори логично ще доведат до забавяне към края на годината.

При кредитите за домакинствата и по-конкретно обезпечените с жилищни имоти такива, обаче нарастването през второто тримесечие е рекордно високо и изпреварва резултатите от първото. Това е свързано и с трансмисионния механизъм при влошаване на икономическата конюнктура - първо се засягат предприятията и собствениците им и след това мениджърите и работниците. Така оборотите и печалбата се понижават и това води след това до опити за намаляване на разходите за труд, което най-често се случва чрез намаляване на броя работни места и в по-малка степен чрез понижаване на работните заплати.

Последното обаче засяга пряко доходите от труд и оттам възможностите за обслужване на получените заеми от банките. От друга страна силен стимул при жилищните кредити е високата инфлация в страната. Покупката на недвижими имоти представлява най-популярното решение сред населението за предпазване от инфлацията. Тук по-чести са случаите на покупка с инвестиционна цел отколкото за жилищни нужди, тъй като и цените на жилищата понастоящем са неустойчиво високи, което ги прави поносими за относително малък дял от населението.

Брокерите на недвижими имоти все още успяват да убедят клиентите си, че цените на жилищата ще продължат да нарастват и настоящият момент е най-подходящ за покупка, защото скоро цените ще са още по-високи и заедно с това лихвените проценти по кредитите ще започнат да нарастват и да увеличат размера на погасителните вноски по кредитите. Освен това целта за вече започнали сделки е била те да приключат преди започването на високия туристически сезон.

Значителен растеж се отбелязва и при получените от банките депозити. На годишна база те нарастват с приблизително 12,4 млрд. лв. въпреки нулевите лихвени проценти по депозитите на домакинствата и отрицателните при някои депозити на нефинансови предприятия. През последните месеци депозитите не бяха подходящо средство за защита от инфлацията, като нормата на възвръщаемост беше силно негативна в реално изражение. Въпреки това идеята при тях беше парите да се съхраняват в банката, за да бъдат защитени от възможността за противозаконно отнемане чрез кражба или грабеж.

Данните от отчета за приходите и разходите показват значително по-голямо повишаване на приходите от лихви (147,2 млн. лв.) спрямо разходите за лихви (28,4 млн. лв.). Аналогична е ситуацията при приходите от такси и комисиони, които се увеличават повече (със 156,5 млн. лв.) спрямо разходите за тези позиции (32,3 млн. лв.). Заедно с увеличените приходи от дивиденти това допринася за достигане на нетен оперативен доход в размер 2,56 млрд. лв. при 2,18 млрд. лв. към края на юни. Широко прилагана практика за банковата система през последните години е да компенсира относително ниските приходи от лихви с по-високи приходи от такси и комисиони.

Административните разходи също се увеличават, но темпът им на растеж изостава от този на нетния оперативен доход. Така нетната печалба на банковата система към края второто тримесечие на 2022 г. надхвърля 1 млрд. лв. и се повишава с 54% на годишна база. Това логично води и до подобряване на показателите за рентабилност. Така възвръщаемостта на активите се повишава до 0,72% при 0,51% в края на юни 2021 г. докато възвръщаемостта на собствения капитал е 6,2% при 4,1% година преди това.

Необслужваните кредити

В условията на относително бърза кредитна експанзия понижаването на относителния дял на необслужваните кредити е обичайно явление. Математическото обяснение е, че се увеличава знаменателят, докато промяната на числителя изисква повече време, тъй като при отпускането си кредитът по дефиниция е обслужван. Необходимо е да се регистрира влошаване във финансовото състояние на длъжника или той да пропусне падежа на вноска, за да започне да се отчита кредитът като проблемен. В случая обаче обемът на необслужваните кредити в абсолютно изражение също се понижава и то с повече от 800 млн. лв. на годишна база. Така относителният им дял спрямо брутните кредити и аванси се понижава до 5,2% при 6,7% година по-рано.

Подобрение на това съотношение се наблюдава при всички категории. Най-съществено е то при кредитите за нефинансовите предприятия, където традиционно и необслужваните кредити са най-голям дял. Към края на юни 2022 г. този дял е 6,9% при 9,2% за аналогичния период на 2021 г. Качеството на кредитните портфейли за домакинствата също се подобрява като принос за това имат и обезпечените с жилищни имоти, и потребителските кредити. Така делът на необслужваните кредити за домакинствата се понижава до 5,2% при 6,8% през предходната година.

Освен това се увеличава относителният дял на покритите с обезценки (специфични провизии) необслужвани кредити. По този начин банките се подготвят за неблагоприятните обстоятелства, които предстоят. Разбира се, мащабът на това влошаване е труден за прогнозиране предвид натрупваните през продължителен период от време дисбаланси, възникващи от несъответствието между реални спестявания и създадени пари, в резултат от които възникват погрешни стимули за инвестиции и потребление и оттам се създава неустойчив икономически растеж. Всъщност натрупаните през периода на прекомерна парична и фискална експанзия грешки е необходимо да се коригират и това се случва чрез ликвидация на инвестиции и пренасочването на ресурсите към най-продуктивната им употреба, заедно с връщането на потреблението към по-устойчиви (и по-умерени) равнища.

Като цяло наличните данни показват понастоящем стабилността на банковата система и протичане на подготовка за справяне с предстоящите неблагоприятни събития. Един от най-важните елементи при такава подготовка е осигуряването на повече собствен капитал. В това отношение обаче членството в Банковия съюз чрез механизма за тясно сътрудничество вече влияе, но не по желания начин. БНБ вече не може да възпира кредитните институции чрез своята регулаторна политика да разпределят дивиденти към банките-майки. Тоест в конкретния случай въздействието е по-скоро негативно, тъй като допринася фактически за декапитализиране на някои банки.

Банките е необходимо да продължат да поддържат високи нива на ликвидност и значително по-високи нива на капиталова адекватност отколкото са минималните регулаторни изисквания. Заедно с това те трябва да действат консервативно при отпускането на нови кредити като коректно оценяват рисковете за отделните длъжници. Разбира се, оценките в период на възход биха могли коренно да се различават от тези по време на криза.

Няколко епизода след въвеждането на Валутния борд показаха способността на банките да оцеляват при извънредни условия, без да разчитат на механизми като мрежи за сигурност и т. н., насърчаващи моралния риск. Това се случи и през Световната финансова криза, и през банковата криза през 2014 г., и през кризата, причинена от COVID-19 и мерките за ограничаване на разпространението му. Разбира се, ключова роля за тези постижения има и банковият надзор, упражняван от БНБ, докато постепенно нейната роля ще бъде ограничавана за сметка на ЕЦБ. Съвсем скоро ще стане ясно и действително дали участието в банковия съюз и единния надзор е необходимо и с какви разходи и рискове е свързано това.